Едвиг Фенек – майсторката на giallo
Едвиг Фенек, родена в Анаба, френски Алжир, през 1948 година, се трансформира в една от най-емблематичните актриси от 60-те и 70-те години на предишния век, с помощта на поразителната си хубост и неоспоримо наличие на екрана.
След развода на родителите си, Фенек се реалокира във Франция с майка си, където балансира образованието си в гимназията с уроци по танци и медицина.
Пробивът й в развлекателната промишленост идва през 1967 година, когато взе участие в състезанието за хубост Lady France по време на филмовия фестивал в Кан, като в последна сметка печели купата и притегля вниманието на изследовател на гении.
Това докара до нейното пренасяне в Италия, където тя бързо се трансформира в едно от определящите лица на жанра giallo – стилна и провокативна форма на италианското трилър кино.
В края на 60-те и 70-те години Фенек си сътрудничи постоянно с режисьора Серджо Мартино, участвайки в запаметяващи се филми като The Strange Vice of Mrs. Wardh (1971), който затвърждава статуса й на кралица на giallo.
Този род, прочут със своите мрачни сюжети и мощен акцент върху еротиката, идеално пасваше на очарованието на Фенек.
Способността й да съчетава тайнственост със съблазняване я трансформира в трайна икона в европейското кино, изключително в еротичните трилъри и италианските секси комедии, които преобладаваха през десетилетието.
Филми като „ Всички цветове на мрака “ (1972) и „ Вашият недостатък е заключена стая “ и „ Само аз имам ключа “ (1972) я показват по едно и също време като зашеметяваща хубост и умела актриса, способна да се оправя със комплицирани, постоянно рискови функции.
До 80-те години на предишния век Фенек измества фокуса си към театъра и малкия екран, като в същото време се насочва към продуциране. Кариерата й продължи да се развива отвън екрана, показвайки нейната еластичност и предприемачески дух.
Дори когато тя прегърна по-спокоен живот в Португалия, нейното завещание остана непокътнато.
Любима фигура измежду кинофилите, въздействието на Фенек доближи даже до модерни режисьори като Куентин Тарантино, който й отдаде респект, като назова воин на нейно име в Inglourious Basterds (2009).
Като обичана икона, тя е запомнена освен с незабравимата си хубост, само че и с незаличимата диря, която остави в европейското кино.
След развода на родителите си, Фенек се реалокира във Франция с майка си, където балансира образованието си в гимназията с уроци по танци и медицина.
Пробивът й в развлекателната промишленост идва през 1967 година, когато взе участие в състезанието за хубост Lady France по време на филмовия фестивал в Кан, като в последна сметка печели купата и притегля вниманието на изследовател на гении.
Това докара до нейното пренасяне в Италия, където тя бързо се трансформира в едно от определящите лица на жанра giallo – стилна и провокативна форма на италианското трилър кино.
В края на 60-те и 70-те години Фенек си сътрудничи постоянно с режисьора Серджо Мартино, участвайки в запаметяващи се филми като The Strange Vice of Mrs. Wardh (1971), който затвърждава статуса й на кралица на giallo.
Този род, прочут със своите мрачни сюжети и мощен акцент върху еротиката, идеално пасваше на очарованието на Фенек.
Способността й да съчетава тайнственост със съблазняване я трансформира в трайна икона в европейското кино, изключително в еротичните трилъри и италианските секси комедии, които преобладаваха през десетилетието.
Филми като „ Всички цветове на мрака “ (1972) и „ Вашият недостатък е заключена стая “ и „ Само аз имам ключа “ (1972) я показват по едно и също време като зашеметяваща хубост и умела актриса, способна да се оправя със комплицирани, постоянно рискови функции.
До 80-те години на предишния век Фенек измества фокуса си към театъра и малкия екран, като в същото време се насочва към продуциране. Кариерата й продължи да се развива отвън екрана, показвайки нейната еластичност и предприемачески дух.
Дори когато тя прегърна по-спокоен живот в Португалия, нейното завещание остана непокътнато.
Любима фигура измежду кинофилите, въздействието на Фенек доближи даже до модерни режисьори като Куентин Тарантино, който й отдаде респект, като назова воин на нейно име в Inglourious Basterds (2009).
Като обичана икона, тя е запомнена освен с незабравимата си хубост, само че и с незаличимата диря, която остави в европейското кино.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ