„Топ Гън: Маверик“ определено надскочи предшественика си
Едва ли мнозина ще се съгласят с мен, само че „ Топ Гън “ от 1986 година е един от най-прехвалените военни филми, правени в миналото. Това изяснява значително скептицизма ми за продължението, което се появява цели 36 години по-късно. Очакванията ми бяха за още американски онанизъм във връзка военното великолепие на страната, само че с леко сладко-кисело оскърбление признавам, че „ Топ Гън: Маверик “ е освен гледаем, само че и е един доста първокласен филм. Е, най-малко за това, за което претендира, че е.
Историята ни препраща тъкмо 36 години по-късно, когато виждаме идолът на генерации американци - Пийт Мичъл, по какъв начин е заледен във времето. Той е все същия неизпълнителен водач, който е подготвен да пожертва всичко, с цел да доближи лимитите на личното си тяло и тези на военните машини, които ръководи. Сега обаче е предназначен за нова задача, която ще го извади от зоната му на комфорт, като се трансформира от водач в инструктор. Противно на упованията той е израснал задоволително, че освен да съобщи опита си на своите водачи, само че и да им послужи за същински житейски образец.
Том Круз още веднъж е в основната роля на „ Маверик “ и тук би трябвало да призная, че този човек като че ли не остарява. Като изключим корекцията на захапката му, разликите сред преди и в този момент е надменно дребна. Физически той очевидно държи да е постоянно на равнище, без значение че след месец ще навърши 60 години. Що се отнася до ролята му, просто филмът нямаше да е вероятен без него.
Снимка: Forum Film
Още повече суперлативи имам за Дженифър Конъли (Пени Бенджамин). Странно е по какъв начин една толкоз красива жена може да е и толкоз добра актриса. Не, че тъкмо тази ѝ роля е определяща за кариерата ѝ, само че даже нещо толкоз нормално, като съдържателка на бар, ѝ приляга, като пантофката на Пепеляшка.
Филмът изобилства и от величия от ранга на Вал Килмър и Ед Харис, само че функциите на Майлс Телър (Брадли Брадшоу „ Рустър “) и Джон Хам (адмирал Бю Симпсън „ Сайклон “) са напълно на мястото си. Най-интересното е, че в тази ситуация не приказваме просто за едни положителни артисти събрани от носталгията по паметното заглавие, а всеки е селекциониран напълно на мястото си, с цел да накара фена да повярва на историята му.
Тук е моментът да поздравя режисьора - Джоузеф Кузински, който няма изключително богат опит досега, като изключим недоразуменията „ Трон “ и „ Забвение “. Тук концепциите му са надалеч по-качеството осъществяване, като се е възползвал оптимално от актуалните технологии.
Най-много похвали заслужава операторът - Клаудио Миранда, тъй като точно неговата работа държи фена на ръба на седалката му през съвсем целия филм. Или по-скоро да кажа - държи фена залепен за седалката от ускорението и динамичността, които царят на екрана. Неслучайно в подзаглавието употребявам израза „ угощение за очите “, тъй като за разлика от доста свои прародители, тук виждаме в най-големи елементи събитията в кокпита на бойните самолети. Боевете във въздуха са извънредно зрелищни и от самото начало осъзнаваме какво се случва, без значение от скоростта. Нямаше нито едно ненужно размазване на фрагмента, а там, където бе нужно, то си е напълно на мястото.
Снимка: Forum Film
„ Том Гън: Маверик “ прави нещо, което рядко ми се случва да виждам. Този път великата американска войска не е чак толкоз велика за сметка на основния воин. У всички ни има една носталгия по остарелите към този момент екшън герои от 80-те и 90-те години на предишния век, тъй че е прелестно да забележим Том Круз още веднъж в тази светлина. В случая обаче има добавена и една идеална доза натурализъм, с цел да не е нужно човек да премине през казарма, с цел да научи другите типове изтребители и техните преимущества и дефекти.
Филмът идва и в идеалното време с оглед войната сред Русия и Украйна. От безвредна отдалеченост в този момент можем да надникнем зад това какво се случва при водачите, когато им се наложи да изоставен симулатора, с цел да се включат в действителни бойни дейности. Без да съм 100% уверен, считам, че „ Маверик “ ни дава една добра вероятност.
Оценката ми за „ Топ Гън: Маверик “ е 8/10, макар всичките хвалебствия, които изсипах досега. Причината е, че самата история е прекомерно позната и още веднъж се залага на нещо не до там добре забравено. Откъм образни резултати обаче филмът е един от най-красивите, които съм гледал в последно време. Приветствам с две ръце, като наблягам, че е наложителен за гледане в IMAX, в случай че желаете да усетите оптимално атмосферата на едно въздушно бойно стълкновение във вражеска територия.
Историята ни препраща тъкмо 36 години по-късно, когато виждаме идолът на генерации американци - Пийт Мичъл, по какъв начин е заледен във времето. Той е все същия неизпълнителен водач, който е подготвен да пожертва всичко, с цел да доближи лимитите на личното си тяло и тези на военните машини, които ръководи. Сега обаче е предназначен за нова задача, която ще го извади от зоната му на комфорт, като се трансформира от водач в инструктор. Противно на упованията той е израснал задоволително, че освен да съобщи опита си на своите водачи, само че и да им послужи за същински житейски образец.
Том Круз още веднъж е в основната роля на „ Маверик “ и тук би трябвало да призная, че този човек като че ли не остарява. Като изключим корекцията на захапката му, разликите сред преди и в този момент е надменно дребна. Физически той очевидно държи да е постоянно на равнище, без значение че след месец ще навърши 60 години. Що се отнася до ролята му, просто филмът нямаше да е вероятен без него.
Снимка: Forum Film
Още повече суперлативи имам за Дженифър Конъли (Пени Бенджамин). Странно е по какъв начин една толкоз красива жена може да е и толкоз добра актриса. Не, че тъкмо тази ѝ роля е определяща за кариерата ѝ, само че даже нещо толкоз нормално, като съдържателка на бар, ѝ приляга, като пантофката на Пепеляшка.
Филмът изобилства и от величия от ранга на Вал Килмър и Ед Харис, само че функциите на Майлс Телър (Брадли Брадшоу „ Рустър “) и Джон Хам (адмирал Бю Симпсън „ Сайклон “) са напълно на мястото си. Най-интересното е, че в тази ситуация не приказваме просто за едни положителни артисти събрани от носталгията по паметното заглавие, а всеки е селекциониран напълно на мястото си, с цел да накара фена да повярва на историята му.
Тук е моментът да поздравя режисьора - Джоузеф Кузински, който няма изключително богат опит досега, като изключим недоразуменията „ Трон “ и „ Забвение “. Тук концепциите му са надалеч по-качеството осъществяване, като се е възползвал оптимално от актуалните технологии.
Най-много похвали заслужава операторът - Клаудио Миранда, тъй като точно неговата работа държи фена на ръба на седалката му през съвсем целия филм. Или по-скоро да кажа - държи фена залепен за седалката от ускорението и динамичността, които царят на екрана. Неслучайно в подзаглавието употребявам израза „ угощение за очите “, тъй като за разлика от доста свои прародители, тук виждаме в най-големи елементи събитията в кокпита на бойните самолети. Боевете във въздуха са извънредно зрелищни и от самото начало осъзнаваме какво се случва, без значение от скоростта. Нямаше нито едно ненужно размазване на фрагмента, а там, където бе нужно, то си е напълно на мястото.
Снимка: Forum Film
„ Том Гън: Маверик “ прави нещо, което рядко ми се случва да виждам. Този път великата американска войска не е чак толкоз велика за сметка на основния воин. У всички ни има една носталгия по остарелите към този момент екшън герои от 80-те и 90-те години на предишния век, тъй че е прелестно да забележим Том Круз още веднъж в тази светлина. В случая обаче има добавена и една идеална доза натурализъм, с цел да не е нужно човек да премине през казарма, с цел да научи другите типове изтребители и техните преимущества и дефекти.
Филмът идва и в идеалното време с оглед войната сред Русия и Украйна. От безвредна отдалеченост в този момент можем да надникнем зад това какво се случва при водачите, когато им се наложи да изоставен симулатора, с цел да се включат в действителни бойни дейности. Без да съм 100% уверен, считам, че „ Маверик “ ни дава една добра вероятност.
Оценката ми за „ Топ Гън: Маверик “ е 8/10, макар всичките хвалебствия, които изсипах досега. Причината е, че самата история е прекомерно позната и още веднъж се залага на нещо не до там добре забравено. Откъм образни резултати обаче филмът е един от най-красивите, които съм гледал в последно време. Приветствам с две ръце, като наблягам, че е наложителен за гледане в IMAX, в случай че желаете да усетите оптимално атмосферата на едно въздушно бойно стълкновение във вражеска територия.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ