Радев се оля
Едвин Сугарев
Съжалявам за остротата на това заглавие, само че не бих могъл да го трансформира. Това, което си разреши българския президент в невижданото изпитание да резервира своята еднолична власт за сметка на хаоса и безпътицата в страната ни – и за
да обслужи ползите на непозната страна,
отхвърлена от целия цивилизован свят като агресор, не може да бъде обозначено по различен метод.
Наложително е да забележим параметрите на това оливане, тъй като с изключение на всичко друго става дума и за фрапантно
нарушаване на Конституцията
Съгласно член 92 от нея президентът „ въплъщава единството на нацията “. Румен Радев не въплъщава това единение. Заемайки позиции, които внезапно опонират на уговорките на страната ни като член на Европейски Съюз и НАТО, а също и на нейните ползи, той застава против съществени геополитически цели, споделяни от болшинството български жители, и в интерес на непознати държавни ползи – и по-точно тези на Русия.
Член 99 от Конституцията дефинира по какъв начин и на кого се връчва мандат за сформиране на държавно управление. В нито една от алинеите на този член не се съдържа презумпцията, че президентът може да изиска избраният за министър председател да не извърши своя мандат – както това беше поискано от учен Денков, освен това с презумпцията, че този мандат е авансово дискредитиран. Това е директна интервенция на президента в работата на Народното събрание, което само има право на преценка дали един мандат може да бъде одобрен посредством гласоподаване или не. Съгласно член 84 алинея 6 Народното събрание „ избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение - Министерския съвет “ – във връзка с тази процедура президентът просто няма думата. И не инцидентно, защото противоположното би означавало нарушение на независимостта на трите управляващи – а тази самостоятелност е един от главните фундаменти, върху които се гради публичният контракт, именуван Конституция.
Съгласно член 103, ал.1 от Конституцията президентът не носи отговорност за дейностите си, само че с две изключения:
„ като се изключи държавна измяна и нарушаване на Конституцията “
Съжалявам, че би трябвало да го кажа, само че в тази ситуация са налице и двете. Отношението на Радев към войната в Украйна напълно опонира на поетите от България задължения към Европейски Съюз и НАТО и де факто работи в интерес на Русия, публично определила страната ни като „ вражеска страна “. Това не може да бъде несъмнено по различен метод с изключение на като държавна измяна, и то в един сериозен за цялото човечество миг.
Пряката интервенция в политическия живот против избрани политически сили, парламентарно показани по силата на вота на своите гласоподаватели, е фрапантно нарушаване на Конституцията. Не единствено това обаче. Думите, с които Радев прекрачва тази граница, са в действителност невиждани, да вземем за пример казаното за изтеклите записи от съвещанието на Управителния съвет на Политическа партия: „ Тези записи пометоха миловидната евроатлантическа фасада и разкриха озъбеното лице на една пълзяща тирания и фанатизъм – като поръчка на тежки престъпления и чистки подписани с кръв, за разгром на институциите и държавна измяна “. Или: „ Това е срам, който се изля върху лицето на страната. За една нощ се пометоха едногодишни старания и осезаеми достижения. Сега ще би трябвало време и доста старания да върнем страната стабилно в нейния европейски курс. “
Не единствено това – на срещата в Молдова президентът направи и поръчка да интернационализира целеустремено раздухания скандал, чиято директна цел е ясна:
да не бъде гласувано постоянно държавно управление
Тази цел, обслужваща прочее съветските ползи у нас, изцяло съответствува и с неговия персонален интерес, обвързван със същата задача – защото в случай че не бъде гласувано държавно управление, което сигурно ще се случи, в случай че вторият мандат бъде торпилиран, ще продължи неговото еднолично ръководство посредством служебни държавни управления, продължаващо към този момент повече от две години. Точно това ръководство сред прочее му даде опция да смени шефовете на всички секрети служби с комфортни за него фигури, които от своя страна свършиха нещо напълно неприемливо: обществено и от трибуната на Народно събрание насочиха обвинявания към министри в български държавни управления, които съгласно тях не работели в полза на страната.
Във всяка цивилизована страна сходно изявление на началник на специфична работа би било последвано от неговата оставка. Тук няма такова нещо – което демонстрира какъв брой
надалеч сме от естественото схващане за ролята на спецслужбите,
което изисква тяхната безусловна деполитизация, и какъв брой неумолимо следваме своя балкански нрав. Нищо ново под слънцето – няма по какъв начин да не си спомним за ген. Бригадир Аспарухов и неговата измислена Македонска спекулация, употребена за свалянето на държавното управление на Филип Димитров. Или – в случай че става дума за оливането на Радев, няма по какъв начин да не си напомним за Боянските ливади на Желю Желев, за това по какъв начин Ахмед Доган излезе от неговия кабинет и стартира да раздава „ депесарски шутове “, за отглежданите от президентството сини мравки и за тайните срещи на негови съветници с дипломати от съветското посолство, директно заинтригувани първото демократично определено държавно управление в България да бъде свалено – и сменено с друго едно, което мнозина с съображение назоваха „ държавно управление на мафията “.
Има една основна разлика обаче. Ако тогава, с помощта на намесата на президента в политиката, България единствено се мафиотизира и новоизпечените мафиоти приготвиха бъдещия банков обир, като записаха цялостен рой банки, употребявани като пощенски кутии, в този момент
България пред очите ни се фашизира
Последните събития в Народно събрание са блестящо удостоверение за това. Забележете, че в декларацията на „ Възраждане “ се срещат пасажи, които споделят безусловно същото, което сподели и президентът Радев в Молдова, да вземем за пример: „ Госпожо и господа вие нямате морална право да бъдете тук в зала. Вашите съгласувания са срамна страница в българската история и скоро ще видите лични последствия от това изменничество. “ Но те са допълнени с съответни планове за деяние – да вземем за пример да бъде щурмувано Народното събрание при гласуването на постоянно държавно управление – по този начин, както последователите на Тръмп щурмуваха Капитолия. И с постове на Константин Константинов, да вземем за пример: „ ние ще създадем по този начин, че България ще унищожи националните предатели. До крайник! “
Трябва да установявам, че тези планове напълно не са безобидни. Те – дано припомня – включват и обновяване на тогавашните комунистически концлагери. И също – че
присъщ способ за националните предатели е да упрекват другите в национално изменничество
Партия като „ Възраждане “, с натежали от копейки джобове, просто не би трябвало да участва в политическия пейзаж на една естествена демократична страна. Би трябвало да бъде неразрешена – и това е може би по-насъщна задача от възможния импийчмънт на врява се президент.
Съжалявам за остротата на това заглавие, само че не бих могъл да го трансформира. Това, което си разреши българския президент в невижданото изпитание да резервира своята еднолична власт за сметка на хаоса и безпътицата в страната ни – и за
да обслужи ползите на непозната страна,
отхвърлена от целия цивилизован свят като агресор, не може да бъде обозначено по различен метод.
Наложително е да забележим параметрите на това оливане, тъй като с изключение на всичко друго става дума и за фрапантно
нарушаване на Конституцията
Съгласно член 92 от нея президентът „ въплъщава единството на нацията “. Румен Радев не въплъщава това единение. Заемайки позиции, които внезапно опонират на уговорките на страната ни като член на Европейски Съюз и НАТО, а също и на нейните ползи, той застава против съществени геополитически цели, споделяни от болшинството български жители, и в интерес на непознати държавни ползи – и по-точно тези на Русия.
Член 99 от Конституцията дефинира по какъв начин и на кого се връчва мандат за сформиране на държавно управление. В нито една от алинеите на този член не се съдържа презумпцията, че президентът може да изиска избраният за министър председател да не извърши своя мандат – както това беше поискано от учен Денков, освен това с презумпцията, че този мандат е авансово дискредитиран. Това е директна интервенция на президента в работата на Народното събрание, което само има право на преценка дали един мандат може да бъде одобрен посредством гласоподаване или не. Съгласно член 84 алинея 6 Народното събрание „ избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение - Министерския съвет “ – във връзка с тази процедура президентът просто няма думата. И не инцидентно, защото противоположното би означавало нарушение на независимостта на трите управляващи – а тази самостоятелност е един от главните фундаменти, върху които се гради публичният контракт, именуван Конституция.
Съгласно член 103, ал.1 от Конституцията президентът не носи отговорност за дейностите си, само че с две изключения:
„ като се изключи държавна измяна и нарушаване на Конституцията “
Съжалявам, че би трябвало да го кажа, само че в тази ситуация са налице и двете. Отношението на Радев към войната в Украйна напълно опонира на поетите от България задължения към Европейски Съюз и НАТО и де факто работи в интерес на Русия, публично определила страната ни като „ вражеска страна “. Това не може да бъде несъмнено по различен метод с изключение на като държавна измяна, и то в един сериозен за цялото човечество миг.
Пряката интервенция в политическия живот против избрани политически сили, парламентарно показани по силата на вота на своите гласоподаватели, е фрапантно нарушаване на Конституцията. Не единствено това обаче. Думите, с които Радев прекрачва тази граница, са в действителност невиждани, да вземем за пример казаното за изтеклите записи от съвещанието на Управителния съвет на Политическа партия: „ Тези записи пометоха миловидната евроатлантическа фасада и разкриха озъбеното лице на една пълзяща тирания и фанатизъм – като поръчка на тежки престъпления и чистки подписани с кръв, за разгром на институциите и държавна измяна “. Или: „ Това е срам, който се изля върху лицето на страната. За една нощ се пометоха едногодишни старания и осезаеми достижения. Сега ще би трябвало време и доста старания да върнем страната стабилно в нейния европейски курс. “
Не единствено това – на срещата в Молдова президентът направи и поръчка да интернационализира целеустремено раздухания скандал, чиято директна цел е ясна:
да не бъде гласувано постоянно държавно управление
Тази цел, обслужваща прочее съветските ползи у нас, изцяло съответствува и с неговия персонален интерес, обвързван със същата задача – защото в случай че не бъде гласувано държавно управление, което сигурно ще се случи, в случай че вторият мандат бъде торпилиран, ще продължи неговото еднолично ръководство посредством служебни държавни управления, продължаващо към този момент повече от две години. Точно това ръководство сред прочее му даде опция да смени шефовете на всички секрети служби с комфортни за него фигури, които от своя страна свършиха нещо напълно неприемливо: обществено и от трибуната на Народно събрание насочиха обвинявания към министри в български държавни управления, които съгласно тях не работели в полза на страната.
Във всяка цивилизована страна сходно изявление на началник на специфична работа би било последвано от неговата оставка. Тук няма такова нещо – което демонстрира какъв брой
надалеч сме от естественото схващане за ролята на спецслужбите,
което изисква тяхната безусловна деполитизация, и какъв брой неумолимо следваме своя балкански нрав. Нищо ново под слънцето – няма по какъв начин да не си спомним за ген. Бригадир Аспарухов и неговата измислена Македонска спекулация, употребена за свалянето на държавното управление на Филип Димитров. Или – в случай че става дума за оливането на Радев, няма по какъв начин да не си напомним за Боянските ливади на Желю Желев, за това по какъв начин Ахмед Доган излезе от неговия кабинет и стартира да раздава „ депесарски шутове “, за отглежданите от президентството сини мравки и за тайните срещи на негови съветници с дипломати от съветското посолство, директно заинтригувани първото демократично определено държавно управление в България да бъде свалено – и сменено с друго едно, което мнозина с съображение назоваха „ държавно управление на мафията “.
Има една основна разлика обаче. Ако тогава, с помощта на намесата на президента в политиката, България единствено се мафиотизира и новоизпечените мафиоти приготвиха бъдещия банков обир, като записаха цялостен рой банки, употребявани като пощенски кутии, в този момент
България пред очите ни се фашизира
Последните събития в Народно събрание са блестящо удостоверение за това. Забележете, че в декларацията на „ Възраждане “ се срещат пасажи, които споделят безусловно същото, което сподели и президентът Радев в Молдова, да вземем за пример: „ Госпожо и господа вие нямате морална право да бъдете тук в зала. Вашите съгласувания са срамна страница в българската история и скоро ще видите лични последствия от това изменничество. “ Но те са допълнени с съответни планове за деяние – да вземем за пример да бъде щурмувано Народното събрание при гласуването на постоянно държавно управление – по този начин, както последователите на Тръмп щурмуваха Капитолия. И с постове на Константин Константинов, да вземем за пример: „ ние ще създадем по този начин, че България ще унищожи националните предатели. До крайник! “
Трябва да установявам, че тези планове напълно не са безобидни. Те – дано припомня – включват и обновяване на тогавашните комунистически концлагери. И също – че
присъщ способ за националните предатели е да упрекват другите в национално изменничество
Партия като „ Възраждане “, с натежали от копейки джобове, просто не би трябвало да участва в политическия пейзаж на една естествена демократична страна. Би трябвало да бъде неразрешена – и това е може би по-насъщна задача от възможния импийчмънт на врява се президент.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ