Едва на 17 години Антон Котас вече уверено върви по

Едва на 17 години Антон Котас към този момент решително върви по пътя на актьор, който не се опасява да задава огромните въпроси. Новият му сингъл „ Ще стигна ли до Рая “ към този момент пета поредна седмица е №1 в класацията БНР Топ 20 – триумф, който затвърждава мястото му измежду най-обещаващите млади реализатори у нас. Още от 9-годишен Антон снима в американски кино продукции и прекарва детството си сред снимачните площадки на „ Ню Бояна “ и учебното заведение. Днес киното остава първата му обич, само че музиката се трансформира в най-личния му метод да споделя истории. Вдъхновен от митове като Фреди Меркюри и Елвис Пресли, той търси личния си артистичен глас – откровен, прочувствен и логичен. Срещаме се с Антон Котас, с цел да поговорим за триумфа на „ Ще стигна ли до Рая “, за киното, сцената, пътуванията и въпросите, които стоят зад песните му.

- Тони, по какъв начин едно момче на 17 задава в ария въпроса „ Ще стигна ли до Рая “? Тийнейджърите не се ли вълнуват от по-фриволни неща?

- Сигурно е по този начин за доста хора, само че аз постоянно съм бил от тези деца, които си задават повече въпроси. „ Ще стигна ли до Рая “ не е ария за религията в дословния смисъл. За мен тя е за избора сред положителното и неприятното, за съвестта и за това дали оставяме нещо хубаво след себе си. На 17 години човек стартира да осъзнава, че всеки избор носи последици. Точно тогава започваш да търсиш отговори и на по-дълбоките въпроси.

- С какво ще запомниш снимачния развой на видеото?

- Със студа в подножието на Витоша и двата сезона, които се смениха за няколко часа в оня пролетен ден. Извън физическия дискомфорт обаче фотосите ми бяха като тип медитация, тъй като „ Ще стигна ли до Рая “ е от тези песни, които преживяваш, до момента в който ги пееш. Имаше моменти, в които забравях, че съм пред мен и просто се потапях в историята. Щастлив съм, че работих с екип, който разбра посланието на песента и съумя да го преведе на езика на киното.

- Повечето ти клипове са правени в „ Ню Бояна “. Кой снимачен сет ти е най-сантиментален и за какво?

- Може би този, на който за първи път стъпих като артист. Тогава бях дете и гледах всичко с големи очи. Спомням си по какъв начин следих експертите към мен и си мислех какъв брой магическо е киното. Оттогава до през днешния ден „ Ню Бояна “ е място, което усещам като дом втори дом.

- На теб самият липсва ли ти киното? И какво ти се играе като персонаж най-вече?

- Липсва ми, тъй като киното е първата ми обич в изкуството. В момента музиката е тази, която споделя историите ми, само че бих се върнал пред камерата на драго сърце. Харесват ми функции на действителни персони или персонажи, които минават през огромна вътрешна промяна. Такива герои постоянно са най-интересни за проучване.

- Снимаш в американски продукции от 9-годишен. Какво ти даде този опит? И взе ли ти нещо от детството?

- Даде ми доста повече, в сравнение с ми взе. Научи ме на дисциплинираност, отговорност и почитание към труда на другите. Срещнах хора от целия свят и видях по какъв начин се основават огромни планове. Не мисля, че ми е лишило детството – просто моето детство беше малко по-различно. Писал съм домашните си в каравана на снимачен сет, само че имах шанса да преживея неща, за които доста деца единствено мечтаят.



- Фреди Меркюри ли е актьорът, повлиял най-вече на театралното ти държание и отношение към музиката?

- Определено е един от хората, които са ме вдъхновявали най-силно, дружно с Елвис. Възхищавам се на метода, по който владее сцената и на свободата, с която се показва. Но също по този начин се въодушевявам от доста модерни актьори. Най-ценното, което съм научил, е че огромните реализатори в никакъв случай не копират – те намират своя личен глас.

- Какво правиш, когато не създаваш музика? Остава ли ти време за спорт?

- Опитвам се да си оставям време за спорт, само че свободното време би трябвало да поделя и с още доста други неща и занимания. Обичам да извозвам време със фамилията и приятелите си, да пътувам и да диря нови музи. Понякога най-хубавите хрумвания за песни идват тъкмо когато не мислиш за музика.



- Пътуваш постоянно по света със фамилията си. Коя дестинация ти е въздействала най-силно до момента и с какво?

- Много мъчно ми е да избера единствено едно място. Всяка страна ме е научила на нещо друго. Най-силно ме впечатляват местата, където усещаш историята и културата на всички места към себе си. Пътуванията ме карат да виждам по-широко на света и ми припомнят какъв брой доста можем да учим един от различен. Южна Корея, Япония, Ямайка и обичания ми Лондон може би са едни от най-запомнящите се като преживяване пътувания за мен.

- Кои три думи биха описали най-добре характера ти?

- Упорит, ученолюбив и признателен.