Едва на 33 години, Глин Лъни вече е сред най-опитните

Едва на 33 години, Глин Лъни към този момент е измежду най-опитните ръководители на полети в НАСА. До 1970 година той е в центъра на събитията – от първата орбита на капсулата „ Аполо “ до стъпването на Нийл Армстронг на Луната, написа BBC.

 

Само месеци откакто оказва помощ да бъде избавен екипажът на „ Аполо 13 “, чиято капсула експлодира в Космоса, Лъни се готви за идната лунна задача. Тогава получава телефонно позвъняване от своя шеф – ръководителя на задачата Крис Крафт.

„ Каза ми: `Глин, започни да се подготвяш да заминеш за Москва, ще си там след две седмици`. Беше цялостна изненада – нещо изцяло ненадейно “, споделя Лъни.

 

Посветил кариерата си на конкуренцията със Съветския съюз в Космоса, Лъни внезапно би трябвало да поведе екип, който да работи дружно с досегашните противници в обща задача: тестовия план „ Аполо–Съюз “. Целта е в орбита да се скачат американска капсула „ Аполо “ и руски транспортен съд „ Союз “. Реализирането на тази концепция лишава на Лъни пет години.

Надпревара и съдействие

 

Съветският съюз и Съединени американски щати се конкурират в Космоса още от стартирането на „ Спутник-1 “ през 1957 година Но концепцията двете суперсили да работят дружно не се появява изцяло изведнъж.

 

„ В продължение на години имаше опити да се основат взаимни стратегии сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики “, споделя Тийзъл Мюир-Хармони, куратор на изложбите за „ Аполо “ и „ Аполо–Съюз “ в Националния музей на авиацията и космоса във Вашингтон.

 

„ През октомври 1962 година, тъкмо по време на Карибската рецесия, беше подписано съглашение сред двете страни за продан на метеорологични данни. Космическата конкуренция постоянно е съчетавала конкуренция със съдействие “.

 

През 1970-те Белият дом, под управлението на Никсън, търси способи за понижаване на напрежението със Съветския съюз, ръководен от Леонид Брежнев. Така „ Аполо–Съюз “ получава дипломатическо значение. Но има и практическа цел – в случай че галактически апарати на разнообразни страни могат да се скачат, те могат да се употребяват за избавяне на закъсали астронавти.

Екипажите – мощен знак

 

Изборът на астронавти също носи символика. В американския екип е включен Дийк Слейтън – един от първите седем астронавти от програмата „ Меркюри “, който дълго е отхвърлен поради подозрение за сърдечен проблем. А руският екип е воден от Алексей Леонов – първият човек, излязъл в открития Космос.

 

Техническите разлики сред двете капсули са съществени – „ Союз “ работи единствено в ниска орбита и се ръководи основно от Земята, до момента в който „ Аполо “ е основан за полети до Луната и разполага със актуален борден компютър. Дори въздушната примес, която екипажите дишахт, е друга.

 

Но още по-трудно е превъзмогването на културната бездна и съмненията сред двете страни. Първоначално американският екип не знае какво да чака, само че скоро схваща, че руските сътрудници са хора като тях.

 

Американците обаче скоро откриват, че пространствата им в Звездния град край Москва са подслушвани – синът на един от астронавтите даже попада в стая с съоръжение на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Но все пак двете страни стартират да се сближават.

Историческо съединяване

 

На 15 юли 1975 година „ Союз “ с Леонов и Валерий Кубасов излетява от Байконур. Седем часа по-късно „ Аполо “ с Том Стафорд, Бранд и Слейтън излетява от Кейп Канаверал. Два дни по-късно – на 17 юли, двата кораба се приближават и се скачват.

 

Скачването е съвършено. Американците чукат на люка. Съветските космонавти отварят и се майтапят: „ Кой е там? “.

 

Следват ръкостискания, замяна на дарове и послание от президента Джералд Форд, който показва удивление от труда и отдадеността им.

След два дни дружно, корабите се разкачват и се връщат по родните си страни.

Началото на галактическата дипломация

 

След края на Студената война, връзките се задълбочават – совалки стартират да летят до съветската станция „ Мир “, а по-късно се основава МКС. Дори след пълномащабното съветско навлизане в Украйна през 2022 година, американци, руснаци и съдружници не престават да работят дружно на борда на станцията.

 

МКС е по този начин проектирана, че модулите на страните са взаимозависими. Ако един от сътрудниците се отдръпна, станцията не може да действа.