Миков коментира ефекта от бойкота на Корнелия Нинова
„ Ефектът на бойкотирането в Народното събрание от страна на Българска социалистическа партия удря и върху парламентаризма, и върху демокрацията “, разяснява в студиото на "Денят стартира с Георги Любенов " по Българска национална телевизия Михаил Миков, член на Националния съвет на Българска социалистическа партия.
Според него, макар че напускането на Народното събрание е законно политическо средство, нормално се употребява когато външната конюнктура основава предпоставки за смяна на политическото статукво и тогава това се употребява като един спомагателен детайл за напън върху ръководещите.
„ Тогава, когато стартира вътрешно парламентраното напрежение, когато се пукат съдружните структури, обстановката в случай че съпоставяме е друга, че ние имахме болшинство от 120 души - на практика нямахме болшинство. Кабинетът "Орешарски " съумя забележително дълго време да издържи без болшинство, до момента в който през днешния ден има парламентарно болшинство. Нещо повече - има и групи, които въпреки и официално неучастващи в болшинството, вземат участие в работата на Народното събрание. Като цяло губи Народно събрание “, сподели Миков.
На въпрос, това ли е тактиката на Корнелия Нинова - да пришие ГЕРБ за Движение за права и свободи, да покаже, че те са взаимно свързани, Миков отговори: „ Възможно е подобен метод да експонира някаква по-широка структура, само че дали на следващия ден, вдругиден..., в действителност евроизборите са след три месеца, предварителни избори са невъзможни, доколкото едномесечната рулетка един път най-късно на 26 март президентът ще би трябвало да насрочи евроизборите. И явно след евроизборите резултатите от тях ще се очертаят политическите вероятности за обособените партии. Сега всички би трябвало да хвърлят старания в евроизборите като промеждутъчен измерител на политическите сили. Възможно е това да е концепцията “.
Според него, макар че напускането на Народното събрание е законно политическо средство, нормално се употребява когато външната конюнктура основава предпоставки за смяна на политическото статукво и тогава това се употребява като един спомагателен детайл за напън върху ръководещите.
„ Тогава, когато стартира вътрешно парламентраното напрежение, когато се пукат съдружните структури, обстановката в случай че съпоставяме е друга, че ние имахме болшинство от 120 души - на практика нямахме болшинство. Кабинетът "Орешарски " съумя забележително дълго време да издържи без болшинство, до момента в който през днешния ден има парламентарно болшинство. Нещо повече - има и групи, които въпреки и официално неучастващи в болшинството, вземат участие в работата на Народното събрание. Като цяло губи Народно събрание “, сподели Миков.
На въпрос, това ли е тактиката на Корнелия Нинова - да пришие ГЕРБ за Движение за права и свободи, да покаже, че те са взаимно свързани, Миков отговори: „ Възможно е подобен метод да експонира някаква по-широка структура, само че дали на следващия ден, вдругиден..., в действителност евроизборите са след три месеца, предварителни избори са невъзможни, доколкото едномесечната рулетка един път най-късно на 26 март президентът ще би трябвало да насрочи евроизборите. И явно след евроизборите резултатите от тях ще се очертаят политическите вероятности за обособените партии. Сега всички би трябвало да хвърлят старания в евроизборите като промеждутъчен измерител на политическите сили. Възможно е това да е концепцията “.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ




