В САЩ дамското бельо е златно - буквално
Ефектното дамско долни дрехи е измежду обичайните, въпреки и малко изтъркани дарове за Свети Валентин. Повечето хора свързват тази композиция с холивудските сантиментални комедии, само че в действителност точно зад Океана през 2023 година на касата към момента има значение дали избираме за Нея, или за Него - неналичието на тъждество сред половете е явно... в митата за вносното долни дрехи.
Откритието е на. По-голямата част от бельото в Съединени американски щати (98% по данни, представени от Axios) е вносно. Мъжкото приблизително се полза с 11,5% мито, до момента в който дамското - с 15,5%. Обърнато в действителни пари, това са 75 цента за господата и 1,10 за дамите (или господата, които пазарят за тях).
Най-високо е облагането на корсетите - 23,5%, а най-ниско е на мъжките слипове и боксерки - 0,9%.
Тъй като по аргументи отвън обсега на актуалната публикация дамите си купуват повече долни дрехи от мъжете, това води до обстановка, в която при 1,54 милиарда $, събрани от мита от долни дрехи, 75% са точно от оферти за дамите.
Не единствено това, само че и има значение от какво са направени - по-голямо е оскъпяването при материите, желани от хората с по-ограничени благоприятни условия (като памука) спрямо тези, които са любимец на елитните клиенти (като коприната).
Защо?
Както отбелязва " Вашингтон пост ", това е един от редките случаи, в които можем да забележим на държавно равнище т.нар " розов налог ". По този метод откривателите назовават практиката избрани продукти да са с надути цени единствено заради обстоятелството, че са ориентирани към дамите.
Така и цялостният митнически режим на бельото в Съединени американски щати е ненадейно сексистки - съгласно Гресър множеството други страни не вършат разделяне сред долни дрехи за мъже и за дами, като в Европейски Съюз и Япония дори има по-добри условия за дамските артикули.
Според американската медия аргументите за нетипичния митнически режим би трябвало да се търсят към век обратно - в лобирането на локалната текстилна промишленост. Според него тя е виждала най-голяма опасност в лицето на вносните артикули, които изискват повече работа на ръка в производството (каквото е било дамското бельо) и изключително при тези, които са в по-достъпния ценови клас (каквито са да вземем за пример облеклата от полиестер).
В последна сметка локалните играчи през днешния ден съвсем отсъстват от пазара, само че резултатите от тяхното лобиране се усещат и до през днешния ден от потребителите в Съединени американски щати. Включително към Свети Валентин.
Откритието е на. По-голямата част от бельото в Съединени американски щати (98% по данни, представени от Axios) е вносно. Мъжкото приблизително се полза с 11,5% мито, до момента в който дамското - с 15,5%. Обърнато в действителни пари, това са 75 цента за господата и 1,10 за дамите (или господата, които пазарят за тях).
Най-високо е облагането на корсетите - 23,5%, а най-ниско е на мъжките слипове и боксерки - 0,9%.
Тъй като по аргументи отвън обсега на актуалната публикация дамите си купуват повече долни дрехи от мъжете, това води до обстановка, в която при 1,54 милиарда $, събрани от мита от долни дрехи, 75% са точно от оферти за дамите.
Не единствено това, само че и има значение от какво са направени - по-голямо е оскъпяването при материите, желани от хората с по-ограничени благоприятни условия (като памука) спрямо тези, които са любимец на елитните клиенти (като коприната).
Защо?
Както отбелязва " Вашингтон пост ", това е един от редките случаи, в които можем да забележим на държавно равнище т.нар " розов налог ". По този метод откривателите назовават практиката избрани продукти да са с надути цени единствено заради обстоятелството, че са ориентирани към дамите.
Така и цялостният митнически режим на бельото в Съединени американски щати е ненадейно сексистки - съгласно Гресър множеството други страни не вършат разделяне сред долни дрехи за мъже и за дами, като в Европейски Съюз и Япония дори има по-добри условия за дамските артикули.
Според американската медия аргументите за нетипичния митнически режим би трябвало да се търсят към век обратно - в лобирането на локалната текстилна промишленост. Според него тя е виждала най-голяма опасност в лицето на вносните артикули, които изискват повече работа на ръка в производството (каквото е било дамското бельо) и изключително при тези, които са в по-достъпния ценови клас (каквито са да вземем за пример облеклата от полиестер).
В последна сметка локалните играчи през днешния ден съвсем отсъстват от пазара, само че резултатите от тяхното лобиране се усещат и до през днешния ден от потребителите в Съединени американски щати. Включително към Свети Валентин.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ




