С какво са се хранили в древна Спарта?
Едва ли ще се изненадате, че храната на спартанците, както и самият им обичай, бил радикално друг от това, което било в останалата част на Гърция. Спарта бил военизиран полис и целият живот на спартанците бил отдаден в името на войната.
Спартанските закони били извънредно сурови, а луксът и комфортът били непознати за локалните поданици. Нямало нищо ненужно, както в жилищата им, по този начин и в храната им. За да не привикват спартанците към вкусната домашна храна, те трябвало да се хранят единствено в общи столови, наричани „ обедни клубове “ или така наречен „ систии “.
Всеки член на такива систии носел нужни артикули, след което те били изсипвани в общ казан и всички сядали да се хранят дружно. Тази система на хранене била измислена и въведена от цар Ликург. Той я въвел, с цел да се поддържа равенството измежду жителите, както и по-лесно да се управлява техния живот. В незначителен колектив, където всичко е на показ, животът на всеки обособен субект зависи значително от хората, които го обкръжават.
Ястията в общите столови не разрешавали на спартанците да развият усеща към лукса. Систиите се състояли от десетина души и пдо видимо другарските връзки всеки следял другите – било неразрешено да идваш в столовата сит. Съседите по маса деликатно следили за това кой по какъв начин се храни и осмивали тези, на които не им бил по усета грубата и отвратителна храна.
Може би най-популярната храна в Спарта била „ черната чорба “, която не би била ядена даже и от най-окаяния гръцки дрипльо. Тя се приготвяла от оцет, сол и свинска кръв. Веднъж един чужденец видял черната чорба и възкликнал: „ Сега разбирам за какво спартанците имат такова огромно предпочитание да умрат! “ Независимо от това, че била доста питателна, усетът ú бил просто непоносим и яденето ú било същинско тестване. И в делници, и в празници изборът бил еднакъв: тежка храна, без никакви излишества.
На респект на масата били още грах, боб, ръж и овес. Но за какво на хора, които прекарвали целия си живот във войни и военно образование, трябвало да бъде давана такава нищожна храна? Спартанските ръководители считали, че давайки такава храна, която едвам засищила глада, ще направи бойците по-подготвени за възможна война. Спартанците вярвали, че оскъдната храна калява младежите, прави ги по-корави и издръжливи, по-красиви и здрави.
Когато идвало време за борби и сражения, спартанците обличали най-хубавите си облекла и с музика и песни влизали в пердах. За тях войната била същински празник. Цял живот спартанските момчета били обучавани, с цел да се бият. В багра спартанците в никакъв случай не отстъпвали и не се предавали, при проваляне всички измирали до един. Популярна е историята по какъв начин една спартанска майка преди борба подала щита на сина си и му споделила на: „ С него или без него! “ Това значело, че синът ú трябвало да се върне като победител (с щита си) или като умрял воин (върху щита си). Но никога като избягал от сражението – без щита си.
Затова може би не е инцидентно, че спартанците били обсъждани като най-хубавите и свирепи бойци в цяла Гърция.
