Доц. Калпачки: Едва 50% от хората с инсулт стигат до болница с линейка в първите часове
Едва към половината от пациентите с инсулт стигат до болница с кола за спешна помощ в първите часове след инсулта. Част от хората избират да изчакат, губят най-важните часове – началото на признаците, и отиват при доктор в идващите няколко денонощия. Малка част от хората си остават у дома, а някои от тях умират в първите едно-две денонощия.
Това разяснява пред БНР ръководителят на най-големия профилиран център за лекуване на инсулт в столичната УМБАЛ „ Св. Анна “ доцент Росен Калпачки.
Той очерта няколко казуса, свързани с лекуването на инсулт у нас. Освен обстоятелството, че единствено към 50% от хората с инсулт стигат до болница в първите часове с кола за спешна помощ, като проблеми той уточни практиката да се „ крият “ кревати от страна на някои лечебни заведения, които не желаят да поемат сходно натоварване, неналичието на строук-центрове, неналичието на рутинно модерно лекуване, както и неналичието на указател на пациентите с инсулт.
„ Има такава процедура – да се крият кревати, с цел да не се поемат такива тежки случаи. Избягвам да нарека тази процедура основна, първо, тъй като ние приказваме най-вече за София и не ми се желае да съпоставяме София с България. В останалата част от страната болничното заведение, която поема подобен случай, е една, най-вече две от града. В останалите за такава процедура няма по какъв начин да приказваме. Но факт е, че изключително в извънработно време – след петък на обяд до неделя, по празниците – общо взето пациентите с инсулт се одобряват в една, две, най-много три софийски лечебни заведения. Не е заслужено, тъй като напряга тези екипи, напряга опцията да се оказва съответна помощ и много изкривява чувството на хората, че могат да бъдат обслужени в европейска столица по европейски метод през 21 век “, разяснява доцент Калпачки.
И все още строук-центрове, избрани като такива, у нас няма, означи той. По думите му в цялата страна действително като строук-центрове работят структури в две лечебни заведения – една във Варна и в „ Св. Анна “ в София. „ Това са неврологичните звена или лечебните заведения в България, в които се организира актуалното лекуване. А там, където е рутинно актуалното лекуване, не са повече от 10 “, уточни експертът.
Доц. Росен Калпачки изясни и каква организация би била добра за страната ни по повод лекуването на инсулти. По думите му у нас би трябвало да има два типа центрове – първоначални и всеобхватни.
„ Първични би трябвало да са лечебните заведения, в които един пациент може да получи модерно лекуване от най-масовия вид – венозна тромболиза. Лечението, което в целия свят се смята за стандарт – в случай че пациентът пристигна в точния момент, да получи една инжекция, която в множеството случаи е задоволителна да се направи по този начин, че инсултът да не докара до инвалидизация. Всеобхватните центрове са такива, в които може да се организира и малко по-специализирано лекуване, то е в доста по-редки случаи, в които се постанова тромбът да бъде отхвърлен посредством влизане в тялото през артериите му, на място и със специфични устройства тромбът да бъде изсмукан, отстранен на място “, изясни той. По думите му, защото тази процедура е рядка, сложна и скъпа, е редно да се организира в два до четири центъра в страната.
Липсата на указател за пациентите с инсулт също спъва сполучливото всеобщо лекуване, счита експертът. По думите му регистърът би оказал помощ и на острото лекуване, освен на следенето.
„ Защото сега организацията, които ние мечтателно описваме с първоначални и вторични центрове, може да бъде въведена само в случай че има кой да управлява потока. Защото сега също доста лечебни заведения са декларирали, че лекуват или ще лекуват пациенти по актуалния метод, само че в действителност това не се случва. Така че регистърът би бил контролният механизъм, с цел да може такова лекуване да стартира да се организира рутинно. А другояче във връзка с следенето, за голямо мое страдание би трябвало да кажа, че сега следенето на тези пациенти е напълно пожелателно, напълно в границите на съответния център, който в случай че желае вика пациентите си да види какво е станало с тях, или просто ги оставя в амбулаторната процедура, при което този център губи всякаква връзка с това какво се е свършило “, разяснява доцент Калпачки и добави:
„ Регистърът на всички места е някаква административна мярка, която задължава всички работещи с тези пациенти да вписват цялата здравна документи на едно място и тя да е налична когато и да е от всички. Това доста наподобява на създаващата се в България НЗИС. Но такава система е налице, само че до нея да вземем за пример нямат достъп районните центрове за незабавна помощ. Т.е. тази информация, като се изключи че би трябвало да се натрупва и всеки да е длъжен да отразява какво прави с пациента си, би трябвало да е и налична когато и да е, и несъмнено, указател значи чисто софтуерно да се обособи място, някакъв тип облачно пространство, в което пациентите с инсулт по някакъв метод да бъдат сортирани и да може да се прави информация с бърз взор върху тяхното положение “.
Това разяснява пред БНР ръководителят на най-големия профилиран център за лекуване на инсулт в столичната УМБАЛ „ Св. Анна “ доцент Росен Калпачки.
Той очерта няколко казуса, свързани с лекуването на инсулт у нас. Освен обстоятелството, че единствено към 50% от хората с инсулт стигат до болница в първите часове с кола за спешна помощ, като проблеми той уточни практиката да се „ крият “ кревати от страна на някои лечебни заведения, които не желаят да поемат сходно натоварване, неналичието на строук-центрове, неналичието на рутинно модерно лекуване, както и неналичието на указател на пациентите с инсулт.
„ Има такава процедура – да се крият кревати, с цел да не се поемат такива тежки случаи. Избягвам да нарека тази процедура основна, първо, тъй като ние приказваме най-вече за София и не ми се желае да съпоставяме София с България. В останалата част от страната болничното заведение, която поема подобен случай, е една, най-вече две от града. В останалите за такава процедура няма по какъв начин да приказваме. Но факт е, че изключително в извънработно време – след петък на обяд до неделя, по празниците – общо взето пациентите с инсулт се одобряват в една, две, най-много три софийски лечебни заведения. Не е заслужено, тъй като напряга тези екипи, напряга опцията да се оказва съответна помощ и много изкривява чувството на хората, че могат да бъдат обслужени в европейска столица по европейски метод през 21 век “, разяснява доцент Калпачки.
И все още строук-центрове, избрани като такива, у нас няма, означи той. По думите му в цялата страна действително като строук-центрове работят структури в две лечебни заведения – една във Варна и в „ Св. Анна “ в София. „ Това са неврологичните звена или лечебните заведения в България, в които се организира актуалното лекуване. А там, където е рутинно актуалното лекуване, не са повече от 10 “, уточни експертът.
Доц. Росен Калпачки изясни и каква организация би била добра за страната ни по повод лекуването на инсулти. По думите му у нас би трябвало да има два типа центрове – първоначални и всеобхватни.
„ Първични би трябвало да са лечебните заведения, в които един пациент може да получи модерно лекуване от най-масовия вид – венозна тромболиза. Лечението, което в целия свят се смята за стандарт – в случай че пациентът пристигна в точния момент, да получи една инжекция, която в множеството случаи е задоволителна да се направи по този начин, че инсултът да не докара до инвалидизация. Всеобхватните центрове са такива, в които може да се организира и малко по-специализирано лекуване, то е в доста по-редки случаи, в които се постанова тромбът да бъде отхвърлен посредством влизане в тялото през артериите му, на място и със специфични устройства тромбът да бъде изсмукан, отстранен на място “, изясни той. По думите му, защото тази процедура е рядка, сложна и скъпа, е редно да се организира в два до четири центъра в страната.
Липсата на указател за пациентите с инсулт също спъва сполучливото всеобщо лекуване, счита експертът. По думите му регистърът би оказал помощ и на острото лекуване, освен на следенето.
„ Защото сега организацията, които ние мечтателно описваме с първоначални и вторични центрове, може да бъде въведена само в случай че има кой да управлява потока. Защото сега също доста лечебни заведения са декларирали, че лекуват или ще лекуват пациенти по актуалния метод, само че в действителност това не се случва. Така че регистърът би бил контролният механизъм, с цел да може такова лекуване да стартира да се организира рутинно. А другояче във връзка с следенето, за голямо мое страдание би трябвало да кажа, че сега следенето на тези пациенти е напълно пожелателно, напълно в границите на съответния център, който в случай че желае вика пациентите си да види какво е станало с тях, или просто ги оставя в амбулаторната процедура, при което този център губи всякаква връзка с това какво се е свършило “, разяснява доцент Калпачки и добави:
„ Регистърът на всички места е някаква административна мярка, която задължава всички работещи с тези пациенти да вписват цялата здравна документи на едно място и тя да е налична когато и да е от всички. Това доста наподобява на създаващата се в България НЗИС. Но такава система е налице, само че до нея да вземем за пример нямат достъп районните центрове за незабавна помощ. Т.е. тази информация, като се изключи че би трябвало да се натрупва и всеки да е длъжен да отразява какво прави с пациента си, би трябвало да е и налична когато и да е, и несъмнено, указател значи чисто софтуерно да се обособи място, някакъв тип облачно пространство, в което пациентите с инсулт по някакъв метод да бъдат сортирани и да може да се прави информация с бърз взор върху тяхното положение “.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ