Сметната палата: Само 5 официални сигнала за корупция с евро...
Едва пет сигнала за корупция с евросредства са подадени в институциите за три години - от 2021 до 2023 година Две санкции са наложени на лица, ангажирани с ръководството им. Това демонстрират данните на Сметната палата.
През програмния интервал 2021-2027 година с пари от европейските фондове у нас се финансират 13 стратегии, като плануваните средства за тях са в размер на близо 13 милиарда евро (25,4 милиарда лева). Наличието на корупционни практики би изложило на риск осъществяването им.
България има Национална тактика за предварителна защита и противопоставяне на корупцията, само че организацията на ръководството на този развой на национално равнище не е съответна.
Служителите във ведомствата и бенефициентите се опасяват да алармират за злоупотреби с власт за персонална полза, тъй като не се усещат предпазени и нямат доверие в институциите, демонстрират резултатите от социологическо изследване, поръчано от Сметната палата.
Това са част от констатациите на Сметната палата, направени след одит за успеваемостта на ограниченията за попречване и противопоставяне на корупцията при консумиране и ръководство на средствата от европейските фондове за интервала от 01.01.2021 година до 31.12.2023 година
Одитът обгръща девет органа на изпълнителната власт, в чиито администрации са ръководещите органи на финансираните посредством Европейските фондове при споделено ръководство (ЕФСУ) стратегии. Одитираните организации са Министерският съвет и осем министерства – на нововъведенията и растежа, на труда и обществената политика, на околната среда и водите, на районното развиване и благоустройството, на превоза и известията, на образованието и науката, на вътрешните работи и на земеделието и храните.
Корупцията - единствено по медиите
У нас тематиката за корупцията постоянно е била в центъра на публичното внимание с възходящ интерес през последните години. Чрез медиите се популяризират голям брой сигнали и информация за злоупотреби със средства от европейските фондове, които дават съображение за подозрения по отношение на успеваемостта на механизмите за попречване и противопоставяне на корупцията при консумиране на средствата.
Мерките, които са подхванати против този извънредно сериозен проблем, са с ниска степен на успеваемост и съществени дефицити на стратегическо, координационно и оперативно равнище, е едно от заключенията в отчета от над 250 страници на Сметната палата.
Към януари 2025 година няма ефикасен стратегически документ, в който да са избрани визията, задачите на националните политики за предварителна защита и противопоставяне на корупцията в дълготраен проект, с съответни ограничения и действия и ясно избрани виновни органи за осъществяване и наблюдаване.
Най-съществените проблеми, посочени от Сметната палата
1. Неясни правила
В Националната антикорупционна тактика липсва съответна визия и не са избрани проблеми, които би трябвало да бъдат решени до 2027 г. Тъй като в Националната антикорупционна тактика няма съответни индикатори за премерване на осъществяването на задачите, не може да се реши дали страната въобще напредва в битката с корупцията. В Пътната карта за осъществяване на тактиката не е посочено какъв брой пари ще са нужни за ограниченията, а периодите за 37,6 на 100 от дейностите са маркирани като „ непрекъснати “, което пречи за отчитането на действителни резултати.
2. Лоша съгласуваност сред институциите
Организациите дублират функционалностите си. Има няколко разнообразни съвета и комисии, чиито задания се припокриват. Заседанията на Националния съвет по антикорупционни политики са били нередовни, за интервал от 8 месеца (от 12.05.2021 г.) органът не е имал ръководител.
3. Проблеми при оценката на риска
Държавата не е основала наложителна методология, по която министерствата да пресмятат къде има най-голяма заплаха от корупция.
4. Липса на правила за високите постове
Действащият „ Кодекс за държание на чиновниците в държавната администрация “ не обгръща лицата на най-високи позиции, като министър-председателя, заместител министър-председателите, министрите и началниците на политически кабинети. Липсата на профилиран кодекс значи, че висшите чиновници нямат ясни правила за държание при характерни опасности като контакти с лобисти, приемане на дарове, спомагателни действия или претовареност след овакантяване на поста. Липсва благонадежден контролен механизъм и наказания за нарушавания на честността от страна на политическото управление. В резултат на тези празноти, дейностите за предварителна защита на корупцията на високо управническо равнище са оценени с ниска степен на успеваемост. Това подкопава общите старания за битка с корупцията, защото не е заложен подобаващ „ звук от върха “ (tone at the top). При избора на хора за управителни постове постоянно липсват ясни критерии за честност и професионализъм, което основава условия за субективизъм. Обученията за битка с корупцията не са наложителни за чиновниците във ведомствата и се организират рядко.
В отговор на тези дефицити и рекомендации от интернационалната група ГРЕКО, през 2024 година започва работа по основаването на профилиран Кодекс за държание на лицата, заемащи обществени длъжности в централната изпълнителна власт.
5. Подаване на сигнали и последици
Европейските наредби изискват разглеждането на анонимни сигнали при ръководството на еврофондове, само че националното законодателство (Административно-процесуалният кодекс) го не разрешава. Резултатът е, че анонимните сигнали всеобщо се оставят без последици. От получените през одитирания интервал сигнали, единствено 5 съдържат данни за корупция, несъответственост или съществуване на спор на ползи против лица, свързани с ръководство на средства от ЕФСУ: по 2 сигнала са постъпили в Инспектората на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и в Главния инспекторат в Администрацията към Министерски съвет (АМС)., един сигнал е подаден в Инспектората на Министерството на труда и обществената политика (МТСП). Две инспекции са предоставени на Главния инспекторат в АМС през 2022 година и една на Инспектората в МТСП в края на 2021 година. Проверките са завършили без последици. По два сигнала, свързани с данни за корупция при ръководство на средства от Европейски Съюз и регистрирани през 2021 година в Министерство на земеделието и храните, не са предоставени инспекции с претекст, че сигналите са анонимни. През интервала 2021-2023 година са наложени две административни санкции (глоба) – за спор на ползи в Министерство на земеделието и храните (1000 лева) и уволняване на служителя, както и за неподаване в период на декларация за спор на ползи в министерството на нововъведенията и растежа (МИР). Не е осъществена дисциплинарната отговорност по оферти на три от инспекторатите заради приключване на периода за търсене на дисциплинарна отговорност, преценка за незначителност, освобождение от заеманата служба и липса на доказателства за изказванията за нарушаване (МИР, Министерство на околната среда и водите и МТСП).
През програмния интервал 2021-2027 година с пари от европейските фондове у нас се финансират 13 стратегии, като плануваните средства за тях са в размер на близо 13 милиарда евро (25,4 милиарда лева). Наличието на корупционни практики би изложило на риск осъществяването им.
България има Национална тактика за предварителна защита и противопоставяне на корупцията, само че организацията на ръководството на този развой на национално равнище не е съответна.
Служителите във ведомствата и бенефициентите се опасяват да алармират за злоупотреби с власт за персонална полза, тъй като не се усещат предпазени и нямат доверие в институциите, демонстрират резултатите от социологическо изследване, поръчано от Сметната палата.
Това са част от констатациите на Сметната палата, направени след одит за успеваемостта на ограниченията за попречване и противопоставяне на корупцията при консумиране и ръководство на средствата от европейските фондове за интервала от 01.01.2021 година до 31.12.2023 година
Одитът обгръща девет органа на изпълнителната власт, в чиито администрации са ръководещите органи на финансираните посредством Европейските фондове при споделено ръководство (ЕФСУ) стратегии. Одитираните организации са Министерският съвет и осем министерства – на нововъведенията и растежа, на труда и обществената политика, на околната среда и водите, на районното развиване и благоустройството, на превоза и известията, на образованието и науката, на вътрешните работи и на земеделието и храните.
Корупцията - единствено по медиите
У нас тематиката за корупцията постоянно е била в центъра на публичното внимание с възходящ интерес през последните години. Чрез медиите се популяризират голям брой сигнали и информация за злоупотреби със средства от европейските фондове, които дават съображение за подозрения по отношение на успеваемостта на механизмите за попречване и противопоставяне на корупцията при консумиране на средствата.
Мерките, които са подхванати против този извънредно сериозен проблем, са с ниска степен на успеваемост и съществени дефицити на стратегическо, координационно и оперативно равнище, е едно от заключенията в отчета от над 250 страници на Сметната палата.
Към януари 2025 година няма ефикасен стратегически документ, в който да са избрани визията, задачите на националните политики за предварителна защита и противопоставяне на корупцията в дълготраен проект, с съответни ограничения и действия и ясно избрани виновни органи за осъществяване и наблюдаване.
Най-съществените проблеми, посочени от Сметната палата
1. Неясни правила
В Националната антикорупционна тактика липсва съответна визия и не са избрани проблеми, които би трябвало да бъдат решени до 2027 г. Тъй като в Националната антикорупционна тактика няма съответни индикатори за премерване на осъществяването на задачите, не може да се реши дали страната въобще напредва в битката с корупцията. В Пътната карта за осъществяване на тактиката не е посочено какъв брой пари ще са нужни за ограниченията, а периодите за 37,6 на 100 от дейностите са маркирани като „ непрекъснати “, което пречи за отчитането на действителни резултати.
2. Лоша съгласуваност сред институциите
Организациите дублират функционалностите си. Има няколко разнообразни съвета и комисии, чиито задания се припокриват. Заседанията на Националния съвет по антикорупционни политики са били нередовни, за интервал от 8 месеца (от 12.05.2021 г.) органът не е имал ръководител.
3. Проблеми при оценката на риска
Държавата не е основала наложителна методология, по която министерствата да пресмятат къде има най-голяма заплаха от корупция.
4. Липса на правила за високите постове
Действащият „ Кодекс за държание на чиновниците в държавната администрация “ не обгръща лицата на най-високи позиции, като министър-председателя, заместител министър-председателите, министрите и началниците на политически кабинети. Липсата на профилиран кодекс значи, че висшите чиновници нямат ясни правила за държание при характерни опасности като контакти с лобисти, приемане на дарове, спомагателни действия или претовареност след овакантяване на поста. Липсва благонадежден контролен механизъм и наказания за нарушавания на честността от страна на политическото управление. В резултат на тези празноти, дейностите за предварителна защита на корупцията на високо управническо равнище са оценени с ниска степен на успеваемост. Това подкопава общите старания за битка с корупцията, защото не е заложен подобаващ „ звук от върха “ (tone at the top). При избора на хора за управителни постове постоянно липсват ясни критерии за честност и професионализъм, което основава условия за субективизъм. Обученията за битка с корупцията не са наложителни за чиновниците във ведомствата и се организират рядко.
В отговор на тези дефицити и рекомендации от интернационалната група ГРЕКО, през 2024 година започва работа по основаването на профилиран Кодекс за държание на лицата, заемащи обществени длъжности в централната изпълнителна власт.
5. Подаване на сигнали и последици
Европейските наредби изискват разглеждането на анонимни сигнали при ръководството на еврофондове, само че националното законодателство (Административно-процесуалният кодекс) го не разрешава. Резултатът е, че анонимните сигнали всеобщо се оставят без последици. От получените през одитирания интервал сигнали, единствено 5 съдържат данни за корупция, несъответственост или съществуване на спор на ползи против лица, свързани с ръководство на средства от ЕФСУ: по 2 сигнала са постъпили в Инспектората на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и в Главния инспекторат в Администрацията към Министерски съвет (АМС)., един сигнал е подаден в Инспектората на Министерството на труда и обществената политика (МТСП). Две инспекции са предоставени на Главния инспекторат в АМС през 2022 година и една на Инспектората в МТСП в края на 2021 година. Проверките са завършили без последици. По два сигнала, свързани с данни за корупция при ръководство на средства от Европейски Съюз и регистрирани през 2021 година в Министерство на земеделието и храните, не са предоставени инспекции с претекст, че сигналите са анонимни. През интервала 2021-2023 година са наложени две административни санкции (глоба) – за спор на ползи в Министерство на земеделието и храните (1000 лева) и уволняване на служителя, както и за неподаване в период на декларация за спор на ползи в министерството на нововъведенията и растежа (МИР). Не е осъществена дисциплинарната отговорност по оферти на три от инспекторатите заради приключване на периода за търсене на дисциплинарна отговорност, преценка за незначителност, освобождение от заеманата служба и липса на доказателства за изказванията за нарушаване (МИР, Министерство на околната среда и водите и МТСП).
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ