Едвард Мунк е роден на 12 декември 1863 г. в

Едвард Мунк е роден на 12 декември 1863 година в Норвегия. Животът го порязва още в ранна детска възраст, когато умират майка му и сестричката му, към която е доста завързан. Тези прекарвания оставят белег в сърцето на младия Мунк и този белег ще проличи в творбите му по-късно. Баща му се грижи да получи положително обучение, което подтиква Едвард и му оказва помощ да стане един от най-значимите художници.

Той е приет за създател на експресионизма в живописта, а спецификата на работата му се крие в това, че в картините си изобразява психичния портрет на индивида, а не толкоз образния. Психологичният свят е това, което вълнува Мунк, по тази причина постоянно слага човешката фигура в центъра на творбите си.

Безспорно той е един от най-емблематичните облици в изобразителното изкуство и оставя своя характерен отпечатък в него. Днес се пренасяме в света на картините на Едвард Мунк, където ще създадем една виртуална разходка из 10 от най-известните му творби.

1. Викът (1893 г.)

Здрач. Нощта „ изгаря “ деня с пламъците си и проправя път до душите на хората, до техните най-дълбоки страхове и пороци. „ Викът “ показва екзистенциалната рецесия на индивида, поривът му да изкрещи най-силните си болки, обзет в меланхолията на живота. Изобразената фигура с необятно отворени и ужасени очи, отприщва вцепеняващ кръвта вик. Звучи ужасяващо прелестно, нали?

„ Викът “ се появява на всички места в попкултурата – от семейство Симпсън до хорър поредицата „ Писък “ с маската, носена от убийците.

Картината е второто най-популярно изображение в историята на изкуствата след „ Мона Лиза “ на Леонардо. Мунк основава четири нейни версии, като едната от тях сложи връх за най-скъпо продадено на търг произведение на изкуството, когато измежду 12-минутно наддаване, стигна до съвсем 120 милиона $ в Sotheby’s, Ню Йорк. Купувачът бе американският финансист Лион Блек, който в този момент е заел творбата на новата галерия „ Мунк и експресионизмът “ в изложба „ Нойе “, Ню Йорк.

2. Девойки на моста (1903 г.)

Това произведение се счита за една от най-хубавите на норвежкия експресионист. Чрез нежни и светли цветове се изобразяват девойки, скупчени на селски мост. Картината е оценена за повече от 50 милиона $ на търг в Sotheby’s.

3. Вампир (1893 г.)

Обикновено Мунк изобразява дамите или като нежни, почтени страдалки, или като смъртнобледи, пиещи живота вампири. Мисля, че сами се досещате какъв е казусът с картината „ Вампир “- млада червенокоса жена се е надвесила над мъж и отпива от виталната му сила. Много откриватели смятат, че тази картина разкрива половите страхове на Мунк.

4. Мадонна (1893-1894 г.)

Тук виждаме дамата в друг, леко сексуален облик. Тя към този момент не е дявол-кръвопиец, дори в противен случай – можем да отличим лекия оранжев ореол над главата ѝ. Интересен факт е, че през 2004 година в музея в Осло е била открадната дружно с “Викът ”. След това картините са били избавени и върнати, само че в доста неприятно положение.

5. Очи в очи (1894 г.)

Една от сантименталните картини на Мунк. На напред във времето виждаме две фигури на момче и момиче, обхванати в тайнството на полумрака. Както се допуска от името на творбата, фигурите се вглеждат една в друга, проникват под повърхността на телесната обвивка. Романтиката не е непозната на Мунк, само че както постоянно той я показва по собствен бездънен психически метод. Красиво, нали?

6. Меланхолия (1896 г.)

Обичайно заглавието на творбата изобразява преобладаващото възприятие в нея…
Меланхолия. Носталгия. Емоционалност в цялостния смисъл на думата. Виждаме човек, може би леко зрял, може би прекомерно млад, може би житейски помъдрял. Подпрял главата си, като че ли тежи от познанието за живота, той седи на брега, вперил взор в… кой знае? Маслените бои стопират да описват дотук.

7. Болно дете (1907 г.)

Една безспорно трагична творба, отдадена на сестричката на Мунк. Виждаме изобразени две фигури – скърбяща жена, приведена над бледото ѝ, евентуално умиращо дете. Фонът зад тях е като водопад от сълзи на мъка. Картината е основна за креативния път на Мунк. Ето какво той споделя за нея:

С „ Болното дете “ потеглих по нов път – то представляваше пробив в изкуството ми и множеството ми по-късни картини дължат появяването си на тази творба. Никоя друга картина не е скандализирала Норвегия дотам. Когато влязох в изложбената зала, хората се бяха скупчили към картината и оттова се чуваха врява и подбив.

Рисунката и тематиката шокират обществото, само че Мунк е разкрил стила си: експресивните му картини изобразяват болест и гибел, боязън и самотност, обич, ревнивост и вяра – някои от най-дълбоките и в същото време елементарни човешки прекарвания.

8. Танцът на Живота и Смъртта (1908 г.)

Мунк не съумява да се радва на триумфа от творбите си поради непрекъснатите си депресии и нервни рецесии. През 1908 година е най-тежкият му интервал в персонален проект. За първи път си разрешава да се влюби и то в 20 години по-млада от него жена. Съпругата му, естествено, не поддържа тази връзка и застава на пътя му. Тогава той рисува картината „ Танцът на Живота и Смъртта “, където елементарно можем да разберем, че Смъртта е портрет на брачната половинка му, а момичето вляво е Животът. Символиката е повече от явна.

9. Портрет на Фридрих Ницше (1906 г.)

Ето че откриваме немския мъдрец Фридрих Ницше през погледа на експресионизма или по-специално през този на Мунк. Портретът е в безспорен унисон със стила на художника – Ницше е подпрян на някой мост, а сериозният му взор сякаш не улавя природата към него, а е съсредоточен в личните му мисли.

10. Пубертетът (1894-1895 г.)

Картината следва общия експресионистичен жанр на Мунк и е основана през „ пубертета “ на неговото творчество. В центъра на „ Пубертетът “ е младо голо момиче, срамежливо скръстило ръцете в скута си. Има спекулации, че Едвард Мунк прави портрет на същинска госпожица в нейните младежки години. Причината за тези съмнения е, че има съществуване на прекомерно съответни елементи в региона на шията и ключиците. Интересен факт за тази картина е, че е препис на по-ранна творба. Оригиналът е бил погубен в пожар.