Теснолинейка е топ атракцията на Северозападна Румъния
Едва ли сте чували за градчето в Вишеу де Сус. Сгушено в полите на Карпатите, то се намира в северозападния завършек на прилежаща Румъния, а най-близкото летище е на към 4 часа път с рейс и на 5 часа с трен. Въпреки отдалечеността му, съвсем през цялата година всекидневно там идват стотици туристи от страната и целия свят.
В тази посока преди седмица отпътува и Иван Вълков от Гражданско съдружие „ За теснолинейката ” – с цел да види каква е тази притегателна мощ надълбоко в планината и да опише.
От заплахата от закриване до европейската отбрана
След рухването на социалистическия строй в Румъния през 1989 година и настъпилите промени, множеството планински теснолинейки, построени десетилетия по-рано за рандеман на дървесина в Карпатите, поетапно са закрити и демонтирани, а преносимият състав – разпродаден и бракуван. Оцелява единствено една жп линия – тази по река Васер, в северния завършек на страната. От 2003 година линията и горите по протежението ѝ се ръководят от огромната частна румънска корпорация „ R. G. Holz Ltd ”, занимаваща се с дървопреработвателна активност. Фабриката е построена в градчето Вишеу де Сус, където стартира железопътното трасе, продължаващо над 40 километра по долината на реката и нейните по-малки притоци.
През идващите години благодарение на швейцарско съдействие са възобновени голям брой локомотиви и вагони, закупени са други от Европа, ремонтирани са жп постройките и по този начин от 2005 година по 20 километра от трасето се движат постоянни туристически влакове с парни локомотиви. Две години по-късно долината на река Васер и жп линията са под европейска протекция като част от естествен парк „ Марамуреш ”. Днес покрайнината се развива поради възходящите условия на туризма, а приятелите на планинската железница са по целия свят.
Въпреки компликациите, които се срещат, непрекъснато възходящата известност на последната настояща дърводобивна жп линия в Румъния дава вяра на локалните хора, че нейното бъдеще въпреки всичко ще бъде устойчиво и положително. Ето какво още описа Иван Вълков след визитата си в Карпатите…
Достъпен за всекиго уют из Вишеу де Сус
В градчето има голям брой хотели и къщи за посетители, а общителни домакини настаняват гостите в уютни стаи против прилични цени, налични за всеки клас туристи. Срещу още няколко леи гостът получава вкусна домашна храна заран и вечер.
Ретробилет за 40 лева и положително обслужване притеглят стотици туристи всеки ден
След като се настани, човек се насочва към най-забележителното – гарата, откъдето потегля влакчето. Непрекъснато прииждат гости от страната и чужбина, само че организацията е добра и няма нито безпорядък, нито блъсканица и напрежение. Билетите се издават на място като е допустима и онлайн резервация, която е за предпочитане, тъй като постоянно билетите са разпродадении за доста дати напред заради големия интерес.
При декларирано пътешестване по интернет, на гарата във Вишеу издават билетите против документ, удостоверяващ онлайн поръчката. Превозните документи са картончета, каквито използваше и БДЖ в предишното. Отпечатват се дата и номер на влака, което прави билета изцяло годен. Заедно с него, служителят дава на всеки екскурзиант две дипляни – карта на маршрута и изложение на цялата железница. Цената на билета до крайната гара и назад, общо към 6 часа, коства почти 40 български лв.. Няма съответни места. Всеки се настанява където си избере, само че все пак няма нито безпорядък, нито разправии за местата.
Едно странствуване с парен локомотив в красиви панорамни ретро вагони
Композициите отпътуват всеки ден от ранна пролет до късна есен, както и през коледните празници, когато падне сняг. Първият трен отпътува в 09:00 ч., идващите са през 30 минути и по този начин до 11:30 или общо 5-6 влака. Често се назначават и спомагателни композиции. Пътуването до крайната гара по маршрута - Палтин, продължава 2 часа и включва няколко къси прекъсвания. На гара Глимбоача влакът престоява сред 15 и 20 минути за зареждането на локомотива с вода, a пасажерите имат неповторимата опция да следят процеса, да си поговорят с машинистите или да вземат напитка и храна от товарния вагон.
На гара Палтин туристите престояват още 2 часа в компанията на национална румънска музика, храна и други занимания. Следват още два часа връщане. При закупуване на билета всеки може да си доплати скромна сума за ваучер, осигуряващ храна в крайната гара – поничка, сиренка и порция вкусна скара с гарнитура.
Композицията се движи в състав от 7-8 вагона, измежду които товарен вагон за дърва, с които се задвижва парната машина, няколко закрити ретровагона с дървени пейки и още няколко открити панорамни вагона. Максималната скорост е 15 км/ч., което изяснява 2-часовото пътешестване по маршрут с дължина 21,6 км. Между вагоните няма опция за прекосяване. Панорамните вагони са преустроени товарни вагони. Поради тази причина има чиновник на влакчето във всеки вагон, a в избрани вагони романтиката е допълнена от чиновник, изпълняващ една забравена служба по света и у нас – спирач, защото вагоните се стопират с ръчни спирачки. В изискванията на пътешестване, с които всеки би трябвало да бъде осведомен, се споделя, че пасажерите сами носят отговорност за сигурността си.
Перони няма на никое място, защото линията не е проектирана за транспорт на пасажери и в никакъв случай не е имало регулярно пътническо придвижване. Разстоянието от влака до земята е огромно, само че всеки дава отговор самичък за себе си при качване и слизане, а произшествия няма, тъй като хората са с нараснало внимание.
Така всекидневно се транспортират над 1000 туристи с постоянните туристически влакчета по маршрута Вишеу де Сус – Палтин и назад. В допълнение, постоянно се назначават спомагателни влакове за огромни групи.
Уникално пътешестване с дърварски трен
Предвид главната активност на компанията притежател на железницата, всекидневно пътува и по този начин нареченият „ дърварски трен ” – комбинация от остарял дизелов локомотив, два пътнически вагона за дърварите и група товарни вагони за дървесина. Всеки екскурзиант може да си закупи билет за пътешестване с товарната комбинация против скромна сума. Влакът потегля най-често рано заран и навлиза два пъти по-навътре по линията в планината, в сравнение с постоянните туристически тренове. Интересното е, че екскурзиантът се потапя в всекидневието на горските служащи. На разнообразни гарички се оставят и взимат вагони, служащи, техника, товари се дървесина и по този начин през целия ден.
Освен всички благоприятни условия за пътешестване – с парен и дизелов локомотив, с мотриса, с открити и закрити вагони, в пътническа и товарна комбинация, туристите имат шанса да посетят локомотивното хранилище, където се гарират и ремонтират всички локомотиви на теснолинейката. Особено за почитателите на техниката, това е страхотна опция – да се разходиш свободно сред исторически возила и да видиш от близко тяхната поддръжка в естествени условия.
Планинският парадайс на река Васер
И не на последно място би трябвало да се обърне внимание на природата, през която минава живописният маршрут. От двете страни на влакчето се менят широколистни и иглолистни гори, а от едната е коритото на реката, която разделя планинските ридове. И по този начин два часа очите и съзнанието се зареждат от зеленината и простора на естествената картина. По трасето се минава през няколко тунелчета, както и около два дребни водопада. На места, напълно покрай вагоните и техните пасажери, стърчат красиви скални масиви, които събират погледите на преминаващите с 15-20 км/ч. стотици туристи от целия свят.
Нека се върнем в Родопите…
А можете ли да си визиите, какво знамение ще бъде Родопската теснолинейка Септември-Добринище, в случай че се развие най-малко малко с инвестиция било от страната или частна компания? Колко по-богата история има, какъв брой по-красива природа, какъв брой по-разнообразен преносим състав и благоприятни условия за пътувания, какъв брой огромни курорти свързва, претъпкани с туристи не един път и два пъти, а целогодишно… България в действителност е Швейцария на Балканите, а нашата теснолинейката с право се назовава „ Алпийската железница на Балканите ”. Надяваме се да пристигна времето, когато и нашата страна ще види какво благосъстояние има и ще му даде късмет да се развие и да носи известност за страната по целия свят!
Б. ред. - Репортажът е на екип на " Родопската теснолинейка ". Публикуваме го с тяхно позволение. Оригиналната обява може да прочетете тук.
В тази посока преди седмица отпътува и Иван Вълков от Гражданско съдружие „ За теснолинейката ” – с цел да види каква е тази притегателна мощ надълбоко в планината и да опише.
От заплахата от закриване до европейската отбрана
След рухването на социалистическия строй в Румъния през 1989 година и настъпилите промени, множеството планински теснолинейки, построени десетилетия по-рано за рандеман на дървесина в Карпатите, поетапно са закрити и демонтирани, а преносимият състав – разпродаден и бракуван. Оцелява единствено една жп линия – тази по река Васер, в северния завършек на страната. От 2003 година линията и горите по протежението ѝ се ръководят от огромната частна румънска корпорация „ R. G. Holz Ltd ”, занимаваща се с дървопреработвателна активност. Фабриката е построена в градчето Вишеу де Сус, където стартира железопътното трасе, продължаващо над 40 километра по долината на реката и нейните по-малки притоци.
През идващите години благодарение на швейцарско съдействие са възобновени голям брой локомотиви и вагони, закупени са други от Европа, ремонтирани са жп постройките и по този начин от 2005 година по 20 километра от трасето се движат постоянни туристически влакове с парни локомотиви. Две години по-късно долината на река Васер и жп линията са под европейска протекция като част от естествен парк „ Марамуреш ”. Днес покрайнината се развива поради възходящите условия на туризма, а приятелите на планинската железница са по целия свят.
Въпреки компликациите, които се срещат, непрекъснато възходящата известност на последната настояща дърводобивна жп линия в Румъния дава вяра на локалните хора, че нейното бъдеще въпреки всичко ще бъде устойчиво и положително. Ето какво още описа Иван Вълков след визитата си в Карпатите…
Достъпен за всекиго уют из Вишеу де Сус
В градчето има голям брой хотели и къщи за посетители, а общителни домакини настаняват гостите в уютни стаи против прилични цени, налични за всеки клас туристи. Срещу още няколко леи гостът получава вкусна домашна храна заран и вечер.
Ретробилет за 40 лева и положително обслужване притеглят стотици туристи всеки ден
След като се настани, човек се насочва към най-забележителното – гарата, откъдето потегля влакчето. Непрекъснато прииждат гости от страната и чужбина, само че организацията е добра и няма нито безпорядък, нито блъсканица и напрежение. Билетите се издават на място като е допустима и онлайн резервация, която е за предпочитане, тъй като постоянно билетите са разпродадении за доста дати напред заради големия интерес.
При декларирано пътешестване по интернет, на гарата във Вишеу издават билетите против документ, удостоверяващ онлайн поръчката. Превозните документи са картончета, каквито използваше и БДЖ в предишното. Отпечатват се дата и номер на влака, което прави билета изцяло годен. Заедно с него, служителят дава на всеки екскурзиант две дипляни – карта на маршрута и изложение на цялата железница. Цената на билета до крайната гара и назад, общо към 6 часа, коства почти 40 български лв.. Няма съответни места. Всеки се настанява където си избере, само че все пак няма нито безпорядък, нито разправии за местата.
Едно странствуване с парен локомотив в красиви панорамни ретро вагони
Композициите отпътуват всеки ден от ранна пролет до късна есен, както и през коледните празници, когато падне сняг. Първият трен отпътува в 09:00 ч., идващите са през 30 минути и по този начин до 11:30 или общо 5-6 влака. Често се назначават и спомагателни композиции. Пътуването до крайната гара по маршрута - Палтин, продължава 2 часа и включва няколко къси прекъсвания. На гара Глимбоача влакът престоява сред 15 и 20 минути за зареждането на локомотива с вода, a пасажерите имат неповторимата опция да следят процеса, да си поговорят с машинистите или да вземат напитка и храна от товарния вагон.
На гара Палтин туристите престояват още 2 часа в компанията на национална румънска музика, храна и други занимания. Следват още два часа връщане. При закупуване на билета всеки може да си доплати скромна сума за ваучер, осигуряващ храна в крайната гара – поничка, сиренка и порция вкусна скара с гарнитура.
Композицията се движи в състав от 7-8 вагона, измежду които товарен вагон за дърва, с които се задвижва парната машина, няколко закрити ретровагона с дървени пейки и още няколко открити панорамни вагона. Максималната скорост е 15 км/ч., което изяснява 2-часовото пътешестване по маршрут с дължина 21,6 км. Между вагоните няма опция за прекосяване. Панорамните вагони са преустроени товарни вагони. Поради тази причина има чиновник на влакчето във всеки вагон, a в избрани вагони романтиката е допълнена от чиновник, изпълняващ една забравена служба по света и у нас – спирач, защото вагоните се стопират с ръчни спирачки. В изискванията на пътешестване, с които всеки би трябвало да бъде осведомен, се споделя, че пасажерите сами носят отговорност за сигурността си.
Перони няма на никое място, защото линията не е проектирана за транспорт на пасажери и в никакъв случай не е имало регулярно пътническо придвижване. Разстоянието от влака до земята е огромно, само че всеки дава отговор самичък за себе си при качване и слизане, а произшествия няма, тъй като хората са с нараснало внимание.
Така всекидневно се транспортират над 1000 туристи с постоянните туристически влакчета по маршрута Вишеу де Сус – Палтин и назад. В допълнение, постоянно се назначават спомагателни влакове за огромни групи.
Уникално пътешестване с дърварски трен
Предвид главната активност на компанията притежател на железницата, всекидневно пътува и по този начин нареченият „ дърварски трен ” – комбинация от остарял дизелов локомотив, два пътнически вагона за дърварите и група товарни вагони за дървесина. Всеки екскурзиант може да си закупи билет за пътешестване с товарната комбинация против скромна сума. Влакът потегля най-често рано заран и навлиза два пъти по-навътре по линията в планината, в сравнение с постоянните туристически тренове. Интересното е, че екскурзиантът се потапя в всекидневието на горските служащи. На разнообразни гарички се оставят и взимат вагони, служащи, техника, товари се дървесина и по този начин през целия ден.
Освен всички благоприятни условия за пътешестване – с парен и дизелов локомотив, с мотриса, с открити и закрити вагони, в пътническа и товарна комбинация, туристите имат шанса да посетят локомотивното хранилище, където се гарират и ремонтират всички локомотиви на теснолинейката. Особено за почитателите на техниката, това е страхотна опция – да се разходиш свободно сред исторически возила и да видиш от близко тяхната поддръжка в естествени условия.
Планинският парадайс на река Васер
И не на последно място би трябвало да се обърне внимание на природата, през която минава живописният маршрут. От двете страни на влакчето се менят широколистни и иглолистни гори, а от едната е коритото на реката, която разделя планинските ридове. И по този начин два часа очите и съзнанието се зареждат от зеленината и простора на естествената картина. По трасето се минава през няколко тунелчета, както и около два дребни водопада. На места, напълно покрай вагоните и техните пасажери, стърчат красиви скални масиви, които събират погледите на преминаващите с 15-20 км/ч. стотици туристи от целия свят.
Нека се върнем в Родопите…
А можете ли да си визиите, какво знамение ще бъде Родопската теснолинейка Септември-Добринище, в случай че се развие най-малко малко с инвестиция било от страната или частна компания? Колко по-богата история има, какъв брой по-красива природа, какъв брой по-разнообразен преносим състав и благоприятни условия за пътувания, какъв брой огромни курорти свързва, претъпкани с туристи не един път и два пъти, а целогодишно… България в действителност е Швейцария на Балканите, а нашата теснолинейката с право се назовава „ Алпийската железница на Балканите ”. Надяваме се да пристигна времето, когато и нашата страна ще види какво благосъстояние има и ще му даде късмет да се развие и да носи известност за страната по целия свят!
Б. ред. - Репортажът е на екип на " Родопската теснолинейка ". Публикуваме го с тяхно позволение. Оригиналната обява може да прочетете тук.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ