Едва около 5 на сто от пълнолетните българи, или около

Едва към 5 на 100 от пълнолетните българи, или към 250 хиляди души, избират да взаимодействат по електронен път с администрацията. Мнозинството от тях са на възраст сред 25 и 36 години, с висше обучение. Над 80 на 100 от пълнолетните българи към момента избират контакт „ на гише “ с другите администрации.

Това сочат данните от национално-представително изследване, осъществено от „ Галъп интернешънъл “ по поръчка на Държавната организация " Електронно ръководство " (ДАЕУ).

Данните бяха показани на конференция от зам.-председателя на ДАЕУ Александър Йоловски и изпълнителния шеф на „ Галъп “ Първан Симеонов.

Около 14 на 100 (около 750 хиляди) от жителите са употребили електронни административни услуги с друга периодичност през миналата година, като болшинството от тях правят оценка положително качеството на този вид услуги.



Същевременно близо 70% от запитаните декларират, че не употребяват или не имат намерение да употребяват разнообразни средства за електронна идентификация (вкл. ПИН, ПИК, дипломиран електронен автограф или други) за задачите на административното обслужване и за персонални потребности.

Около една трета от българите припознават нуждата от идентификация по електронен път. Под 4 на 100 от тях обаче употребяват средството за е-идентификация с най-висока сигурност, каквото е квалифицираният електронен автограф.

Близо 15% от запитаните избират да употребяват едно универсално средство за електронна идентификация.



През последните 12 месеца близо 80% от българите не са търсили никаква информация или административни услуги онлайн на интернет страниците на държавните институции на всички нива, сочат още данните от изследването.

Под 3% е общият дял на дейните българи, които търсят информация, обвързвана със отбрана на техни права, просвета, туризъм и отдих.

Мнозинството от българите отдават приоритет на облекченията за жителите пред тези за бизнеса и за самите администрации.

Близо 80 на 100 от запитаните са оптимисти, че ще отпадне нуждата от документи на книжен притежател, 75 на 100 смятат, че административното обслужване по-скоро ще се усъвършенства.

Около 60 на 100 са оптимисти, че задачата за понижаване на административната тежест за бизнеса ще бъде осъществена, а близо 50 на 100 са уверени в цялостното въвеждане на така наречен „ служебно начало “ от институциите.

Същевременно е налице песимизъм, че корупцията в администрацията ще намалее в следствие от реализацията на политиките за е-управление. Общественото мнение е раздвоено във връзка с вероятността от въвеждане на електронно отдалечено гласоподаване (по интернет) – по към 48% от запитаните.

Едва 2 на 100 от жителите считат, че финансирането е водещ фактор за реализацията на електронното ръководство в България, до момента в който близо една трета от българите (29 на сто) считат, че съществуването на воля и предпочитание от страна на страната и политиците е основното изискване за това. Друга една трета от запитаните обаче не могат да преценяват кое е значимо, с цел да се случи работещо електронно ръководство в България.

Личната воля, а не съществуването или неналичието на запаси и конюнктурната среда, жителите регистрират като водещ фактор във връзка с цялостната държавна политика за е-управление. Равен дял от 7% от запитаните дефинират като водещи фактори цифровите умения на жителите и на бизнеса и правната рамка.

Злоупотребата с персонални данни (над 44 на сто) е водещият риск за жителите при потреблението на преимуществата на електронното ръководство, сочат още данните от проучването на „ Галъп “.

Близо 25 на 100 се притесняват от злонамерена външна интервенция и хакерски офанзиви.