Най-неприятното съвпадение, което се стовари върху всички
Едва ли още през цялото време на пандемията някой е разчитал изключително доста на политическите партии, ръководство и съпротива, да съумеят да обяснят членоразделно на всички какво се случва. И още повече, да подценен разликите до някакъв най-малък консенсус. Напротив: може би единствено първият месец - март 2020-та, бе някакъв интервал, в който политиката за малко спря да има значение. Тогава към момента никой не гледаше на Covid-19 като спомагателен електорален лост, който може да се употребява.
Постепенно обаче нещата се трансформираха: прекомерно ясно и прекомерно примамливо се оформиха коронавирусни ниши, които проблясваха и чакаха някой да постави ръка върху тях. Нещо повече: за всяка от нишите даже се разразяваше конкуренция и в случай че да вземем за пример някой искаше да завоюва анти-локдаун съпротивата, той трябваше да надмогне различен, устремил се да жъне към същото електорално поле. И противоположното. И в двата случая обаче законите на търсенето и предлагането работеха напълно динамично. Търсите политик, който да ви обещае локдаун, ваксини и жестока борба против пандемията? Ще намерите. И търсите политик, който да ви помогне да разберете, че сте жертва на международен скрит план? Ще намерите. И двамата обаче няма да създадат нищо по въпроса - първият във връзка с локдауна и втория във връзка с заговора.
Тогава обаче, за наслада, идваше лято, за което към този момент знаем, че е най-безопасният сезон. И както и болестта да бе подмятана като популистка опция, самата тя към момента не бе толкоз заплашителна.
В момента обаче върху всички се стовари най-неприятното съвпадане. То гласи: безусловно тъкмо припокриване сред четвъртата вълна от ковид и четвъртите избори в страната (трети парламентарни и първи президентски). Нека преведа на политически език какво значи това: значи мрачна бездейност във връзка с коронакризата, която бездейност се съблюдава по учебник. Тази бездейност е подбудена от напълно забележимото събитие, че каквото и позиция да заеме един водещ политик, няма по какъв начин да не загубиш гласоподаватели. Ако има някакъв " верен " политически ход, той ненапълно беше на Кирил Петков - да съобщи, че зеленият документ е нужен, само че да каже, че той би трябвало да бъде даван и на тези, чиито проби демонстрират съществуване на антитела. Правилен единствено политически, тъй като сходно мнение захваща огромни болшинства от изкарали едва или безсимптомно вируса, които нямат или не пазят антигенните си проби. Дали обаче това е вярно във връзка с болестта, надали. Понеже към момента няма изясненост за антителата и техните гаранции са към момента не задоволително добре изследвани - по този въпрос към този момент говорихме с специалист, с имунолога Никола Кереков
Какво остава да направи един български политик, пристрастен в електоралната търговия на търсене и предложение? Ако се застъпи за локдаун и зелени документи, той ще изгуби огромна част от тези, който упорстват за свободата на " офлайн " живот. Ако се застъпи за противоположното, ще изгуби огромна част от другата група, която упорства за по-големи ограничавания и имунизации. В такава алтернатива не очаквайте никой да " приказва по съвест " - няма толкоз непресметлив политик. Не очаквайте също да почерпи какъвто и да било опит от методите в други страни. Не очаквайте да заеме каквато и да била позиция, в която има някаква научна истина. Може да очаквате единствено едно: кардинален неутралитет, който с недомлъвки да подлага на критика на места някои неща, които са хем безвредни за рецензия, хем да основават и от кумова срама усещане за някаква ангажираност с пандемията.
Кулминацията на този пагубен неутралитет, който всеки политик се усеща длъжен да съблюдава, е че по всяка възможност той ще се резервира още дълго - даже след изборите. Причината е, несъмнено, същата - политическата прозорливост. Ако преди изглеждаше извънредно мъчно да се образува ръководещо болшинство, а и ръководещо малцинство, то най-малко, поради застоя на инфектирани и жертви, не бе нужен консенсус за ковид. Сега обаче към мелето от несъвместими интриги, ще се добави и този въпрос. Като се замисля, че преди нямаше държавно управление, тъй като породи огромен проблем към плагиат и към това, че Татяна Дончева се оказа неприятна, не зная какви са възможностите за справяне с нещо малко по-сложно, като да вземем за пример международна (или към този момент е единствено българска?) пандемия.
Автор: Райко Байчев
Постепенно обаче нещата се трансформираха: прекомерно ясно и прекомерно примамливо се оформиха коронавирусни ниши, които проблясваха и чакаха някой да постави ръка върху тях. Нещо повече: за всяка от нишите даже се разразяваше конкуренция и в случай че да вземем за пример някой искаше да завоюва анти-локдаун съпротивата, той трябваше да надмогне различен, устремил се да жъне към същото електорално поле. И противоположното. И в двата случая обаче законите на търсенето и предлагането работеха напълно динамично. Търсите политик, който да ви обещае локдаун, ваксини и жестока борба против пандемията? Ще намерите. И търсите политик, който да ви помогне да разберете, че сте жертва на международен скрит план? Ще намерите. И двамата обаче няма да създадат нищо по въпроса - първият във връзка с локдауна и втория във връзка с заговора.
Тогава обаче, за наслада, идваше лято, за което към този момент знаем, че е най-безопасният сезон. И както и болестта да бе подмятана като популистка опция, самата тя към момента не бе толкоз заплашителна.
В момента обаче върху всички се стовари най-неприятното съвпадане. То гласи: безусловно тъкмо припокриване сред четвъртата вълна от ковид и четвъртите избори в страната (трети парламентарни и първи президентски). Нека преведа на политически език какво значи това: значи мрачна бездейност във връзка с коронакризата, която бездейност се съблюдава по учебник. Тази бездейност е подбудена от напълно забележимото събитие, че каквото и позиция да заеме един водещ политик, няма по какъв начин да не загубиш гласоподаватели. Ако има някакъв " верен " политически ход, той ненапълно беше на Кирил Петков - да съобщи, че зеленият документ е нужен, само че да каже, че той би трябвало да бъде даван и на тези, чиито проби демонстрират съществуване на антитела. Правилен единствено политически, тъй като сходно мнение захваща огромни болшинства от изкарали едва или безсимптомно вируса, които нямат или не пазят антигенните си проби. Дали обаче това е вярно във връзка с болестта, надали. Понеже към момента няма изясненост за антителата и техните гаранции са към момента не задоволително добре изследвани - по този въпрос към този момент говорихме с специалист, с имунолога Никола Кереков
Какво остава да направи един български политик, пристрастен в електоралната търговия на търсене и предложение? Ако се застъпи за локдаун и зелени документи, той ще изгуби огромна част от тези, който упорстват за свободата на " офлайн " живот. Ако се застъпи за противоположното, ще изгуби огромна част от другата група, която упорства за по-големи ограничавания и имунизации. В такава алтернатива не очаквайте никой да " приказва по съвест " - няма толкоз непресметлив политик. Не очаквайте също да почерпи какъвто и да било опит от методите в други страни. Не очаквайте да заеме каквато и да била позиция, в която има някаква научна истина. Може да очаквате единствено едно: кардинален неутралитет, който с недомлъвки да подлага на критика на места някои неща, които са хем безвредни за рецензия, хем да основават и от кумова срама усещане за някаква ангажираност с пандемията.
Кулминацията на този пагубен неутралитет, който всеки политик се усеща длъжен да съблюдава, е че по всяка възможност той ще се резервира още дълго - даже след изборите. Причината е, несъмнено, същата - политическата прозорливост. Ако преди изглеждаше извънредно мъчно да се образува ръководещо болшинство, а и ръководещо малцинство, то най-малко, поради застоя на инфектирани и жертви, не бе нужен консенсус за ковид. Сега обаче към мелето от несъвместими интриги, ще се добави и този въпрос. Като се замисля, че преди нямаше държавно управление, тъй като породи огромен проблем към плагиат и към това, че Татяна Дончева се оказа неприятна, не зная какви са възможностите за справяне с нещо малко по-сложно, като да вземем за пример международна (или към този момент е единствено българска?) пандемия.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ