Едвин Сугарев Интервюто на Румен Радев пред Бойко Василев в Панорама“

Едвин Сугарев

Интервюто на Румен Радев пред Бойко Василев в „ Панорама “ несъмнено ще провокира интерес, а и нескончаем медиен звук, както и цяла оратория от експертни гласове, чиято цел е да промотират неговия политически план и да провокират от дълго време пророкуванета „ изборна вълна “.

Появата му е белязана с нелегалност и умишлено нагнетявано очакване – с неприкритата цел това очакване да повдигне обществения интерес и да разреши трансформацията на Радев в избавител и в

следващия избавител на нацията.

Бихме могли да определим този план като „ Решетников “ №2 – по името на Леонид Решетников, генерал-лейтенант от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), а по-късно шеф на Руския институт за стратегически проучвания.

Нека напомним, че същият институт през 2016 година поръча социологическо изследване за идните президентски избори в България, въз основа на което за претендент на Българска социалистическа партия беше избран военачалник Румен Радев – който завоюва тези избори, въпреки и ненапълно с помощта на обстоятелството, че ГЕРБ услужливо стартира безнадеждната кандидатура на Цецка Цачева.

Благодарение на тази победа Русия на Путин се снабди с посланичество на най-високото допустимо ниво – това на президентската институция, посредством чиито старания България бе на път да се трансформира в Троянски кон в границите на Европейски Съюз.

Този план обаче изигра своята роля и към този момент е в предишното, пък и геополитическата обстановка към този момент е радикално друга от тази през 2016 година Време е за нова еманация на този план – със същия главен артист, само че с надалеч по-отговорна задача: да бъде поправен проевропейския е евроатлантически политически курс на България, страната ни да бъде подредена някъде сред Унгария и Словакия, Радев да се нарежда като Орбан №2 и да направи, каквото е допустимо, за разпада на Европейски Съюз – така горещо възжелаван сега и от Путин, само че и от Тръмп.

И в случай че би трябвало да потърсим аналози на този план в скорошната българска история, ще ги намерим в лицето на Симеон Сакскобургготски, чиято задача, също дирижирана от Русия, беше много сходна:

да предотврати вероятното наново ръководство на ОДС,

което би подсигурило цялостната ни и необратима евроатлантическа интеграция – и да разбърка картите на българската политика по този начин, че тя да замязя на Огледалния свят от приказката за Алиса: свят цялостен с парадокси и нонсенси, в който ходовете са движени по шахматната дъска от нечия незнайна, скрита зад кулисите ръка. И свят, в който като в плаващи пясъци затъна българската страна, с цел да бъде превзета от двама нелепи олигарси, от чиято хватка и до през днешния ден не може да се измъкне.

Трябва да се признае обаче: това изявление беше дълго и грижливо подготвяно и стратегически построено – по този начин, че да отговори на мъчителните въпроси, които биха могли да бъдат отправени към Радев – и които произтичат от досегашната му функционалност като главен фактор, нагнетяващ несъгласията в българското общество – функционалност прочее напълно несъвместима с позицията му на държавен глава. И в същото време – да стартира неговия ореол като опция на всичко съществуващо, само че и да подмятна на другите и непримиримо разграничени публични прослойки по нещо: на всеки това, което би се харесало.

И точно този принцип: на всекиго по нещо, само че единствено в границите на обещанията, без никакви съответни параметри, в които бихме могли да припознаем политическа стратегия или идентификация.

Той без терзания се разгласи срещу всеки институционално закрепен съперник – срещу олигарсите, несъмнено, тъй като

вижда себе си като въплъщение на националния яд, а и се надява паметта за вдигнатото през 2020 година юмруче да проработи в негова изгода, само че и с заричане за това по какъв начин може да се приказва с всеки, щом става дума за огромните болшинства, нужни да вземем за пример за оправяне на бакиите в правосъдната система.

Перспективата за политическа всеядност тук е явна, само че преди този момент би трябвало да се оправи с съперниците на изборите: по тази причина се споделя, че така наречената „ сглобка “ е дискредитирала дефинитивно и вечно единствената действителна съпротива на въпросните олигарси в лицето на ПП-ДБ – само че се премълчава фактът, че държавното управление на тази сглобка осъществя най-големия скок в стандарта на живот в границите на целия преход. Затова и се подчертава толкоз мощно върху „ неравенството “, което в България било най-силно изразено в границите на Европейски Съюз – тъй като точно посредством този акцент Радев би могъл да издърпа електоралното килимче отдолу под краката на Българска социалистическа партия – партията, която го номинира за президентския пост.

Затова още от прага на президентството Радев заприказва за „ нов публичен контракт “ – съвсем като водача на Възраждане, само че на въпроса на Бойко Василев какво стана с неговия шумно разгласен план за нова Конституция, отговори уклончиво – в този момент не било времето за това.

И най-накрая по тази причина директния въпрос „ Чий е Крим? “ получи толкоз хлъзгав отговор: да, според интернационалното право Крим е украински, само че „ действителността споделя, че Крим е част от Русия “ – и никакви тълкования не можели да трансформират този факт. И на всичкото от горната страна този отговор беше даден с претенцията, че тази позиция е неизменима – само че въпреки всичко е добре Радев да си спомни, че на същия въпрос, заложен за пръв път от неговия съперник на президентските избори Атанас Герджиков, той отговори напълно директно и недвусмислено, и без никакви ангажименти за някакво си интернационално право: „ В момента е съветски. Какъв да е? “ Това тогавашно допускане, че правото на принадлежност може да принадлежи на агресора, беше допълнено с днешна дата от укорите му за „ самоубийствената контраатака “, подхваната от Украйна и окуражавана от Европа – което сред прочее недвусмислено демонстрира, че визията му за това кой е отговорен за войната в Украйна не е изменена даже на йота.

Много показателно също по този начин е и мнението му, че въпросите за геополитическата позиция на България не би трябвало да бъдат пренасяни във фокуса на предизборната акция – и то в случай, че сега главният въпрос, от който зависи нашето бъдеще, е точно каква геополитическа позиция ще заемем в пренапрегнатия и трагично разграничен свят, който обитаваме.

Друг, не по-малко значим от геополитическа позиция знак за неговото бъдещо държание е отношението му към фигурата на Виктор Орбан. Разбира се, Радев не стигна до нелепостта да се разпознава с тази повече от противоречива фигура, само че стартира тезата, че Орбан ни е оказал помощ по отношение на френското предложение за започване на договаряния за участие в Европейски Съюз със Северна Македония – тъй като не бил наложил несъгласие на това предложение, както македонската страна се надявала. И също – че страната ни е призната в Шенген по време на унгарското председателство – от което надали не излиза, че Орбан ни е вкарал в Шенгенското пространство…

Радев не отговори и на най-острия вероятен въпрос, който можеше да му бъде заложен: за договорката с „ Боташ “. Както е добре известно, България заплаща по един милион лв. на ден за запазен транспорт, който не употребява – и продължителността на този контракт е 13 години – като това е вероятно най-губещата договорка в цялата история на българския преход, сделка, осъществена с директното подпомагане и под егидата на българския президент. В качеството си на политически водач обаче Радев реагира с удивление: „ Вие на това му казвате загуби? “ Тезата му бе, че от тази договорка можело да се печели – макар че няма отговор на въпроса по какъв начин при неговите служебни държавни управления са регистрирани единствено загуби.

Лансира се концепцията, че неговите политически съперници желали да стартират тази договорка като скандал: „ Тези, които приказваха, че това е печатница за пари, усетиха, че може да бъде оръжие за политическа офанзива. “

В случая се засяга фигурата на Бойко Борисов, който при сключването на този контракт беше изразил мнението, че той все още е неблагоприятен за България, само че би могъл да стане печеливш – само че не е споменавал никаква „ печатница за пари “ – това са в действителност думите, с които той определяше личния си газов план – този за „ Турски поток “.

И няма по какъв начин да не отбележим: двамата герои на днешна България си наподобяват, колкото и всеки от тях да се пробва да се показа като опция на другия. И двамата са обременени с тежък корупционен казус, обвързван с трансфер на съветски газ, маскиран най-често като азерски, и затова с Русия на Путин, която от дълго време употребява естествените си запаси като инструмент за влияние; и двамата бранят тези си планове с всички сили и средства.

И двамата имат външнополитически позиции, съгласно които би трябвало да си добре и с Путин, и с Европейски Съюз, а към този момент и с Тръмп, да седиш на два стола и да лавираш съгласно изгодата си, без да се съобразяваш с някакви си морални правила – в името на изгодата всичко е възможно.

И двамата са срещу всички останали на политическата сцена – и най-много срещу така наречените „ жълтопаветници “, само че си оставят малката врата, съгласно която в случай че „ ползите на народа “ го изискват, могат да приказват и да се договорят с всеки.

И двамата са подготвени да обещаят всевъзможни благини, само че най-много в бъдеще време и без конкретика по какъв начин и на каква цена ще бъдат реализирани. И двамата се изживяват като месии, без чиято помощ България е за на никое място. И в случай че би трябвало да обобщя: и при двамата става дума за популизъм и морално равнодушие, ловко маскирано като израз на волята на необятните национални маси.

Предстоят избори – и е доста евентуално тези „ национални маси “ да бъдат излъгани – неизвестно за кой следващ път. Което не е чудно:

популизмът вирее най-успешно в почвата на политическото незнание,

подмяната на истината и царството на лъжите. Вирее в Огледалния свят, в случай че би трябвало да се върнем към метафоричното обръщение, закодирано в приказката за Алиса.

Този свят е неуместен, странен и излъган, само че неговата непоколебимост е част от измамата – той се разпилява като карти за игра, в случай че имаме куража и усета да я провидим.

Инфо: Фактор.бг