Бюджетният излишък се изпарява
Едва ли някой се е съмнявал в достоверността на думите на служебният финансов министър Росица Велкова, че регистрираният в края на лятото на 2022-а година забележителен бюджетен остатък, е краткотрайно събитие. Друго си е обаче да забележим с очите си по какъв начин той се " изпарява " с плашеща скорост. Ще напомним, че през юни Консолидираната фискална стратегия регистрира превишение на приходите над разноските в размер на близо 1,72 милиарда лв., който остатък се оказва, че за два месеца е " изяден " от стремглаво възходящите разноски на хазната, с цел да стигне съвсем до нулата - единствено 20 млн. лв. за октомври.
Ако се има вяра на министър Велкова, през последните месеци на годината скоростта, с която ще се разраства недостига, ще се усилва и нищо чудно в края на годината той де към 5 милиарда лв.. Причините за това ще са бързия растеж на разноските, подклаждан от по-големите заплащания за обществени задължения, за възобновяване на Данък добавена стойност и за изпълнителите на капиталови планове.
Точният текст на Министерството на финансите по този мотив е следният: " На база на предварителни данни и оценки се чака бюджетното салдо по консолидираната фискална стратегия (КФП) към октомври 2022 година да бъде недостиг в размер на 20 млн. лв.. На месечна база за октомври се чака недостиг в размер на 1 милиарда лева, като аргументите за плануваното превишение на разноските над приходите на месечна база, са по-високите разноски в сходство с годишните планове, както и по-големия размер на възобновения данъчен заем към бизнеса по ЗДДС. През октомври се следи повишаване на обществените разноски (вкл. и заради втората стъпка от утвърденото през лятото преизчисляване на пенсиите), финансовите разноски, разноските за прехрана и други ".
Приходите, помощите и даренията по КФП към октомври 2022 година се чака да бъдат в размер на 50,232 милиарда лева (84,2 % от годишния разчет) и нарастват с съвсем 8,1 милиарда лева (19,2 %) по отношение на регистрираните за същия интервал на 2021 година. Данъчните приходи по КФП нарастват номинално по отношение на октомври 2021 година с 4,616 милиарда лева, неданъчните - с 3,45 милиарда лева, а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС), са близки до регистрираните за същия интервал на миналата година.
Добре е да се знае, че за същия интервал, осъществяването на приходите по отношение на заложените в бюджета е било по-ниско - 83,3%, което демонстрира, че запаси за повече доходи от заложените за 2022-а съвсем не съществуват.
Инфлационният фактор сякаш е достигнал върха на своя капацитет за увеличение на данъчните доходи и към този момент освен че не оказва помощ, само че и наподобява стартира да пречи на бюджета. И това се вижда от данните за осъществяването на държавния бюджет за деветте месеца на годината. Благодарение на бързото повишение на цените на стоките и услугите в Европа и по света, постъпленията от Данък добавена стойност от импорт - 5,33 милиарда лв., са нарастнали сензитивно - с 61,6% спрямо 2021-а. Това че този забележителен растеж се дължи по-скоро на покачването най-много на цените, а не толкоз на размерите артикули, се потвърждава от слабият растеж - от 1,1%, на приходите от акцизи, с които се таксуват количеството внесени/продадени артикули, без да има въздействие на придвижването в цените им.
Значителен растеж - 62%, има и при корпоративния налог, който се дължи най-вече на експортно насочените предприятия, които са се възползвали от инфлацията.
При налозите от приходи на физическите лица растежа - 8,2% на приходите, или 3,87 милиарда лв., не е толкоз огромен.
Най-интересна е обстановката при приходите от Данък добавена стойност от покупко-продажби в страната. По предписание тези приходи са най-големите в държавния бюджет и могат да се преглеждат като негов пиедестал. В края на септември 2022-а, те са към 6,43 милиарда лв., само че без значение то високата инфлация растежът на този доход (който за разлика от акциза се въздейства от придвижването на цените), е едвам 1,9%. Тези минимални растежи могат да се обяснят с понижаване на оборотите на вътрешния пазар, поради свитата, заради високата инфлация, покупателна дарба на популацията.
Така показаната обстановка при бюджета за деветте месеца на годината навежда на някои размишления. Какво би се случило с приходната част, в случай че през идната година инфлацията намалее сензитивно, само че стопанската система ни изпадне в криза? А в тази обстановка е повече от евентуално да изпаднем. Ръста на приходите - най-много от корпоративен налог и от Данък добавена стойност от импорт, може безусловно да се срине. И покупателната дарба на популацията надали ще нарасне поради рецесията. А това значи, че не можем да чакаме растеж на приходите от налози върху приходите на физическите лица и от Данък добавена стойност от покупко-продажби в страната.
В същото време, в случай че се запазят сегашните политики, въведени от последното ръководещо болшинство, бюджетните разноски ще продължат да порастват. А те така и така към този момент са прекомерно огромни и като безспорна стойност, и като % на нарастване. Според данните на Министерството на финансите, разноските по Консолидираната фискална стратегия (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към октомври 2022 година са в размер на 50,252 милиарда лева (76,3 % от годишния разчет). За съпоставяне, разноските по КФП към октомври 2021 година бяха в размер на 41,406 милиарда лв.. Близо 9 милиарда лв. повече разноски (19% ръст) в действителност е голяма разлика, изключително в случай че не са подкрепени с съответен растеж на приходите.
При такава обстановка въвеждането на каквито и да е спомагателни обществени ограничения, в действителност наподобява доста рисково. Особено в случай че приказваме за в допълнение нарастване на пенсиите. Все отново растежа на заплатите непосредствено допуска нарастване на приходите от налози и осигурителни вноски, до момента в който пенсионерите не заплащат налози и осигурителни вноски с изключение на Данък добавена стойност за стоките които купуват - само че както се видя даже и при сегашния интервал на висока инфлация тъкмо този налог сякаш е " заледен ". Така че и при него възможният растеж на пенсиите надали ще докара до повишаване на приходите.
Владислав Горанов пред Money.bg: Номиналният дълг може да скочи двойно до 75 милиарда лв.
За три години може да се натрупат такива огромни задължения, че пазарът да стартира да гледа с подозрение
Ако се има вяра на министър Велкова, през последните месеци на годината скоростта, с която ще се разраства недостига, ще се усилва и нищо чудно в края на годината той де към 5 милиарда лв.. Причините за това ще са бързия растеж на разноските, подклаждан от по-големите заплащания за обществени задължения, за възобновяване на Данък добавена стойност и за изпълнителите на капиталови планове.
Точният текст на Министерството на финансите по този мотив е следният: " На база на предварителни данни и оценки се чака бюджетното салдо по консолидираната фискална стратегия (КФП) към октомври 2022 година да бъде недостиг в размер на 20 млн. лв.. На месечна база за октомври се чака недостиг в размер на 1 милиарда лева, като аргументите за плануваното превишение на разноските над приходите на месечна база, са по-високите разноски в сходство с годишните планове, както и по-големия размер на възобновения данъчен заем към бизнеса по ЗДДС. През октомври се следи повишаване на обществените разноски (вкл. и заради втората стъпка от утвърденото през лятото преизчисляване на пенсиите), финансовите разноски, разноските за прехрана и други ".
Приходите, помощите и даренията по КФП към октомври 2022 година се чака да бъдат в размер на 50,232 милиарда лева (84,2 % от годишния разчет) и нарастват с съвсем 8,1 милиарда лева (19,2 %) по отношение на регистрираните за същия интервал на 2021 година. Данъчните приходи по КФП нарастват номинално по отношение на октомври 2021 година с 4,616 милиарда лева, неданъчните - с 3,45 милиарда лева, а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС), са близки до регистрираните за същия интервал на миналата година.
Добре е да се знае, че за същия интервал, осъществяването на приходите по отношение на заложените в бюджета е било по-ниско - 83,3%, което демонстрира, че запаси за повече доходи от заложените за 2022-а съвсем не съществуват.
Инфлационният фактор сякаш е достигнал върха на своя капацитет за увеличение на данъчните доходи и към този момент освен че не оказва помощ, само че и наподобява стартира да пречи на бюджета. И това се вижда от данните за осъществяването на държавния бюджет за деветте месеца на годината. Благодарение на бързото повишение на цените на стоките и услугите в Европа и по света, постъпленията от Данък добавена стойност от импорт - 5,33 милиарда лв., са нарастнали сензитивно - с 61,6% спрямо 2021-а. Това че този забележителен растеж се дължи по-скоро на покачването най-много на цените, а не толкоз на размерите артикули, се потвърждава от слабият растеж - от 1,1%, на приходите от акцизи, с които се таксуват количеството внесени/продадени артикули, без да има въздействие на придвижването в цените им.
Значителен растеж - 62%, има и при корпоративния налог, който се дължи най-вече на експортно насочените предприятия, които са се възползвали от инфлацията.
При налозите от приходи на физическите лица растежа - 8,2% на приходите, или 3,87 милиарда лв., не е толкоз огромен.
Най-интересна е обстановката при приходите от Данък добавена стойност от покупко-продажби в страната. По предписание тези приходи са най-големите в държавния бюджет и могат да се преглеждат като негов пиедестал. В края на септември 2022-а, те са към 6,43 милиарда лв., само че без значение то високата инфлация растежът на този доход (който за разлика от акциза се въздейства от придвижването на цените), е едвам 1,9%. Тези минимални растежи могат да се обяснят с понижаване на оборотите на вътрешния пазар, поради свитата, заради високата инфлация, покупателна дарба на популацията.
Така показаната обстановка при бюджета за деветте месеца на годината навежда на някои размишления. Какво би се случило с приходната част, в случай че през идната година инфлацията намалее сензитивно, само че стопанската система ни изпадне в криза? А в тази обстановка е повече от евентуално да изпаднем. Ръста на приходите - най-много от корпоративен налог и от Данък добавена стойност от импорт, може безусловно да се срине. И покупателната дарба на популацията надали ще нарасне поради рецесията. А това значи, че не можем да чакаме растеж на приходите от налози върху приходите на физическите лица и от Данък добавена стойност от покупко-продажби в страната.
В същото време, в случай че се запазят сегашните политики, въведени от последното ръководещо болшинство, бюджетните разноски ще продължат да порастват. А те така и така към този момент са прекомерно огромни и като безспорна стойност, и като % на нарастване. Според данните на Министерството на финансите, разноските по Консолидираната фискална стратегия (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към октомври 2022 година са в размер на 50,252 милиарда лева (76,3 % от годишния разчет). За съпоставяне, разноските по КФП към октомври 2021 година бяха в размер на 41,406 милиарда лв.. Близо 9 милиарда лв. повече разноски (19% ръст) в действителност е голяма разлика, изключително в случай че не са подкрепени с съответен растеж на приходите.
При такава обстановка въвеждането на каквито и да е спомагателни обществени ограничения, в действителност наподобява доста рисково. Особено в случай че приказваме за в допълнение нарастване на пенсиите. Все отново растежа на заплатите непосредствено допуска нарастване на приходите от налози и осигурителни вноски, до момента в който пенсионерите не заплащат налози и осигурителни вноски с изключение на Данък добавена стойност за стоките които купуват - само че както се видя даже и при сегашния интервал на висока инфлация тъкмо този налог сякаш е " заледен ". Така че и при него възможният растеж на пенсиите надали ще докара до повишаване на приходите.
Владислав Горанов пред Money.bg: Номиналният дълг може да скочи двойно до 75 милиарда лв.
За три години може да се натрупат такива огромни задължения, че пазарът да стартира да гледа с подозрение
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ