Едва ли някога досега гражданите на София са били толкова

...
Едва ли някога досега гражданите на София са били толкова
Коментари Харесай

Икономика на мръсния въздух в София

Едва ли в миналото до момента жителите на София са били толкоз чувствителни на тематика " замърсен въздух в столицата ", колкото при започване на тази година. Създалото се напрежение и упованията за незабавни ограничения направиха тематиката по-скоро политическа, а опитите на разнообразни специалисти да приказват обективно за казуса потъна в общото море от неодобрение. От икономическа позиция има няколко неща, които си коства да се отбележат първоначално и които са свързани с недоволството на хората, наличните данни и вероятните политики.

Покачващият се интерес на хората към тематиката не трябва да ни изненадва. В икономическата доктрина има нещо, което се назовава крива на Кузнец. Хипотезата на Нобеловия лауреат за 1971 година Саймън Кузнец е, че с развиването на стопанската система неравенството в обществото първо се повишава, след което стартира да спада. Тоест с натрупването на благосъстоянието обществата стават един тип " по-справедливи ". Приложението на кривата на Кузнец в околната среда е голямо (след 90-те години на 20 век), като тук аргументът е, че колкото по-богато става едно общество, толкоз по-чувствително е то за околната среда и надлежно замърсяването ѝ стартира да понижава. Съвременният образ на богатите западни градове общо взето изрично удостоверява тази доктрина.

Именно екологичното приложение на кривата на Кузнец изяснява и нарасналото внимание по тематиката за мръсния въздух в София. Икономическият напредък, съвсем нулевата безработица в столицата и създалата се устойчива градска междинна класа, към този момент търси решения на проблеми, които са оттатък чисто икономическите. Заедно с това, развиването на технологиите осветява казуса по метод, който до неотдавна беше невъобразим. Хората към този момент мерят чистотата на въздуха със лични уреди и употребяват приложения, които им споделят по кое време е безвредно да тичат на открито и по кое време да не го вършат, защото въздухът е замърсен. В тази среда мръсният въздух ще бъде все по-важна тематика – няма по какъв начин да се избяга от нея.

Изглежда обаче, че има известно разминаване сред това, което публично се подава като информация (в норма сме) и това, което кара хората да недоволстват в съответен ден. Причината е, че огромният спор в столицата не е просто за равнищата на замърсяване по принцип (в рамките на годината), а се концентрира в пиковите моменти – интервалите с доста нечист въздух. Столицата към този момент влиза в средногодишните правила за фини прахови частици – 30 микрограма на пространствен метър за ФПЧ2,5 и 40 микрограма на пространствен метър за ФПЧ10. Проблемът обаче са пиковите стойности в границите на съответни дни – надвишаване на средноденонощната норма от 50 микрограма на пространствен метър за ФПЧ10. Преди 7-8 години тази норма е била превишавана в близо 1/3 от дните през годината. Сега превишенията са по-малко, само че към момента отвън нормата от 35 пъти годишно.

За да се нападна казусът със нечистия въздух, би трябвало да се знае и кои са източниците на замърсяване. Тук има прочут проблем. През последната седмица да вземем за пример в медиите се разпространяваше информация, че 63% от излъчванията на фини прахови частици в столицата идват от превоза и 27% от битово горене.

Ако човек се поразрови, ще види, че нов вид на това разделяне демонстрира 57% за превоза и 42% за битовото горене. Тези данни не са тъкмо измерени, а са резултат от използването на разнообразни модели за пресмятане замърсяването по източници. Дори и да приемем, че сметката е изцяло точна, то това са средногодишните данни. Битовото горене обаче е проблем главно зимата.

Ако разгледаме замърсяването с фини прахови частици по месеци, ще забележим, че в зимните месеци то може да бъде най-малко 4-5 пъти по-високо по отношение на това през топлите месеци. Причината за това не е в превоза, който е разполагаем през цялата година, а в битовото отопление. Ако приблизително за годината замърсяването в София е жестоко в границите на 60% превоз и 40% битово гориво, то през зимата тази картина най-вероятно е обърната. Пиковите замърсявания в столицата идват тогава, когато софиянци стартират да се отопляват.

На фона на всичко това, вероятните решения от страна на Столична община са сензитивно лимитирани. Решението единствено по себе си е ясно – по-малко отопление с въглища и дърва и ограничение на замърсяванията от превоза. Това обаче не е елементарно да се реализира и изисква колкото присъединяване на общината, толкоз и на страната. В превоза ограниченията са по-постижими и обикновено фокусът на общината попада там. Такива са да вземем за пример възможните тласъци за прилагане на градския превоз в дните с доста замърсен въздух (т. нар. зелен билет и безвъзмездни буферни паркинги), ограничението на придвижването в центъра (поскъпване на синята зона и по-скъпи такси за строителни машини и товарни транспортни средства), миене и оросяване на улиците, в случай че температурата не е под нулата и т.н.

Всички тези ограничения са вероятни и подлежат на спор, само че и всяка една от тях е заредена с някакво напрежение и неодобрение от страна на засегнатите. Най-видимата икономическа мярка във връзка с превоза, а точно облагане на замърсителите, зависи от решение на страната. Данъкът върху колите сега не стъпва върху екологични правила и тези, които замърсяват повече, не заплащат повече. Промяна в тази посока може да се направи, само че тя ще удари по бедните семейства, т.е. още веднъж ще провокира насрещно неодобрение.

По отношение на битовото отопление опциите на общината са напълно лимитирани. Домакинствата, които се отопляват на въглища и дърва, надали ще се повлияят от апели за включване на електрически печки в дните с високо замърсяване. Мерките тук са съвсем напълно в ръцете на страната – да вземем за пример въвеждане на стандарти за горивата (да не са мокри дървата, например) или пък помощите за отопление да не се дават за твърди горива. Отново ограничения, които биха имали своя стопански резултат върху по-бедните семейства, само че някои от тях - също и върху бюджета.

Общината обаче може в по-голяма степен да управлява бизнеса, когато стават дума за горенето на твърди горива. Ако употребява твърди горива да вземем за пример, бизнесът евентуално може да бъде подтикван да има филтър на комина или пък наказван, в случай че няма. Това мъчно би се случило при семействата (скъпо е и контролът е неосъществим заради неприкосновеността на дома), само че при бизнеса е по-приложимо. Отново обаче имаме опълчване на екологични цели и икономическа цена – решението ще е политическо и ще зависи от това къде сме по кривата на Кузнец.

Общият взор демонстрира, че въпреки вероятните ограничения да са доста на брой (споменахме единствено някои от тях), множеството от тях в кратковременен проект са фокусирани върху превоза и ще имат относително стеснен резултат върху пиковите замърсявания. По-големите ограничения са в ръцете на страната, която има по-важните лостове. Един от забавните моменти тук е, че възможни законодателни промени ще обиден всички, а освен хората в София. Ако да вземем за пример старите коли се обложат повече, тъй като замърсяват, то това ще реализира някакви екологични цели в София, само че може да донесе най-вече негативи в обезлюдени и небогати райони, където колите и придвижването са малко и не способстват сензитивно за замърсяването на въздуха. С други думи, и в данъчната, и в обществената политика страната би трябвало да откри решения, които да могат да се ползват гъвкаво в другите общини – едните може да желаят да таксуват замърсителите, други може да предпочетат различен метод според от техния профил.

Автор: Петър Ганев, Институт за пазарна стопанска система.
Източник: econ.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР