Едва ли ви е оставало време да се заседявате дълго

Едва ли ви е оставало време да се заседявате дълго на скамейка в градската градина или парка. В забързаното всекидневие постоянно пропущаме да видим дребните неща, спирайки в парка. В последно време пък и да желаеме, няма по какъв начин да се разходим там поради строгите ограничения, свързани с пандемията от COVID-19.

Събирайки всичко това под един знаменател, още по-трудно ще бъде да забележите все по-рядко появяващите се врабчета. Да, врабчетата! Те съвсем не се виждат. Сега се пробвайте да си спомните последната си разходка и да прецените кои птици най-често срещахте. Факт е, че гълъбите стават от ден на ден, а дребните врабчета са същинска необичайност към този момент.

Тази наклонност е годна освен за нашата страна. Оказва се, че врабчета липсват в доста от европейските градове. Учените настояват, че популацията им е намаляла с над 50 % през миналите 10 години. Те са на мнение, че главната причина за тази печална статистика е нечистата околна среда. Това е годно с цялостна мощ за огромните градове.  А може актуалната международна карантина да спомага за пречистване на въздуха и околната среда и природата да стартира да се възвръща лека-полека.

Според характерностите на врабчетата, тяхната съществена храна е от скотски генезис. Те търсят инсекти, дребни безгръбначни, както и семена. Трудно е за тях да намерят това в актуалната градска среда. Всичко е единствено цимент и метал. Дърветата и градинките бързо изчезват. Изчезват и техните жители – насекомите, безгръбначните. Врабчетата няма с какво да се хранят и също лека-полека изчезват.

Врабчетата вършат гнезда в клоните на дървета или в комфортни дупки. Обикновено са със странична дупка. Женските врабчета снасят до 6 яйца. Мътенето продължава 14 дни. Бебетата напущат гнездото 17 дни след излюпването. Всичко това няма по какъв начин да се случи тук-там, където няма дървета и е цялостно с хора и коли.

Според статистиката, лондончани не са виждали врабчета към този момент 25 години. Твърди се, че повода за изгубването им от английската столица е всеобщото въвеждане в употреба на коли с дизелово гориво при започване на 80-те години на предишния век. Същото може да се каже и за мегаполиса Париж. Там също от години не са виждали представители на врабчетата.

Определено, градската среда не е подобаваща за живот за тези птички. Освен неналичието на главната им храна – инсекти, семена, безгръбначни –  врабчетата не мога да свикнат и с шума и пренаселеността на градовете. Не са редки случаите, когато птиците умират след конфликт със стъклените фасади на модерните здания. Това е тъжно, само че и алармиращо за заплаха в живота и на хората.

Според специалистите, всичко, което оказва пагубно влияние върху живота на врабчетата, вреди и на живота на хората. Точно тези фактори понижават качеството на човешкия живот.

Обезпокоени от новините в европейските градове, българските орнитолози регистрираха наклонност на доста понижаване броя на дребните птички в нашите градове, а в столицата са същинска необичайност.

Администрацията в София интензивно работи върху казуса със нечистия въздух и околна среда. Правят големи старания да създадат столицата един зелен град, в който човек и природа съжителстват обикновено. Непрекъснато се засаждат нови дървета. Зелените площи се уголемяват, а градежите се лимитират. Кога всички тези стъпки ще дадат резултат, времето ще покаже. Дано и врабчетата се върнат още веднъж.

Автор: Десислава Михалева