Коронавирусът, стръвно претърсван за политически ниши
Едва ли най-голямото събитие от началото на века може да промени изконни политически привички. И тук, във връзка ковид, те резервират глупашкото си статукво.
То е водено от навика всяко публично, или в тази ситуация - международно - събитие, да бъде претърсвано за разнообразни ниши, които да се населят, а откакто населят, да се изстискат до дъно. Ако следите вниматлено реакциите на политическите сили във връзка с пандемията, ще видите същото, на което сте се нагледали с всяка огромна тематика - Истанбулска спогодба, Стратегия за отбрана на детето, участие в Европейски Съюз и прочие. Още в самото начало се оформиха два лагера - единият, властови, който стартира да взема ограничения за ковид и бързо потъна в концепцията за тотална изолираност, която досега наподобява много безспорна, имайки поради, че се споделя безусловно от целия свят. Но спомнете си първите дни, в които президентът Радев иронизира от Шипка заплахата от ковид, намеквайки, че властта изборно предлага да се анулират публични събития най-вече в случай че на тях може да се появи самия Радев и заобикалят да ги анулират, в случай че засягат самата власт (впрочем, ненапълно вярна теза, най-малко тогава изглеждаше така). В същото време взе да излиза наяве, че откакто нишата изолираност към този момент е заета, остава другата свободна ниша, която е да запазим стопанската система. В това има нещо прекомерно подозрително, тъй като е и много ясно, че в случай че властта бе предпочела нишата да запазим стопанската система!, то бързо щяхте да видите по какъв начин президентът насочва мощни рецензии в интерес на изолацията!, потвърждавайки, че ГЕРБ не се интересува от ориста на възрастните хора и ги е заложила на карта, с цел да резервира публичния живот. И противоположното, в случай че бяха избрали пътя на стадния имунитет, ГЕРБ щяха да настояват, президентът е популист, тъй като не схваща по какъв начин всичко живо ще банкрутира при положение на изолацията. При проиграването на разнообразни сюжети щяхме да забележим в една паралелна галактика по какъв начин основните публични фигури застават зад някоя тактичност против ковид не тъй като са изцяло уверени в разумността й, а тъй като тя просто е единствената останала свободна по подобен метод, по който свободни остават пазарните ниши.
В тази политическа игра по отношение на вируса, която не е доста по-различни от законите на маркетинга, се оформиха и други ниши. Волен Сидеров непосредствено се наби в чудодейната ниша, казвайки че разработвал лекарство от години, което може да е потребно против ковид, Пламен Пасков разяснява полуконспиративни хрумвания за незначителността на пандемията, " Възраждане " посред изключителното състояние оповестиха, че не признават правителството на ГЕРБ, като че ли това има изключително значение. Всички доста деликатно се вгледаха в разрояването на публичното мнение, видяха кои подозрения са още политически незаети и започнаха да усвояват територията на съзнанията, заплювайки си части земя, където да хвърлят котва. Целта е елементарна: да се отличават едни от други. В едно обаче останаха неразличими: в слабата си дарба си да селектират деликатно информация, да я обмислят по отношение на нуждата за деяние, а не от нуждата за политическо изпъкване. В отношение е и доста добре другите политически водачи да вършат нещо много нечувано и напряко скандално у нас - да си трансформират мнението. Ситуацията с ковид е такава, че през към две-три седмици методът към пандемията се нуждае от промяна. И тази промяна е не тъй като има хора, които държат да рекат предостатъчно: " Аз споделих ли ти! ", а тъй като фактически всяка нова по-важна информация за болестта залага и друг вид ограничения, които да се оправят с него.
А когато пандемията свърши, тъй като въпреки всичко и това ще стане, ще видите и противоположното. Онези, чиито съществена територия е била икономическата отговорност, ще овикват изолационистите, потвърждавайки, че поради тях българинът е обеднял и не би трябвало да продължи да гласоподава за такива стопански садисти, които са го докарали до опустошаване. А тези, които са защитавали изолацията, ще овикват обществено виновните, напомняйки им, че може да е обеднял, само че с помощта на тях въпреки всичко е жив и здрав и че по-добре на макарони и картофи, в сравнение с това жито, от което, уви, не може да опиташ. И в случай че тази политическа нишовост е естествена за множеството публични обстановки, то във връзка с ковид е по-скоро неразумна. Освен в случай че не пийнете от лекарството на Волен Сидеров, за което като че ли човек може и да се сети - току-виж си го намерил на някое рафтче у дома зад оная запотена витринка, където се поставят сходни медикаменти.
Автор: Райко Байчев
То е водено от навика всяко публично, или в тази ситуация - международно - събитие, да бъде претърсвано за разнообразни ниши, които да се населят, а откакто населят, да се изстискат до дъно. Ако следите вниматлено реакциите на политическите сили във връзка с пандемията, ще видите същото, на което сте се нагледали с всяка огромна тематика - Истанбулска спогодба, Стратегия за отбрана на детето, участие в Европейски Съюз и прочие. Още в самото начало се оформиха два лагера - единият, властови, който стартира да взема ограничения за ковид и бързо потъна в концепцията за тотална изолираност, която досега наподобява много безспорна, имайки поради, че се споделя безусловно от целия свят. Но спомнете си първите дни, в които президентът Радев иронизира от Шипка заплахата от ковид, намеквайки, че властта изборно предлага да се анулират публични събития най-вече в случай че на тях може да се появи самия Радев и заобикалят да ги анулират, в случай че засягат самата власт (впрочем, ненапълно вярна теза, най-малко тогава изглеждаше така). В същото време взе да излиза наяве, че откакто нишата изолираност към този момент е заета, остава другата свободна ниша, която е да запазим стопанската система. В това има нещо прекомерно подозрително, тъй като е и много ясно, че в случай че властта бе предпочела нишата да запазим стопанската система!, то бързо щяхте да видите по какъв начин президентът насочва мощни рецензии в интерес на изолацията!, потвърждавайки, че ГЕРБ не се интересува от ориста на възрастните хора и ги е заложила на карта, с цел да резервира публичния живот. И противоположното, в случай че бяха избрали пътя на стадния имунитет, ГЕРБ щяха да настояват, президентът е популист, тъй като не схваща по какъв начин всичко живо ще банкрутира при положение на изолацията. При проиграването на разнообразни сюжети щяхме да забележим в една паралелна галактика по какъв начин основните публични фигури застават зад някоя тактичност против ковид не тъй като са изцяло уверени в разумността й, а тъй като тя просто е единствената останала свободна по подобен метод, по който свободни остават пазарните ниши.
В тази политическа игра по отношение на вируса, която не е доста по-различни от законите на маркетинга, се оформиха и други ниши. Волен Сидеров непосредствено се наби в чудодейната ниша, казвайки че разработвал лекарство от години, което може да е потребно против ковид, Пламен Пасков разяснява полуконспиративни хрумвания за незначителността на пандемията, " Възраждане " посред изключителното състояние оповестиха, че не признават правителството на ГЕРБ, като че ли това има изключително значение. Всички доста деликатно се вгледаха в разрояването на публичното мнение, видяха кои подозрения са още политически незаети и започнаха да усвояват територията на съзнанията, заплювайки си части земя, където да хвърлят котва. Целта е елементарна: да се отличават едни от други. В едно обаче останаха неразличими: в слабата си дарба си да селектират деликатно информация, да я обмислят по отношение на нуждата за деяние, а не от нуждата за политическо изпъкване. В отношение е и доста добре другите политически водачи да вършат нещо много нечувано и напряко скандално у нас - да си трансформират мнението. Ситуацията с ковид е такава, че през към две-три седмици методът към пандемията се нуждае от промяна. И тази промяна е не тъй като има хора, които държат да рекат предостатъчно: " Аз споделих ли ти! ", а тъй като фактически всяка нова по-важна информация за болестта залага и друг вид ограничения, които да се оправят с него.
А когато пандемията свърши, тъй като въпреки всичко и това ще стане, ще видите и противоположното. Онези, чиито съществена територия е била икономическата отговорност, ще овикват изолационистите, потвърждавайки, че поради тях българинът е обеднял и не би трябвало да продължи да гласоподава за такива стопански садисти, които са го докарали до опустошаване. А тези, които са защитавали изолацията, ще овикват обществено виновните, напомняйки им, че може да е обеднял, само че с помощта на тях въпреки всичко е жив и здрав и че по-добре на макарони и картофи, в сравнение с това жито, от което, уви, не може да опиташ. И в случай че тази политическа нишовост е естествена за множеството публични обстановки, то във връзка с ковид е по-скоро неразумна. Освен в случай че не пийнете от лекарството на Волен Сидеров, за което като че ли човек може и да се сети - току-виж си го намерил на някое рафтче у дома зад оная запотена витринка, където се поставят сходни медикаменти.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ