Ястия за здраве и благополучие на Великденската трапеза
Ееликденската софра не е просто кулинарен обред – тя е притежател на дълбока символика, вкоренена в християнската религия и българските традиции. Зад всяко ядене или артикул, подложен на празничната маса, се крие обръщение – за здраве, религия, благополучие и безконечен живот. Ето кои са главните знаци и какво значат:
1. Мед – символизира апостолите. Всички те, като пчелите на Исус, популяризират Евангелието в разнообразни направления.
2. Агнешко месо – символизира Господ, роден в обора измежду агнетата, преследван от хора с вълча природа. Той е жертвено агне, което търпеливо понесе страдалчество и гибел.
3. Говеждо месо – символизира индивида (мъдрост), лъва (смелост), вола (справедливост) и това са животни, които оракул Иезекиил и свети деятел Йоан Богослов виждат във виденията си.
4. Боядисани яйца – те са знак на Великден, макар че са предхристиянски бит. Този знак на пролетното събуждане на живота съществува и в еврейската вяра.
5. Хляб – на масата би трябвало да има самун, сол и риба. Всички храни, които служат за подготвяне на празничните специалитети, имат дълбока символика. Хлябът символизира Бог.
6. Квас – той е знак на небесното царство. Ето за какво козунакът би трябвало да се прави наложително с квас.
7. Сол – демонстрира същински християнин, който насочва другите към положителното. Душата, осолена с познанието на Исус, не се поддава и не „ загнива “, а в това време оказва помощ и на околните си да поддържат своята душа да не „ загнива “.
8. Вино – превръщането на водата във вино символизира чудотворното преобразяване на земния човек в небесен. Виното е знак на Исус, а лозата е знак на почитателите на Христос.
9. Гроздето, смокините, бодилите и тръните – те са знаци на положителните и злите хора.
10. Риба – тя е знак на всички хора. Ловенето на риба алегорично значи „ лов “ на човешки души за Божието царство.
