Започна нов стадий от демонтажа на Украйна
Ефектът от терористичния акт против Кримския мост е реализиран - Владимир Путин в действителност приравни киевските управляващи към терористите. Значи ли това, че Русия трансформира тактиката си? Все още не.
Масираните удари против инфраструктурните обекти на Украйна - енергетиката, връзките и военното командване - просто предизвестяват и показват нашите благоприятни условия, само че не значат преход към тактиката на прекъсване на електрическото зареждане и разрушение на мостове и връзки. Това е еднократна акция, която е отговор както на офанзивата против Кримския мост, по този начин и на предходните опити за офанзива на Курската АЕЦ. За да може в действителност да се пресечен украинските енергийни и железопътни връзки (за да се блокират доставките на оръжие и муниции за фронта), с цел да се разрушат мостове, са нужни не еднократни удари, а няколко седмици ежедневни офанзиви. Това още не се разисква - Путин " просто " предизвести: „ Ако опитите за осъществяване на терористични офанзиви на наша територия продължат, отговорите от страна на Русия ще бъдат сурови и по мащаб ще подхождат на равнището на заканите, които съставляват за Руската федерация. Никой не би трябвало да се съмнява в това. ”
Това значи ли, че в случай че Киев откаже диверсионни офанзиви против нашата инфраструктура, тогава ние ще оставим украинските уреди на мира? Ясно е, че вероятността украинските управляващи да спрат да приготвят терористични офанзиви (най-разнообразни - от убийства, какъвто беше казусът с Дария Дугина, до офанзиви против уреди на енергийния комплекс) е оскъдна. Но въпреки всичко не значи ли казаното от президента, че топката в този момент е в полето на Киев, т.е. всичко зависи от по-нататъшните му дейности?
Не. Колкото и да ни е грижа за запазването на живота на цивилните в Украйна, само ние сами ще дефинираме тактиката си. Ако крайната победа изисква спиране на електропреносните мрежи и разрушение на мостове, ние ще би трябвало да го създадем, с цялостно схващане за вредите върху цивилното население. Мнозина са сюрпризирани: само че за какво не направихме това през цялото време?
Защото желаеме не просто да спечелим: би трябвало да върнем Украйна в естественото ѝ положение на част от съветския свят. Този спор в действителност е чудноват, само че не в смисъла, който влагат феновете на търсенето на „ нелепост или изменничество “. Странно е, тъй като се води от две страни на един и същи народ, т.е. е и революция. Но от наша страна няма предпочитание да наказваме жителите на Украйна – ние желаеме да ги изтръгнем от ръцете на настоящия антинароден хайлайф, да ги изтръгнем от ръцете на Запада. Да, доста украински жители в този момент считат това държавно управление за свое, а Западът е съдружник и покровител - и тази илюзия ще се разсее едвам след провалянето, т.е. разпадането на Украйна. Но в началото Русия не искаше победа непременно – с цената на ужасни премеждия за нашите братя (макар и дрогирани) в Украйна. Не беше допустимо бързо да се разбият управляващите в Киев, да се деморализира армията. Западът с наслада употребява опцията да раздуха огъня на братоубийствената война – в полза на англосаксонците, с цел да продължи тя допустимо най-дълго.
Но колкото по-дълго не престават военните дейности, толкоз по-големи ще бъдат освен нашите загуби, само че и толкоз по-тежко ще става ситуацията в самата Украйна. Без никакви наши удари по инфраструктурата - просто тъй като големите загуби и тоталната готовност ще лишат Украйна от служащи и ще срутен стопанската система ѝ. Една продължителна война няма да донесе победа на Украйна - тя просто ще я обезкърви още повече. Продължителните военни интервенции са нерентабилни и за нас, само че имаме напълно друг ресурс на устойчивост и най-важното - други задания. И ние сме уверени, че ще победим, а Украйна може да разчита единствено на помощта на Запада, освен това единствено на директната му интервенция в спора.
Но Западът в никакъв случай няма да се съгласи с това, той е удовлетворен от войната с Русия през украински ръце, само че няма безусловно никаква потребност от нуклеарен спор - в действителност ли в Киев не схващат това? Не, те не схващат или по-скоро просто не желаят да си го признаят: тогава ще би трябвало да се примирят с обстоятелството, че са обречени. Целият настоящ украински хайлайф и сегашната страна последна са обречени. Ето за какво Киев по всевъзможен метод ще търси способи за ескалация, с цел да се опита да въвлече Запада в директен спор с Русия, в това число и посредством терористичната офанзива на Кримския мост.
В Киев прелестно разбираха каква реакция ще провокира той в Москва, какви ответни ограничения ще последват – и разчитаха на тях. За да повлияят на западното публично мнение с „ ужасните последствия от съветските удари “ и със идващия ход да се опитат да принудят Запада да вдигне залозите още по-високо – да премине към доставка на нови типове оръжия, да затвори небето на Украйна със силите на НАТО или даже да сложи ултиматум на Русия. Киев може да разчита само на изостряне, осъзнавайки, че времето работи против него.
И при всички случаи Русия ще докара делото до дъно, със или без удари по инфраструктурата. Ние няма да оставим Украйна на Запада като оръжие против Русия под никаква форма. Ние няма да позволим генерации украинци и южни руснаци да продължат да бъдат възпитавани в отказване на личната си рускост и в ненавист към Русия. Сегашната Украйна е несъвместима с Русия – нито с историческата (защото е част от нея), нито с бъдещата, тъй като ще бъде употребена против нас. Дмитрий Медведев, заместител на Путин в Съвета за сигурност, направи това повече от ясно през днешния ден: „ Украинската страна в сегашната си настройка с нацисткия политически режим ще съставлява непрекъсната, директна и ясна опасност за Русия. Следователно, в допълнение към отбраната на нашия народ и отбраната на границите на страната, задачата на нашите бъдещи дейности, съгласно мен, би трябвало да бъде цялостен ремонт на политическия режим на Украйна “.
Да, частично това се разбираше от в началото обрисуваните от Путин цели на спецоперацията – денацификацията и демилитаризацията са невъзможни без промяна на целия политически хайлайф. Освен това единствено това може да докара до осъществяването на историческата цел – връщането на Украйна в Руския свят. Сега този развой стартира с присъединението на няколко района към Русия - само че това е единствено началото на дългата работа, която остава да бъде свършена. Ще има няколко стадия и разнообразни форми на завръщане, само че от ден на ден ще назоваваме нещата с същинските им имена.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Масираните удари против инфраструктурните обекти на Украйна - енергетиката, връзките и военното командване - просто предизвестяват и показват нашите благоприятни условия, само че не значат преход към тактиката на прекъсване на електрическото зареждане и разрушение на мостове и връзки. Това е еднократна акция, която е отговор както на офанзивата против Кримския мост, по този начин и на предходните опити за офанзива на Курската АЕЦ. За да може в действителност да се пресечен украинските енергийни и железопътни връзки (за да се блокират доставките на оръжие и муниции за фронта), с цел да се разрушат мостове, са нужни не еднократни удари, а няколко седмици ежедневни офанзиви. Това още не се разисква - Путин " просто " предизвести: „ Ако опитите за осъществяване на терористични офанзиви на наша територия продължат, отговорите от страна на Русия ще бъдат сурови и по мащаб ще подхождат на равнището на заканите, които съставляват за Руската федерация. Никой не би трябвало да се съмнява в това. ”
Това значи ли, че в случай че Киев откаже диверсионни офанзиви против нашата инфраструктура, тогава ние ще оставим украинските уреди на мира? Ясно е, че вероятността украинските управляващи да спрат да приготвят терористични офанзиви (най-разнообразни - от убийства, какъвто беше казусът с Дария Дугина, до офанзиви против уреди на енергийния комплекс) е оскъдна. Но въпреки всичко не значи ли казаното от президента, че топката в този момент е в полето на Киев, т.е. всичко зависи от по-нататъшните му дейности?
Не. Колкото и да ни е грижа за запазването на живота на цивилните в Украйна, само ние сами ще дефинираме тактиката си. Ако крайната победа изисква спиране на електропреносните мрежи и разрушение на мостове, ние ще би трябвало да го създадем, с цялостно схващане за вредите върху цивилното население. Мнозина са сюрпризирани: само че за какво не направихме това през цялото време?
Защото желаеме не просто да спечелим: би трябвало да върнем Украйна в естественото ѝ положение на част от съветския свят. Този спор в действителност е чудноват, само че не в смисъла, който влагат феновете на търсенето на „ нелепост или изменничество “. Странно е, тъй като се води от две страни на един и същи народ, т.е. е и революция. Но от наша страна няма предпочитание да наказваме жителите на Украйна – ние желаеме да ги изтръгнем от ръцете на настоящия антинароден хайлайф, да ги изтръгнем от ръцете на Запада. Да, доста украински жители в този момент считат това държавно управление за свое, а Западът е съдружник и покровител - и тази илюзия ще се разсее едвам след провалянето, т.е. разпадането на Украйна. Но в началото Русия не искаше победа непременно – с цената на ужасни премеждия за нашите братя (макар и дрогирани) в Украйна. Не беше допустимо бързо да се разбият управляващите в Киев, да се деморализира армията. Западът с наслада употребява опцията да раздуха огъня на братоубийствената война – в полза на англосаксонците, с цел да продължи тя допустимо най-дълго.
Но колкото по-дълго не престават военните дейности, толкоз по-големи ще бъдат освен нашите загуби, само че и толкоз по-тежко ще става ситуацията в самата Украйна. Без никакви наши удари по инфраструктурата - просто тъй като големите загуби и тоталната готовност ще лишат Украйна от служащи и ще срутен стопанската система ѝ. Една продължителна война няма да донесе победа на Украйна - тя просто ще я обезкърви още повече. Продължителните военни интервенции са нерентабилни и за нас, само че имаме напълно друг ресурс на устойчивост и най-важното - други задания. И ние сме уверени, че ще победим, а Украйна може да разчита единствено на помощта на Запада, освен това единствено на директната му интервенция в спора.
Но Западът в никакъв случай няма да се съгласи с това, той е удовлетворен от войната с Русия през украински ръце, само че няма безусловно никаква потребност от нуклеарен спор - в действителност ли в Киев не схващат това? Не, те не схващат или по-скоро просто не желаят да си го признаят: тогава ще би трябвало да се примирят с обстоятелството, че са обречени. Целият настоящ украински хайлайф и сегашната страна последна са обречени. Ето за какво Киев по всевъзможен метод ще търси способи за ескалация, с цел да се опита да въвлече Запада в директен спор с Русия, в това число и посредством терористичната офанзива на Кримския мост.
В Киев прелестно разбираха каква реакция ще провокира той в Москва, какви ответни ограничения ще последват – и разчитаха на тях. За да повлияят на западното публично мнение с „ ужасните последствия от съветските удари “ и със идващия ход да се опитат да принудят Запада да вдигне залозите още по-високо – да премине към доставка на нови типове оръжия, да затвори небето на Украйна със силите на НАТО или даже да сложи ултиматум на Русия. Киев може да разчита само на изостряне, осъзнавайки, че времето работи против него.
И при всички случаи Русия ще докара делото до дъно, със или без удари по инфраструктурата. Ние няма да оставим Украйна на Запада като оръжие против Русия под никаква форма. Ние няма да позволим генерации украинци и южни руснаци да продължат да бъдат възпитавани в отказване на личната си рускост и в ненавист към Русия. Сегашната Украйна е несъвместима с Русия – нито с историческата (защото е част от нея), нито с бъдещата, тъй като ще бъде употребена против нас. Дмитрий Медведев, заместител на Путин в Съвета за сигурност, направи това повече от ясно през днешния ден: „ Украинската страна в сегашната си настройка с нацисткия политически режим ще съставлява непрекъсната, директна и ясна опасност за Русия. Следователно, в допълнение към отбраната на нашия народ и отбраната на границите на страната, задачата на нашите бъдещи дейности, съгласно мен, би трябвало да бъде цялостен ремонт на политическия режим на Украйна “.
Да, частично това се разбираше от в началото обрисуваните от Путин цели на спецоперацията – денацификацията и демилитаризацията са невъзможни без промяна на целия политически хайлайф. Освен това единствено това може да докара до осъществяването на историческата цел – връщането на Украйна в Руския свят. Сега този развой стартира с присъединението на няколко района към Русия - само че това е единствено началото на дългата работа, която остава да бъде свършена. Ще има няколко стадия и разнообразни форми на завръщане, само че от ден на ден ще назоваваме нещата с същинските им имена.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ