Другият натюрморд в ХГ Христо Цокев - Габрово
Едва ли би трябвало да оспорваме обстоятелството, че откакто през 1866 година Гюстав Курбе сътворява своята картина „ L’Origine du monde “ („ Раждането на света “), светът на изкуството в никакъв случай към този момент няма да е същият. Това е картина знак на прехода на индивида от сакралната страст и религиозно двуличие към консуматорската действителност, която през днешния ден, след повече от 150 години, се е разраснала до непредставими размери. Картина знак за оголеното ни битие, в което „ женското тамдолие “, както го посочва американската писателка Ева Енслър в своите прословути „ Монолози за вагината “ (1996), е изложено на показ през 1995 година в непрекъснатата експозиция на Musée d’Orsay в Париж като творба с високи естетически достижения. Картина събитие, маркираща невижданото скъсване на границата сред порнография и еротика. Картина, конституирала както в никакъв случай преди този момент голото женско тяло в самобитен натюрморт.
Понятието за жанра „ натюрморт “ в системата на по този начин нареченото „ изобразително изкуство “ още на смислово ниво (от фр. nature morte, „ мъртва природа “) ни подсказва, че при него художниците се концентрират върху неодушевени предмети като цветя, плодове, погубен дивеч и артефакти, които композират в изобразителното поле и овеществяват с разнообразни материали. Натюрмортът ни показва свят на движимости и убит живот, в който е отразен стремежът на художника да запази в границите на творба личния си взор и отношение към този „ застинал живот “. Ние не знаем чии са тези движимости – те са отстранени от средата на индивида, на който принадлежат, съвсем като в картината на Курбе, при която най-интимната плът, даваща началото на всеки нов човешки живот, е лишена от облика на дамата. Един-единствен артистичен жест обособява определения подробност от голо женско тяло в неразбираем предмет, който сякаш по необикновен метод, таман като в изпълнен с плодове и зеленчуци натюрморт, приканва към консумация. Или пък в противен случай – припомня за умъртвено животно като в постоянно срещаните натюрморти с ловни „ титли “.
Изложбата „ Другият натюрморт “, готова особено за пространството на Художествена изложба „ Христо Цокев “ – Габрово, е опит да се фокусираме върху тематиката за голото женско тяло в творчеството на редица български художници, които участват в сбирката на Художествена изложба – Казанлък със свои живописни творби. Но не през тяхната лична сензитивност към изобразявания модел, а само като мотив за (РАЗ)ГОВОРИ върху тематиката за голото женско тяло изобщо. Тяло, лишено като че ли от присъщата му изконна човешка сакралност и изведено в днешния световен свят само до характерен обект, насърчаващ към консумация.
Живеем в действителност, в която използването на голото женско тяло за всевъзможни цели е обособено в задоволително събитие. Рекламни сътрудници изпълват всички образни канали в цифровия и предметния свят, който населяваме, с привличащата погледа раз-о-голена женска плът. Тя ни приласкава да консумираме – пържоли, кренвирши, дини, алкохол; възбужда желанията ни да притежаваме постоянно непотребни вещи; генерира даже фантазиите ни. Именно тази зло-употреба е една от множеството аргументи през днешния ден, в ХХI век, в епохата на изкуствения разсъдък и колониалната политика на човечеството в Космоса, голото женско тяло да търпи все по-голяма загуба на стойност даже като биологично тяло. Привикнали с натрапваното му наличие, сетивата сякаш са притъпени за безчинствата над него. Ежедневният новинарски поток ни уведомява за десетки измъчвани, жертви на домашно принуждение, изнасилени, убити дами. За открити лишени от живота си бездиханни голи женски тела. Натюрморти, в които е овеществена личната ни сегашна мизерия.
Именно като омиротворяващ контрапункт на тези (РАЗ)ГОВОРИ могат да бъдат обсъждани и творбите, включени в изложбата „ Другият натюрморт “. Картини на художници от разнообразни генерации – Георги Митов, Димитър Радойков, Захари Желев, Иван Пенков, Ненко Балкански, Георги Божилов – Слона, Гергана Чаушанска, Димитър Буюклийски, Димитър Войнов и други Живописни платна, позволяващи ни да се завърнем към себе си.
Понятието за жанра „ натюрморт “ в системата на по този начин нареченото „ изобразително изкуство “ още на смислово ниво (от фр. nature morte, „ мъртва природа “) ни подсказва, че при него художниците се концентрират върху неодушевени предмети като цветя, плодове, погубен дивеч и артефакти, които композират в изобразителното поле и овеществяват с разнообразни материали. Натюрмортът ни показва свят на движимости и убит живот, в който е отразен стремежът на художника да запази в границите на творба личния си взор и отношение към този „ застинал живот “. Ние не знаем чии са тези движимости – те са отстранени от средата на индивида, на който принадлежат, съвсем като в картината на Курбе, при която най-интимната плът, даваща началото на всеки нов човешки живот, е лишена от облика на дамата. Един-единствен артистичен жест обособява определения подробност от голо женско тяло в неразбираем предмет, който сякаш по необикновен метод, таман като в изпълнен с плодове и зеленчуци натюрморт, приканва към консумация. Или пък в противен случай – припомня за умъртвено животно като в постоянно срещаните натюрморти с ловни „ титли “.
Изложбата „ Другият натюрморт “, готова особено за пространството на Художествена изложба „ Христо Цокев “ – Габрово, е опит да се фокусираме върху тематиката за голото женско тяло в творчеството на редица български художници, които участват в сбирката на Художествена изложба – Казанлък със свои живописни творби. Но не през тяхната лична сензитивност към изобразявания модел, а само като мотив за (РАЗ)ГОВОРИ върху тематиката за голото женско тяло изобщо. Тяло, лишено като че ли от присъщата му изконна човешка сакралност и изведено в днешния световен свят само до характерен обект, насърчаващ към консумация.
Живеем в действителност, в която използването на голото женско тяло за всевъзможни цели е обособено в задоволително събитие. Рекламни сътрудници изпълват всички образни канали в цифровия и предметния свят, който населяваме, с привличащата погледа раз-о-голена женска плът. Тя ни приласкава да консумираме – пържоли, кренвирши, дини, алкохол; възбужда желанията ни да притежаваме постоянно непотребни вещи; генерира даже фантазиите ни. Именно тази зло-употреба е една от множеството аргументи през днешния ден, в ХХI век, в епохата на изкуствения разсъдък и колониалната политика на човечеството в Космоса, голото женско тяло да търпи все по-голяма загуба на стойност даже като биологично тяло. Привикнали с натрапваното му наличие, сетивата сякаш са притъпени за безчинствата над него. Ежедневният новинарски поток ни уведомява за десетки измъчвани, жертви на домашно принуждение, изнасилени, убити дами. За открити лишени от живота си бездиханни голи женски тела. Натюрморти, в които е овеществена личната ни сегашна мизерия.
Именно като омиротворяващ контрапункт на тези (РАЗ)ГОВОРИ могат да бъдат обсъждани и творбите, включени в изложбата „ Другият натюрморт “. Картини на художници от разнообразни генерации – Георги Митов, Димитър Радойков, Захари Желев, Иван Пенков, Ненко Балкански, Георги Божилов – Слона, Гергана Чаушанска, Димитър Буюклийски, Димитър Войнов и други Живописни платна, позволяващи ни да се завърнем към себе си.
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ