Евростат: Едва един от десет българи спортува
Едва към 10 % от популацията у нас , или съвсем 1 от всеки 10 българи, спортуват интензивно най-малко два часа в седмицата, демонстрират настоящи данни на Евростат за настройката на европейците към спортни занимания през предходната година. Средният индикатор за ЕС-28 е към 40 %, или съвсем 4 от всеки 10 европейци, които са спортували интензивно, регистрира още европейската статистика.
По този индикатор зад нас са само румънците, където едвам към 7 % се занимават интензивно със спорт, при индикатор за Дания да вземем за пример - 80 % или съвсем 8 от всеки 10 датчани, които са спортували интензивно, отбелязва Българска телеграфна агенция. Други страни с интензивност в спорта над 50 % са още: Финландия , Норвегия , Исландия , Швеция и Германия , където популацията, което спортува интензивно е сред 60 и 80 %.
В прилежаща Гърция спортуващите надвишават границата от 20 %, само че в Турция да вземем за пример, са съвсем толкоз мързеливи колкото и в Румъния - едвам 7 на 100 от южните ни съседи са били дейни в спорта.
ThinkStock/Getty Images
Проучването регистрира също, че локалните управляващи могат да създадат повече за поощряване на физическата интензивност на жителите в Европейски Съюз. Около 60 на 100 от интервюираните европейци считат, че локалните спортни клубове и други организации обезпечават задоволително благоприятни условия за това, само че съгласно към 40 на 100 - локалните управляващи не вършат задоволително за практикуването на спорта измежду европейците.
Спортът и самооценката на здравето в Европейски Съюз
Физическата интензивност е един от дузината съставни елементи, по които се дефинира самооценката на здравето от европейците, регистрират данните на Евростат. По този индикатор страната ни е на границата на междинната самокритика за ЕС-28 - към 70 % от европейците се самоопределят в положително или доста положително здраве. Също към 70 на 100 от сънародниците ни се самоопределят с доста положително или положително здраве, до момента в който единствено 10 на 100 са показали, че здравето им е доста неприятно или неприятно.
ThinkStock/Getty Images
В съставния елемент " самокритика на здравето " в Европейски Съюз доминират страните, в които интензивно се спортува - Ирландия, Дания, Холандия и Швеция - над 80 на 100 от жителите там се самоопределят в чудесно или положително здраве. Най-ниска самокритика на здравето си имат представителите на трите балтийски републики - Литва , Латвия и Естония , както и жителите на Хърватия, Португалия и Унгария - към 50 на 100.
Данните от разбора удостоверяват нуждата от ограничения за поощряване на повече хора да спортуват и да бъдат физически дейни в всекидневието си, защото това е извънредно значимо освен от позиция на здравето, благосъстоянието и интеграцията на хората, само че и поради забележителните стопански разноски, дължащи се на неналичието на физическа интензивност, регистрира Евростат.
По този индикатор зад нас са само румънците, където едвам към 7 % се занимават интензивно със спорт, при индикатор за Дания да вземем за пример - 80 % или съвсем 8 от всеки 10 датчани, които са спортували интензивно, отбелязва Българска телеграфна агенция. Други страни с интензивност в спорта над 50 % са още: Финландия , Норвегия , Исландия , Швеция и Германия , където популацията, което спортува интензивно е сред 60 и 80 %.
В прилежаща Гърция спортуващите надвишават границата от 20 %, само че в Турция да вземем за пример, са съвсем толкоз мързеливи колкото и в Румъния - едвам 7 на 100 от южните ни съседи са били дейни в спорта.
ThinkStock/Getty Images Проучването регистрира също, че локалните управляващи могат да създадат повече за поощряване на физическата интензивност на жителите в Европейски Съюз. Около 60 на 100 от интервюираните европейци считат, че локалните спортни клубове и други организации обезпечават задоволително благоприятни условия за това, само че съгласно към 40 на 100 - локалните управляващи не вършат задоволително за практикуването на спорта измежду европейците.
Спортът и самооценката на здравето в Европейски Съюз
Физическата интензивност е един от дузината съставни елементи, по които се дефинира самооценката на здравето от европейците, регистрират данните на Евростат. По този индикатор страната ни е на границата на междинната самокритика за ЕС-28 - към 70 % от европейците се самоопределят в положително или доста положително здраве. Също към 70 на 100 от сънародниците ни се самоопределят с доста положително или положително здраве, до момента в който единствено 10 на 100 са показали, че здравето им е доста неприятно или неприятно.
ThinkStock/Getty Images В съставния елемент " самокритика на здравето " в Европейски Съюз доминират страните, в които интензивно се спортува - Ирландия, Дания, Холандия и Швеция - над 80 на 100 от жителите там се самоопределят в чудесно или положително здраве. Най-ниска самокритика на здравето си имат представителите на трите балтийски републики - Литва , Латвия и Естония , както и жителите на Хърватия, Португалия и Унгария - към 50 на 100.
Данните от разбора удостоверяват нуждата от ограничения за поощряване на повече хора да спортуват и да бъдат физически дейни в всекидневието си, защото това е извънредно значимо освен от позиция на здравето, благосъстоянието и интеграцията на хората, само че и поради забележителните стопански разноски, дължащи се на неналичието на физическа интензивност, регистрира Евростат.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ