Ефектът на Дънинг-Крюгер: Разкриване на тайните на самопознанието
Ефектът Дънинг-Крюгер или за какво простаците се мислят за умни и страхотни...
Емил Василев 11:13 | 13.08.2024 3 СподелиНай-четени
ХардуерДаниел Десподов - 17:50 | 11.08.2024Ефективността на новия хибриден безоблачен колектор надвишава 90 %
IT НовиниДаниел Десподов - 11:48 | 11.08.2024Експериментът на Майкелсън-Морли: по какъв начин един несполучлив опит докара до първата огромна гражданска война на Айнщайн
IT НовиниДаниел Десподов - 15:57 | 09.08.2024Каква е разликата сред водата от магазините и чешмяната вода
Емил Василевhttps://www.kaldata.com/Ефектът на Дънинг-Крюгер, съгласно който най-некомпетентните човеци непрекъснато надценяват качествата си, разказан за първи път през 1999 година от дълго време е тематика на полемики в психическите среди. Какво обаче, в случай че този феномен е единствено върхът на айсберга в разбирането на човешкото знание? Нека се впуснем в едно увлекателно странствуване, изследващо този резултат през призмата на еволюцията, невробиологията и философията.
Адаптивното преимущество на надценяването
Разгледайте резултата на Дънинг-Крюгер от позиция на еволюционната логика на психиката. Може би склонността да надценяваме личните си качества не е била минус, а преимущество за нашите предшественици. Представете си примитивен човек, който, надценявайки личните си качества взема решение да ловува огромен дивеч. Въпреки, че рискът е огромен, триумфът би могъл да обезпечи храна за цялото племе за дълго време.
Изследванията в региона на еволюционната биология демонстрират, че умереният оптимизъм може да усили възможностите за оцеляване и възпроизводство. Професор Доминик Джонсън от Оксфордския университет в публикацията си „ Свръхувереност и война “ от 2004 година твърди, че свръхувереността може да е била основен фактор за междугруповите спорове и териториалната агресия на античните хора.
Съвременните невроизобразяващи проучвания хвърлят светлина върху мозъчните механизми, които стоят в основата на резултата на Дънинг-Крюгер. През 2020 година група учени, ръководена от доктор Ясухиро Каназава от Токийския университет, организира опит благодарение на функционален магнитен резонанс (fMPT). Резултатите демонстрират, че хората с ниски равнища на подготвеност имат понижена интензивност в префронталната кора, когато правят оценка личните си качества.
Тези констатации са в сходство с теорията, че префронталната кора играе основна роля в метакогнитивните процеси, в това число самооценката и осъзнаването на личните ограничавания. Интересно е, че по-компетентните участници в проучването са посочили нараснала интензивност в тази област на мозъка, което може да изясни склонността им към по-критична самокритика.
Парадоксът на знанието в цифровата епоха
В епохата на интернет и обществените медии резултатът на Дънинг-Крюгер придобива нови форми. Лесният достъп до информация основава илюзията за експертни знания, само че познаването на даден факт не е еднакво на задълбочено схващане на дадена идея. Проучване от 2021 гoдина, извършено от Института за интернет логика на психиката към Станфордския университет откри, че хората, които прекарват повече време в обществените мрежи са склонни да надценяват знанията си по необятен кръг от тематики.
За да се преодолее резултатът на Дънинг-Крюгер в цифровата ера, е належащо да се развиват умения за сериозно мислене и осведомителна просветеност.
Методът на „ епистемичната невзискателност “, създаден от философа Карл Попър, предлага забавен метод. Този способ ни предизвиква непрекъснато да слагаме под въпрос личните си убеждения и да бъдем отворени към нови хрумвания, което може да помогне за превъзмогване на когнитивните изкривявания, свързани с резултата на Дънинг-Крюгер.
Екзистенциални аспекти на когнитивните изкривявания
Разглеждайки резултата на Дънинг-Крюгер през призмата на екзистенциалната философия, ние се сблъскваме с дълбоки въпроси за природата на човешкото битие. Жан-Пол Сартр приказва за „ бремето на свободата “ – осъзнаването, че ние самите сме виновни за придаването на смисъл на живота си. В този подтекст резултатът на Дънинг-Крюгер може да се преглежда като предпазен механизъм против екзистенциалната паника.
Философът Мартин Хайдегер в своя труд „ Битие и време “ (1927 г.) разказва понятието „ проваляне “ – човешката податливост да се заобикаля достоверното битие посредством потапяне в ежедневните грижи и обществени функции. Може да се направи паралел сред тази концепция и резултата на Дънинг-Крюгер: надценяването на личните качества може да бъде метод да се избегне сложната задача за себепознание и приемане на рестриктивните мерки.
Трансцендентността като метод за превъзмогване на илюзиите
Идеята за трансцендентността, присъстваща в доста метафизичен и духовни обичаи предлага забавен метод за превъзмогване на резултата на Дънинг-Крюгер. Немският мъдрец Имануел Кант в своята „ Критика на чистия разсъдък “ (1781 г.) приказва за трансцендентално знание – способността да се отиде оттатък емпиричния опит и да се осъзнаят изискванията за опция на самото знание.
Съвременните проучвания в региона на неврофеноменологията демонстрират, че практиките на осъзнатост и медитация могат да трансформират невронните модели, свързани със самовъзприемането. Това открива нови вероятности за схващане и превъзмогване на когнитивните изкривявания, в това число резултата на Дънинг-Крюгер.
Заключение: Към по-дълбоко себепознание
Погледнат през призмата на еволюцията, невробиологията и философията, резултатът на Дънинг-Крюгер наподобява не просто като когнитивно деформиране, а като многостранен феномен, тясно обвързван с фундаментални аспекти на човешкото битие. Той ни припомня за рестриктивните мерки на нашето знание и за значимостта на непрекъснатото самоусъвършенстване.
Преодоляването на този резултат изисква освен насърчаване на сериозно мислене и метакогнитивни умения, само че и изчерпателен екзистенциален размисъл. Може би същинската мъдрост се крие не в постигането на безусловно познание, а в осъзнаването на безкрайността на пътя на познанието и в готовността да останем постоянно отворени за нови прекарвания и хрумвания.
