Едва ли сте чували за Андрийевка. Малкото село на 70

Едва ли сте чували за Андрийевка. Малкото село на 70 км от Киев даже не се открива елементарно в интернет, тъй като на 400 км от столицата, до Полтава, се намира по-големият му брат със същото име.

Въпреки това селцето с едвам 1000 поданици става сцена на едни от най-чудовищните кланета, изнасилвания и грабежи от страна на съветската войска по време на траялата месец и половина окупация.

„ Руснаците се придвижиха толкоз бързо, че нямахме задоволително време да се въоръжим. Мъжете от териториалната защита се изтеглихме в гората, откъдето бе подредено да шпионираме. Много от нашите фамилии останаха в селото. Никой не очакваше да се случат всички скотски зверства, които последваха “, споделя пред КлинКлин Виталий Черкасов, на 56 година

Той споделя, че множеството хора били принудени да живеят в мазетата си, до момента в който окупаторите се разквартирували по къщите – грабейки, насилвайки и убивайки стотици души.

Високоточкови тоалетни

„ В някои изби са хвърляни гранати. Хора са разстрелвани по улицата. Просто от завист. Защото руснаците завидели на „ прелестния град Андрийевка “. И когато локалните обяснили, че това е незначително село от 1000 души – те не могли да повярват. „ Как по този начин село – рекли – вие имате електричество, асфалт, течаща вода, улично осветяване, това е град “, споделя Виталий.

И добавя: „ Руските бойци живяха в къщата ми над месец. Когато се прибрах, заварих цялата баня покрита с изпражнения, преливаха от тоалетната. Наложи се да изрина всичко с лопата. Те просто не са знаели по какъв начин да употребяват тоалетната паница “.

Макар да звучи неуместно, същата история се повтаря от поданици в цялата страна, където съветската войска е стъпила – от Андрийевка, Ирпин, Бородянка, Буча и Гостомел до Орихив, Чернигив, Харкив и Северодонецк. Показват се фотоси на откраднати умивалници и тоалетни.

„ Смятахме руснаците за цивилизована нация, само че се оказа, че не са. Такива свинства сториха във всеки дом. В хола е имало камина, а те са горили паркет на пода. Един от съветските офицери споделя, че когато тръгнал към Беларус за обучение – получил позволение да си пусне ток вкъщи. Преди това 15 година му било отказвано. Когато отишъл в Беларус, получил позвъняване от жена си, че са им пуснали ток и тя даже съумяла сама да борави с него. Цялата улица им завиждала. Ток! В 21 век. За мен това не е обикновено “, споделя мъжът.

Омразните чурки

Не всички от съветската войска обаче били такива. Артилеристите били етнически руснаци и се държали най-вече добре с локалните. Докато най-големите зверства и погроми са осъществявани най-вече (но не само) от бойци от Бурятия и Хабаровск – и двете територии в източния завършек на Руската Федерация. Офицерите също били руснаци. Имало и хора от силите на Рамзан Кадиров – водачът на Чечня.

И нито една от тези групи не се харесвали между тях. Кадировците били в тежък спор с бурятите, които пък не харесвали хабаровците. Руснаците ненавиждали всички заедно и ги наричали пренебрежително „ чурки “ (бел.ред. – безусловно значи парченце дърво или метал, само че се употребява надменно за всеки руснак с неславянски външен вид).

„ Когато съседката ни решила да отиде до своя другарка, двама съветски артилеристи я спрели: „ Лельо Оля, не върви натам, зад ъгъла има два натрупа ". В различен случай група буряти решили да изгонят семейство от къщата му, тъй като им било студено. Руските офицери обаче ги видели и отпъдили “, споделя Виталий.

Историята съответствува с информация на КлинКлин за враждуващи фракции вътре в съветската войска. Това, дружно с високата степен на техническа неначетеност и едва обучение у необятни елементи на съветската войска, способства за пагубните резултати на Кремъл при започване на войната.

Личната армия на Путин

Най-сериозни мотиви за спорове основават кадировците, които работят като персонална преторианска армия на Путин. Според източник на КлинКлин от Грузия, чиято мафия работи на територията на Русия: минимум 700 чеченски бойци живеят в първокласни хотели в Москва на държавна прехрана. Тяхната функционалност е да се притекат стремително в отбрана на Владимир Путин, ако се появи заплаха за него от страна на армията или тайните служби.

На тях им е разрешено да вървят въоръжени в града и да си докарват спомагателни приходи с проведена престъпност. Именно те са най-големият съперник на грузинците. Вражда, която се простира обратно във вековете. Но наподобява имат повече от един зложелател.

„ Федералната работа за сигурност (ФСБ) ги презира. Те са нещо като „ свещена крава “, не можеш да ги пипнеш, каквото и да вършат. По разпореждане персонално на Путин. Бъдете сигурни, че в случай че нещо се случи с него – всяка диря от съществуването им ще бъде заличена в рамките дневно. ФСБ ще се погрижи за това. Те са виновни за убийството на Борис Немцов (бел.ред. – съветски опозиционер, който беше убит измежду бял ден в Москва на 27 февруари 2015 г.), което вбеси безпределно доста службите за сигурност.

Защото единствено ФСБ имат, по този начин да се каже, лиценз да убиват. Лично Кадиров е заповядал убийството, което бе изпълнено от негови доближени. Москва беше на крачка от експлоадиране на вътрешна война. Поради същите аргументи в съветската войска никой не ги харесва. От фронта даже се получават отчети за престрелки сред чеченци и буряти ", изяснява грузинецът.

От съображения за сигурност моли да запазим самоличността му в загадка, само че споделя анекдот в подмяна: „ Съветският съюз. В радио „ Ереван “ се получава позвъняване с въпрос: „ Кой е най-красивият град в Съюз на съветските социалистически републики? “ От радиото дали отговор незабавно: „ Ереван “. Последвал различен въпрос: „ А какъв брой нуклеарни бомби ще се нужни да се унищожи Ереван? “ След минута безмълвие от радиото отвърнали: „ Знаете ли, Грозни е доста по-красив град! “

Да плячкосваш мъртвите

Обратно в Андрийвка Виталий разкрива повече детайлности за ужасите: „ Начинът на мислене на руснаците е следният: „ Защо ще живеете по-добре от нас? Щом ние не можем, и вие няма! “ Намерихме купчинка строшени с приклад смарт телефони. Сауната ми, от която съветските офицери не са излизали, е унищожена при изтеглянето им. Съседи са ги чули да се смеят и споделят: „ Жалко, хубава сауна беше “. Влезли са през оградата ми с танк. Селото беше цялостно с премазани коли. “

Редица трупове в селото, по които по-късно разкрили следи от изтезаване, не били налични за украинската армия дни след изтеглянето на руснаците, тъй като били минирани. Сред тях е бил и доброволец на „ Червения кръст “. Пред КлинКлин бяха показани персонални документи и фотоси на натрупа, само че от почитание към умрелия те няма да бъдат оповестени. Тялото му било намерено без обувки и част от облеклата.

„ От 28 февруари до 16 март контролирахме горите и полята в региона. Беше ни подредено да не влизаме в пердах, а и нямахме оръжия. Руснаците обаче смятаха, че разполагаме със снайперисти и ги беше боязън да припарят до нас. Това не беше правилно, само че все пак единствено виждахме по какъв начин ни наблюдават с бинокли и бързо се скриват. "

Около Андрийевка бе ситуирана тежка артилерия: системи „ Ураган “ и „ Град “, както и 240-милиметровата „ Тюлпан “. Всички те стреляха по Киев и обитаемоте места към него. Ние давахме сведения на нашата артилерия и авиация за придвижването на руснаците в покрайнината и къде да ги ударят “, споделя боецът.

Предатели измежду украинците

В селото обаче имало и локални съветски сътрудници. Един подобен изменник съобщил на руснаците в чии къщи са фамилиите на мъжете от партизанските отряди в покрайнината.

„ Руските офицери в Андрийевка непрекъснато се сменяха. Някои от тях бяха изключително брутални. На няколко пъти извеждаха брачната половинка ми на двора и стреляха с „ Калашников “ над главата ѝ, с цел да я накарат да издаде позициите ни. Тя, несъмнено, нямаше концепция къде се намираме. Имало е и закани за изнасилването на 19-годишната ми щерка.

Един от дните замалко да се случи. Съпругата ми споделя по какъв начин вечерта на вратата почукал съветски офицер и изискал да „ опознае “ щерка ми по-добре. Нахлул вкъщи, а брачната половинка ми му предложила да го нахрани. Той обаче изискал алкохол. След 4 бутилки вино паднал под масата и бойците му го изнесли “, изяснява Черкасов.

Най-трудното от всичко е било да държат поста си в гората, до момента в който ужасите са се случвали в селото. Партизаните на моменти трябвало да се възпират физически взаимно да не се втурнат назад вкъщи, с цел да спасят дамите и децата си. Но са знаели, че ще бъдат измъчвани и екзекутирани, а фамилиите им нямало да бъдат избавени.

В момента фамилията му живее в чужбина, до момента в който войната не завърши. Самият Виталий обаче не счита да върви на никое място и не се тормози да приказва с името и лицето си пред камерите.

„ Руснаците така и така към този момент знаят кой съм и къде пребивавам. Но в случай че се върнат, могат да бъдат сигурни, че ще бъда по-добре квалифициран. И този път няма да смъква тези от стената си “, споделя хладно Виталий и поставя на масата 3 декоративни чинийки с лика на Степан Бандера (бел.ред. – украински националист, станал знак на битката против Русия, само че също по този начин и упрекван във фашизъм поради бруталните зверства, които е направил. Руската агитация употребява определението „ бандеровци “ като взаимозаменяемо с „ нацисти “).

Колкото до офицера, който се опитал да изнасили щерка му, Черкасов умерено дава отговор: „ Той е мъртъв. “

Препечатваме репортажа на Калоян Константинов от Украйна от уеб страницата Клин Клин.