Александър Симов в ПИК и Ретро: „Модният престъпник“ Кирил Петков и св. Бойко Борисов
Eдва ли някой в миналото е очаквал, че образуваното след цяла година самоубийствени изборни въртележки държавно управление ще има 100 дни толеранс и даже капчица медийно успокоение. Но съм уверен, че даже самият Кирил Петков надали си е мислил, че безусловно на втория час от основаването на кабинета върху него ще се изсипят осколките от такава медийна бомбардировка, на която даже Пламен Орешарски в никакъв случай не е бил подлаган. При това огромна част от артилерийския огън нямаше нищо общо с политическите процеси. Така първата огромна рецензия, която прочетох към новия министър председател, беше за това, че вратовръзката му стигала едвам до пъпа по време на срещата с Урсула фон дер Лайен. Абсолютен фешън нарушител! Статусите на озверелите виртуални орки на ГЕРБ по мотива приличаха на някаква палава композиция сред възбуден Евгени Минчев и буен проф. Юлиян Вучков. След това Петков явно настъпи друга мина в съзнанията на толкоз доста специалисти по висша мода – на срещата си с гръцкия министър председател Кириакос Мицотакис си бил закопчал сакото и изглеждал неуместно. И картечният обстрел отново стартира. По някое време безусловно започнах да си мисля дали България не би трябвало да кандитства за това да измести Париж от купата „ фешън столица на света “ при такова количество експерти по формален протокол и качествени политически фотографии. Всички тези офанзиви демонстрираха най-важното – държавното управление ще съществува в гневна медийна среда, тъй като самият факт на неговото основаване пречупи много олигархични ползи, които бяха заложили за това, че Бойко Борисов рано или късно ще успее да се върне на власт. Гласуването на кабинет обаче занули тези вероятности и сътвори разкаляната политическа атмосфера, която сигурно ще ни съпровожда през идната година.
Всъщност тази медийна озлобеност направи и добра услуга на Кирил Петков. Защото тя потегли да рови елементи, да се занимава с нелепости, да се заплита в дребна интригантщина и завист, вместо да се опита да роди същностна опция, в случай че такава е допустима на този стадий. Така изказванията на премиера за втори мост при Русе, само че за военни цели в действителност останаха на практика незабелязани. О, по тях се изсипа много подигравка, само че на фона на вратовръзката до пъпа към този момент нито една рецензия не можеше да звучи задоволително съществено и ефектно. Връх на „ политическата “ рецензия обаче стана едно фейсбук изригване на Николай Бареков, който реши да се заяжда с Кирил Петков за това, че е изтървал три запетайки в собствен статус. Англосаксонците язвително назовават такива хора „ grammar nazi “ (нацист на граматиката) и постоянно е занимателно до какви концлагерни дълбини могат да стигнат те.
Описваме това епично батално платно с една-единствена цел. Защото то е показателно за политическата душeвност на България след дванайсетгодишно корупционно ръководство на ГЕРБ. Истината е, че новото държавно управление заварва ужасяващо завещание. Ако слушате декларациите на ордата на Борисов, ще си кажете, че до началото на април тази година България е процефтявала и е била някаква политическа химера. Доходите растели устойчиво. Безработицата била нулева. Инвестициите течали като пълноводна река. Здравната система крепнела, а интернационалното състояние било розово като сантиментален сън на млада поетеса. Тогава внезапно пристигнали черните орди на Румен Радев и Бойко Рашков и те открили кървава тирания в България, полицейски репресии, икономическа злополука и здравен колапс. Смятам, че този разказ би трябвало да се споделя единствено само през иронията, тъй като качествата на хората да помнят още не са аварирали трагично. Именно като артикул на такава памет и познание би трябвало да тълкуваме резултатите от изборите през тази земетръсна година – гласоподавателите поредно, настойчиво, даже и инатливо наказаха ГЕРБ и ги стовариха трагично в ролята на съпротива. От един миг нататък даже не беше ясно кой ще завоюва изборите, само че всички знаеха, че социологията лъже – ГЕРБ няма да бъдат първи. Заради това все още яростта към новото държавно управление има по-скоро противоположен резултат. То е още прекомерно младо, с цел да може да бъде намразено качествено. И поради това през днешния ден виждаме някакво ново лице на ГЕРБ – партията жертва, партията, която не стопира да хленчи. Не споделям, че това ги прави слаба съпротива, само че сигурно сега са по-досадни и нелепи, в сравнение с, по всяко време в своята история.
И почтено казано – новото държавно управление, без да знае и без да желае, получи много мощна поддръжка от Бойко Борисов. Истински гуляй за сетивата е да се наблюдават неговите изяви в тези празнични дни. Точно преди Коледа някогашният министър председател разгласи, че в случай че го арестуват, ГЕРБ ще го канонизира. Честно казано, съвсем не срещнах реакции на поддръжка. Точно противоположното – видях много хора, които са подготвени да одобряват това да има още един светец, в случай че той тръгне да натрупа небесната си биография в ареста. Всъщност точно Борисов прави през днешния ден ГЕРБ неефективна съпротива и най-лошото – несериозна съпротива. Защото поради него те нямат никакъв честен заряд. Да отбраняваш един толкоз злепоставен водач, е трудно занятие и котва на шията. Но пък и тъжната истина е, че не е ясно дали без Борисов ще има ГЕРБ. Тоест да се окаже, че той е в ареста, а към този момент няма да има кой да се пробва да го канонизира. Всъщност медийните пируети на експремиера несъмнено оказват помощ на новото държавно управление. Защото заварката „ анти-ГЕРБ “ е по-трайна, в сравнение с ѝ се желае на политическата прислуга на Борисов. Защото изчегъргването на наследството на Борисов е залогът за бъдеще на всички участници в ръководството.
Истината е, че България не помни различен случай на толкоз необятна коалиция. Някои се пробват да върнат лентата обратно до държавното управление на Димитър Попов, само че обстановките са несравними. Едва ли някой в миналото е можел да допусна, и то единствено преди три месеца, че ще има държавно управление, в което вицепремиери ще бъдат Корнелия Нинова и Борислав Сандов. И то след двата къси и ексцентрични Народното събрание, в които главната конкуренция сред партиите беше коя с коя не си приказва и коя слага по-едри, тежки и забележими червени линии. Но последните избори удариха всички участници в предходните две Народни събрания, и то толкоз тежко, че всички разногласия и кавги бяха забравени. Мнозина виждат в кабинета някакъв политически Франкенщайн, идеологическо страшилище от несъвместими политически линии, само че това е сбъркана, неправилна и трагично погрешна оптика. Ковид рецесията унищожи главния идеологически десен мит, че страната е някакво зло, което би трябвало да бъде непрекъснато укротявано, и по този начин се оказа, че договарянията сред партиите във властта имат опция за общ политически терен. При това нито една от обединенията не направи някакви трагични взаимни отстъпки, за които може да бъде гърчена. Най-малкото, тъй като всички осъзнаха един значим факт – който провали кабинета, ще бъде отвеян от цунамито на гнева. Мнозина желаят това да е държавно управление с къс небосвод на дейности и навръх това се дължи истеричната рецензия, почнала от втория час на основаването му, само че заварката на ръководството е по-голяма, в сравнение с наподобява на пръв взор. И тя не е единствено в раздаването на постове и кресла, както се пробват да ни убедят дежурните по обич към ГЕРБ. Истината е, че ГЕРБ бяха нещо като брежневски маразъм в България и нормализирането на страната минава през общо изпитание на лявото и дясното. Досега сред двата вектора имаше издълбани дълбоки траншеи, само че шамарите на гласоподавателите небрежно заличиха всичко това и сложиха обстановката по напълно нов метод. Разбира се, че всяка коалиция минава през своите рецесии и тази също ще бъде сполетяна от тях, само че болшинството има какво да реализира и да прави. Ако правосъдната промяна стартира с бързи темпове, това ще обезпечи най-малко още една година на смислена работа на Народното събрание, а и опция за консолидиране на толкоз разнообразни партии.
Чух изтърканото факсимиле, че новият кабинет поставял завършек на прехода. Нека да се създадем на истински и да кажем, че този кабинет е началото на прехода – началото към една друга политическа среда в България, където огромните тематики могат да бъдат обект на консенсус и където има едно изначално единодушие – че Борисов в никакъв случай не би трябвало да бъде още един. Ако желае да става светец – прав му път. В политиката обаче за него място не трябва да има.
Всъщност тази медийна озлобеност направи и добра услуга на Кирил Петков. Защото тя потегли да рови елементи, да се занимава с нелепости, да се заплита в дребна интригантщина и завист, вместо да се опита да роди същностна опция, в случай че такава е допустима на този стадий. Така изказванията на премиера за втори мост при Русе, само че за военни цели в действителност останаха на практика незабелязани. О, по тях се изсипа много подигравка, само че на фона на вратовръзката до пъпа към този момент нито една рецензия не можеше да звучи задоволително съществено и ефектно. Връх на „ политическата “ рецензия обаче стана едно фейсбук изригване на Николай Бареков, който реши да се заяжда с Кирил Петков за това, че е изтървал три запетайки в собствен статус. Англосаксонците язвително назовават такива хора „ grammar nazi “ (нацист на граматиката) и постоянно е занимателно до какви концлагерни дълбини могат да стигнат те.
Описваме това епично батално платно с една-единствена цел. Защото то е показателно за политическата душeвност на България след дванайсетгодишно корупционно ръководство на ГЕРБ. Истината е, че новото държавно управление заварва ужасяващо завещание. Ако слушате декларациите на ордата на Борисов, ще си кажете, че до началото на април тази година България е процефтявала и е била някаква политическа химера. Доходите растели устойчиво. Безработицата била нулева. Инвестициите течали като пълноводна река. Здравната система крепнела, а интернационалното състояние било розово като сантиментален сън на млада поетеса. Тогава внезапно пристигнали черните орди на Румен Радев и Бойко Рашков и те открили кървава тирания в България, полицейски репресии, икономическа злополука и здравен колапс. Смятам, че този разказ би трябвало да се споделя единствено само през иронията, тъй като качествата на хората да помнят още не са аварирали трагично. Именно като артикул на такава памет и познание би трябвало да тълкуваме резултатите от изборите през тази земетръсна година – гласоподавателите поредно, настойчиво, даже и инатливо наказаха ГЕРБ и ги стовариха трагично в ролята на съпротива. От един миг нататък даже не беше ясно кой ще завоюва изборите, само че всички знаеха, че социологията лъже – ГЕРБ няма да бъдат първи. Заради това все още яростта към новото държавно управление има по-скоро противоположен резултат. То е още прекомерно младо, с цел да може да бъде намразено качествено. И поради това през днешния ден виждаме някакво ново лице на ГЕРБ – партията жертва, партията, която не стопира да хленчи. Не споделям, че това ги прави слаба съпротива, само че сигурно сега са по-досадни и нелепи, в сравнение с, по всяко време в своята история.
И почтено казано – новото държавно управление, без да знае и без да желае, получи много мощна поддръжка от Бойко Борисов. Истински гуляй за сетивата е да се наблюдават неговите изяви в тези празнични дни. Точно преди Коледа някогашният министър председател разгласи, че в случай че го арестуват, ГЕРБ ще го канонизира. Честно казано, съвсем не срещнах реакции на поддръжка. Точно противоположното – видях много хора, които са подготвени да одобряват това да има още един светец, в случай че той тръгне да натрупа небесната си биография в ареста. Всъщност точно Борисов прави през днешния ден ГЕРБ неефективна съпротива и най-лошото – несериозна съпротива. Защото поради него те нямат никакъв честен заряд. Да отбраняваш един толкоз злепоставен водач, е трудно занятие и котва на шията. Но пък и тъжната истина е, че не е ясно дали без Борисов ще има ГЕРБ. Тоест да се окаже, че той е в ареста, а към този момент няма да има кой да се пробва да го канонизира. Всъщност медийните пируети на експремиера несъмнено оказват помощ на новото държавно управление. Защото заварката „ анти-ГЕРБ “ е по-трайна, в сравнение с ѝ се желае на политическата прислуга на Борисов. Защото изчегъргването на наследството на Борисов е залогът за бъдеще на всички участници в ръководството.
Истината е, че България не помни различен случай на толкоз необятна коалиция. Някои се пробват да върнат лентата обратно до държавното управление на Димитър Попов, само че обстановките са несравними. Едва ли някой в миналото е можел да допусна, и то единствено преди три месеца, че ще има държавно управление, в което вицепремиери ще бъдат Корнелия Нинова и Борислав Сандов. И то след двата къси и ексцентрични Народното събрание, в които главната конкуренция сред партиите беше коя с коя не си приказва и коя слага по-едри, тежки и забележими червени линии. Но последните избори удариха всички участници в предходните две Народни събрания, и то толкоз тежко, че всички разногласия и кавги бяха забравени. Мнозина виждат в кабинета някакъв политически Франкенщайн, идеологическо страшилище от несъвместими политически линии, само че това е сбъркана, неправилна и трагично погрешна оптика. Ковид рецесията унищожи главния идеологически десен мит, че страната е някакво зло, което би трябвало да бъде непрекъснато укротявано, и по този начин се оказа, че договарянията сред партиите във властта имат опция за общ политически терен. При това нито една от обединенията не направи някакви трагични взаимни отстъпки, за които може да бъде гърчена. Най-малкото, тъй като всички осъзнаха един значим факт – който провали кабинета, ще бъде отвеян от цунамито на гнева. Мнозина желаят това да е държавно управление с къс небосвод на дейности и навръх това се дължи истеричната рецензия, почнала от втория час на основаването му, само че заварката на ръководството е по-голяма, в сравнение с наподобява на пръв взор. И тя не е единствено в раздаването на постове и кресла, както се пробват да ни убедят дежурните по обич към ГЕРБ. Истината е, че ГЕРБ бяха нещо като брежневски маразъм в България и нормализирането на страната минава през общо изпитание на лявото и дясното. Досега сред двата вектора имаше издълбани дълбоки траншеи, само че шамарите на гласоподавателите небрежно заличиха всичко това и сложиха обстановката по напълно нов метод. Разбира се, че всяка коалиция минава през своите рецесии и тази също ще бъде сполетяна от тях, само че болшинството има какво да реализира и да прави. Ако правосъдната промяна стартира с бързи темпове, това ще обезпечи най-малко още една година на смислена работа на Народното събрание, а и опция за консолидиране на толкоз разнообразни партии.
Чух изтърканото факсимиле, че новият кабинет поставял завършек на прехода. Нека да се създадем на истински и да кажем, че този кабинет е началото на прехода – началото към една друга политическа среда в България, където огромните тематики могат да бъдат обект на консенсус и където има едно изначално единодушие – че Борисов в никакъв случай не би трябвало да бъде още един. Ако желае да става светец – прав му път. В политиката обаче за него място не трябва да има.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ