Eдва ли някой е подозирал, че шейсет и пет години

Eдва ли някой е подозирал, че шейсет и пет години откакто Иширо Хонда основава за Toho радиоактивното страшилище, изобразено на екрана от човек в гумен костюм, Годзила ще продължава да вълнува публиката по целия свят и ще кара продуцентите да влагат в нея стотици милиони, в доста случаи безуспешно. Достатъчно е да си напомним зрелищния неуспех на кино лентата, който снимаха Роланд Емерих и Дийн Девлин в края на 90-те. " Годзила: Кралят на чудовищата " идва по петите на " Годзила " -та от 2014 година, с която Гарет Едуардс и студио Legendary пожънаха по-голям триумф. Вместо от Хирошима звярът от морските дълбини бе захранен тогава от радиацията на преди малко избушилата АЕЦ " Фукушима ". Но филмът завоюва фенове не толкоз поради актуалността си, а заради Хичкоковия метод на Едуардс - същински страшното е това, което не се вижда на екрана. Това бяха и главните обвинявания към кино лентата му - че в него Годжира взе участие прекомерно малко!

В продължението, подарено на някой си Майкъл Доърти, са си взели записка и фрагментите без годзили се броят на пръсти. Защото в новия филм тя не е единствено една, ами дефилират цялостен терариум чудовища от пантеона на Toho - Мотра, Родан и триглавата Гидора. Те влизат в най-разнообразни смъртоносни битки между тях и - естествено - унищожават американски мегаполиси, само че сюжетът и актьорската игра са потресаващо зле даже по отношение на скромния стандарт на филм за чудовища (creature feature).

Няколкото същински артисти, наети да се мотаят сред шамарите - Кен Ватанабе, Чжан Дзъи, Вера Фармига и унилата Сали Хокинс (от " Формата на водата " ), не получават кой знае какъв брой опция да блеснат, а основният воин на предходната " Годзила " доктор Марк Ръсел (в ролята Кайл Чандлър) е напряко в небрано лозе - ни фамилните си проблеми да реши, ни света да избави. 

Всичко е толкоз плоско, че когато 3D гущерите се сблъскат, измежду мрак и урагани, в целия си компютърно генериран искра, към този момент ти е все едно.