Евростат: Само 10% от българите спортуват
Едва към 10% от българите или съвсем 1 от всеки 10 спортуват активно поне два часа в седмицата, демонстрират изследване на Евростат за настройката на европейците към спортни занимания през предходната година. Средният индикатор за ЕС-28 е към 40%, или съвсем 4 от всеки 10 европейци, които са спортували интензивно, регистрира европейската статистика.
По този индикатор зад българите са единствено румънците - там едвам към 7% се занимават интензивно със спорт. За съпоставяне: в Дания спортуват 80 % от жителите. Над 50% са спортуващите във Финландия, Норвегия, Исландия, Швеция и Германия (между 60 и 80%).
В съседна Гърция спортуващите надвишават 20%, само че в Турция са съвсем толкоз мързеливи, колкото и в Румъния - едвам 7% от южните ни съседи са били дейни в спорта.
Проучването регистрира също, че локалните управляващи могат да създадат повече за поощряване на физическата интензивност на жителите в Европейски Съюз. Около 60% от интервюираните европейци считат, че локалните спортни клубове и други организации обезпечават задоволително благоприятни условия за това, само че съгласно към 40% локалните управляващи не вършат задоволително за практикуването на спорта измежду европейците.
Физическата интензивност е един от дузината съставни елементи, по които се дефинира самооценката на здравето от европейците, регистрират данните на Евростат. По този индикатор страната ни е на границата на междинната самокритика за ЕС-28 - към 70% от европейците се самоопределят в положително или доста положително здраве. Също към 70% от сънародниците ни се самоопределят с доста положително или положително здраве, до момента в който единствено 10% са показали, че здравето им е доста неприятно или неприятно.
В съставния елемент " самокритика на здравето " в Европейски Съюз доминират страните, в които интензивно се спортува - Ирландия, Дания, Холандия и Швеция - над 80% от жителите там се самоопределят в чудесно или положително здраве. Най-ниска самокритика на здравето си имат представителите на трите балтийски републики - Литва, Латвия и Естония, както и жителите на Хърватия, Португалия и Унгария - към 50%.
Данните от разбора удостоверяват нуждата от ограничения за поощряване на повече хора да спортуват и да бъдат физически дейни във всекидневието си, защото това е извънредно значимо освен от позиция на здравето, благосъстоянието и интеграцията на хората, само че и поради забележителните стопански разноски, дължащи се на неналичието на физическа интензивност, регистрира Евростат.
Източник: БТА
По този индикатор зад българите са единствено румънците - там едвам към 7% се занимават интензивно със спорт. За съпоставяне: в Дания спортуват 80 % от жителите. Над 50% са спортуващите във Финландия, Норвегия, Исландия, Швеция и Германия (между 60 и 80%).
В съседна Гърция спортуващите надвишават 20%, само че в Турция са съвсем толкоз мързеливи, колкото и в Румъния - едвам 7% от южните ни съседи са били дейни в спорта.
Проучването регистрира също, че локалните управляващи могат да създадат повече за поощряване на физическата интензивност на жителите в Европейски Съюз. Около 60% от интервюираните европейци считат, че локалните спортни клубове и други организации обезпечават задоволително благоприятни условия за това, само че съгласно към 40% локалните управляващи не вършат задоволително за практикуването на спорта измежду европейците.
Физическата интензивност е един от дузината съставни елементи, по които се дефинира самооценката на здравето от европейците, регистрират данните на Евростат. По този индикатор страната ни е на границата на междинната самокритика за ЕС-28 - към 70% от европейците се самоопределят в положително или доста положително здраве. Също към 70% от сънародниците ни се самоопределят с доста положително или положително здраве, до момента в който единствено 10% са показали, че здравето им е доста неприятно или неприятно.
В съставния елемент " самокритика на здравето " в Европейски Съюз доминират страните, в които интензивно се спортува - Ирландия, Дания, Холандия и Швеция - над 80% от жителите там се самоопределят в чудесно или положително здраве. Най-ниска самокритика на здравето си имат представителите на трите балтийски републики - Литва, Латвия и Естония, както и жителите на Хърватия, Португалия и Унгария - към 50%.
Данните от разбора удостоверяват нуждата от ограничения за поощряване на повече хора да спортуват и да бъдат физически дейни във всекидневието си, защото това е извънредно значимо освен от позиция на здравето, благосъстоянието и интеграцията на хората, само че и поради забележителните стопански разноски, дължащи се на неналичието на физическа интензивност, регистрира Евростат.
Източник: БТА
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ