Едва пет сигнала за корупция с евросредства са подадени в

Едва пет сигнала за корупция с евросредства са подадени в институциите в интервала 2021–2023 година, а наложените наказания са единствено две. Основната причина е страхът от репресии и неналичието на доверие в институциите измежду чиновниците в администрацията, които ръководят европрограми, както и измежду получателите на европейско финансиране.

Това демонстрират резултатите от одит на Сметната палата за ограниченията за попречване и противопоставяне на корупцията при разходването на евросредства, както и от социологическо изследване, предоставено от одитната институция.

През програмния интервал 2021–2027 година в България се финансират 13 стратегии с европейски средства на обща стойност близо 13 милиарда евро (25,4 милиарда лева).

 

Въпреки че страната разполага с Национална тактика за предварителна защита и противопоставяне на корупцията, одитът открива, че организацията на ръководството на този развой на национално равнище е несъответстваща.

Одитът обгръща Министерския съвет и осем министерства – на нововъведенията и растежа, на труда и обществената политика, на околната среда и водите, на районното развиване и благоустройството, на превоза и известията, на образованието и науката, на вътрешните работи и на земеделието и храните.

Според Сметната палата ограниченията, подхванати от тези ведомства за противопоставяне на злоупотребите с евросредства, са с ниска успеваемост и съществени дефицити на стратегическо, координационно и оперативно равнище. Липсва и ефикасен стратегически документ с ясно дефинирана визия, дълготрайни цели, съответни ограничения и ясно избрани виновни органи за осъществяване и надзор.

Основни проблеми, открити при одита:

 

Неясни правила – липсват съответни индикатори за премерване на напредъка в битката с корупцията. За 37,6% от дейностите периодите са избрани като „ непрекъснати “, което прави невероятно отчитането на действителни резултати.

Лоша институционална съгласуваност – голям брой институции дублират функционалности и отговорности.

Слабости при оценката на риска – няма наложителна методология, по която министерствата да дефинират секторите с най-голям корупционен риск.

Липса на правила за висшите длъжности – настоящият Кодекс за държание на държавните чиновници не обгръща министър-председателя, вицепремиерите, министрите и началниците на политически кабинети.

Това значи, че за тези позиции няма ясни правила за държание при опасности като контакти с лобисти, приемане на дарове, спомагателна претовареност или действия след овакантяване на поста.

Европейските регламенти изискват разглеждането на анонимни сигнали при ръководството на еврофондове, само че българското законодателство – в частност Административнопроцесуалният кодекс – не го позволява. В резултат на това анонимните сигнали всеобщо остават без последици.

От всички постъпили сигнали през одитирания интервал единствено пет съдържат данни за корупция, несъответственост или спор на ползи, свързани с ръководството на евросредства. Два от тях са подадени в Инспектората на Министерството на земеделието и храните, два – в Главния инспекторат към Министерския съвет, и един – в Инспектората на Министерството на труда и обществената политика.

Проверките в администрацията на Министерския съвет и в МТСП са завършили без последици, а в Министерство на земеделието и храните въобще не са предоставени инспекции с аргумента, че сигналите са анонимни.

 

През интервала 2021–2023 година са наложени две административни наказания – санкция от 1000 лв. и уволняване за спор на ползи в Министерство на земеделието и храните, както и глоба за неподаване в период на декларация за спор на ползи в Министерството на нововъведенията и растежа. В три министерства дисциплинарна отговорност не е осъществена заради приключване на периоди, преценка за незначителност, освобождение от служба или липса на доказателства.

Одитът открива и фиктивен надзор – инспекторатите ревизират само дали декларациите за имущество и ползи са подадени в период, само че не правят инспекции за достоверността на заявените данни.

Докладът включва и социологическо изследване на тематика „ Наличие на корупционни практики при ръководството на евросредствата за програмния интервал 2021–2027 година “, извършено през юни 2024 година Сред интервюираните са чиновници в ръководещите органи, бенефициенти и претенденти, които не са получили финансиране.

Проучването демонстрира обилни разминавания в оценките за корупция и доверието в институциите:

 

Усещане за корупционни практики споделят 13% от чиновниците, 3% от бенефициентите и 19% от неодобрените претенденти, до момента в който близо една трета от чиновниците настояват, че корупция не съществува.

Данни за персонален или индиректен опит с корупция показват 25% от неодобрените претенденти и 9% от бенефициентите.

Най-високи подозрения за корупция има при стратегиите „ Развитие на човешките запаси “, „ Развитие на районите “ и „ Конкурентоспособност и нововъведения в предприятията “.

Служителите дефинират като най-ефективни ограничения вътрешния надзор (90%), спазването на етичните правила (74%) и увеличението на глобите (68%).

За минимум ефикасни се считат тестванията за честност и ротацията на личния състав.

Над 70% от интервюираните заявяват подготвеност да подадат сигнал при подозрение за корист, само че действително това са създали едвам сред 1% и 3%.

Основните спънки са страхът и неналичието на отбрана (67%), както и недоверието в институциите (36%).

Половината от подалите сигнали чиновници са неудовлетворени от реакцията на органите, като част от тях показват липса на резултат или даже загуба на работа след подаването на сигнала.

колаж: SafeNews

Източник: Сега

Още вести четете в: България, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News