Едва ли има телевизионен зрител над 55, който да не

Едва ли има ефирен фен над 55, който да не разпознае гласа на Мария Янакиева. Тя прекара пред микрофона повече от 3 десетилетия. Заедно с Мария Тролева, Анахид Тачева, Лили Ванкова, Любинка Няголова, Христина Христова тя се трансформира в блестящо, разпознаваемо лице от екрана. Запазила свежестта на гласа, Мария Янакиева и през днешния ден гледа ведро на живота.

– Г-жо Янакиева, прелестно ли ви е, че хората по улицата ви разпознават?

– Не укривам, че това ме ласкае. Доста години минаха, откак не съм на екран, само че очевидно гласът ми се е запазил. Качвам се в трамвая, запитвам ватманката за някаква улица, а тя, без да се обръща, споделя: “А, вие сте говорителката Мария Янакиева ”. Много благо, в действителност. Докато работех, това не ме учудваше, беше напълно естествено за мен. Сега ме изненадва и радва.

– Как попаднахте в малкия екран?

– Винаги съм била доста артистична. В учебно заведение преподавателката ми по пеене споделила на баща, че от мен ще излезе певица. Бях мецосопрано. На 18 започнах работа в администрацията на предачното дружество “Ернст Телман ”.

Тогава ме пратиха в радиоуредбата и не щеш ли микрофонът ме хареса

Един от техниците все повтаряше, че имам прекрасен глас. Накараха ме да се явя на конкурс в радиото с 3000 претенденти. Бях най-младата, а завоювах.

Годината беше 1960-а. Започна едно съществено образование – четене, занимания с Борислав Бояджиев, с Георги Ламбрев. Хубави мемоари вардя и за двамата, Бог да ги елементарни.

– Така, вместо певица, ставате говорителка. Но любовта към музиката я съхранихте?

– Омъжих се за артист от “Гусла ”, Веселин Цоневски. Това ме свърза дълги години с този прелестен хор, чиито концерти конферирах. Беше ми извънредно прелестно, и през днешния ден сме в близки връзки с диригента Валентин Бобевски.

– Все отново малкия екран беше вашата мощ, нали?

– В радиото изкарах 11 години, 5 от тях в Москва, където ме изпратиха да повеждам известното предаване “Говори Москва ”. Върнах се, доста от сътрудниците ми към този момент бяха отишли в новата медия, малкия екран. И през 1971 година поканиха и мен. Там се събрахме с Георги Ламбрев, Никола Филипов, Даниел Илиев, Люси Няголова, Веселина Александрова.

– Мълвата беше, че с цел да станеш тв говорителка, са нужни дебели връзки, да си брачна половинка на партиен началник или пък държанка?

– Пълен парадокс е това. Аз бях в отдел “Информация ”, там си вадехме хляба с сътрудниците представители. Бяхме минали сериозна подготовка в радиото. Пробих след доста тежък конкурс. Не всеки може да чете пред микрофон. Правеха ни забележка, в случай че прочетем нещо нелогично, доста прецизно ни следиха. На кулата, където се водеше телевизионната стратегия, беше по-друго.

Може би там е било допустимо някой да е спуснат от горната страна, но при нас – в никакъв случай

– Имахте ли контакти с именитата Бригита Чолакова?

– В предаване не сме се засичали, само че бяхме приятелки. Страхотен експерт беше Бригита. Вече бях в радиото, когато тя пристигна да кандидатства за представител. Виждам я и в този момент по какъв начин влезе в стаята ни за отмора. Красива жена, с хубава коса, изтънчено лице. Бях уверена, че ще я вземат, а не я взеха!

– Защо? 

– Откриха й някакъв лек недостатък в говора. Споменаха и за немски акцент. След това тя се яви в малкия екран, отново й откриха недостатък. Били са някакви политически интриги, само че Бригита се наложи, всички й се възхищаваха. Тя е една от емблемите на нашата телевизия за всички времена. Такава емблема беше и Кеворк Кеворкян.

С сътрудника си Георги Ламбрев

– Как се държеше той с хората?

– Винаги ме е спирал да си приказваме, благ човек. Никога не е бил високомерен. Радвам се, че и през днешния ден се изявява като публицист.

– Бяхте лице на “По света и у нас ”. Внасяха ли ви постоянно вести по време на ефир?

– По време на вечерно дежурство през юли 1982 година ми внесоха безусловно от телекса телеграмата от Леонид Брежнев до Тодор Живков във връзка гибелта на щерка му Людмила. Притесних се. Още помня първото изречение от текста: “Скъпи ми Тодоре, ние с теб сме претърпели доста неща, ще преживеем и това… “ Прочетох я, без да съм я видяла авансово.

– Не е допустимо да не сте се срещали персонално с Тодор Живков?

– Два пъти се случи. Натовариха мен и Мария Тролева да го поканим на професионалния ни празник. Влязох в кабинета, Живков стана и със смях ми вика: “Айде бе, Мария, къде си, заповядай! ”. Вътре към този момент седяха Мария Тролева и Иван Славков-Батето. Живков ни заразказва мемоари от партизанското придвижване и внезапно спря. “Забравих да ви почерпя. Какво ще пиете? ”.

Мария незабавно сподели: “Чинцано, другарю Живков ”. Секретарката му донесе нещо алено. До този миг бяхме пили единствено бяло, само че не и алено. Живков се учуди и попита Славков: “Иване бе, я виж това не е ли чинцано? ”. Иван изрично сподели: “О-о-о, другарю Живков, аз от напитки не разбирам ”.

Втората ми среща с Тодор Живков бе в Бояна, след 10 ноември, когато той беше под домакински арест

Тогава се оказах в компанията на група млади публицисти. На въпроса дали ще се съгласи на телевизионно изявление и уточнението им “Ние ще платим за него ”, Живков единствено се изсмя и рече: “Знам, че това няма да стане ”. Позна!

– Как си тръгнахте от малкия екран?

– Асен Агов ни уволни с телеграми през 1992 година При Георги Ламбрев изпратиха чистачката да му каже, че го уволняват. Тя го стопира и му споделя в лицето: “Трябва да ви дам една бележчица ”. Заповедта за уволняване. Грехът ни беше, че сме работили по времето на Тодор Живков. Всъщност ние четяхме текстове, написани от Асен Агов, началник на малкия екран, който преди този момент работеше в Българска телеграфна агенция.

Поискахме среща с него. Не ни отхвърли, пристигна целият червен като рак от стеснение. Заяви, че повече с нас няма да работи. Налагало се да вземе други хора, а ние можем да им оказваме помощ и да ги образоваме. Викам му, Асене, откакто не щеш нашето четене, за какво да образоваме други да го вършат по същия метод?! Не можехме да си представим, че нас ще ни махнат, а ще сложат хора, които нямат визия от телевизия и от четене!

Агов стартира да ни убеждава, че ще забогатеем. Ще има доста реклами, ще завалят пари в малкия екран! Ние ще си идем, само че ще получаваме повече пари, тъй като ще ни викат и ще ни заплащат огромни възнаграждения. Георги Ламбрев не можа да се помири с раздялата с малкия екран, затвори се у дома. Посещавахме го, а жена му се оплакваше: “По през целия ден реди пасианси ”. Заболя и си отиде. Мария Тролева хвана рак на гърдата и също умря.

– Привързана ли сте още към Българска национална телевизия, гледате ли стратегиите й?

– Най-добрите вести са на Българска национална телевизия. Сутрешният им блок е доста добър, изключително частта за просвета. Гледам и други малките екрани. Водещите от Би Ти Ви са огромни експерти. Обичам телевизионните публицисти, доста са нахакани. Ние бяхме по-обикновени, само че може би по-интересни на хората, тъй като бяхме малко на брой.

С сътрудниците в телевизията 

– Изпитвате ли злоба към днешните водещи?

– Бяла злоба! Те имат всичко, което ние нямахме – техника, аутокю. А ние си вадехме очите над машинописни страници, в които някои букви липсваха. Нямаше тогава компютри. Работата в малкия екран в никакъв случай не е била лесна, зад днешните водещи обаче работят доста хора и всичко се получава съвършено.

– Красива жена сте и през днешния ден. Докато работехте в малкия екран, ухажваха ли ви доста? 

– Един водач от Пловдив ми пишеше: Толкова доста те обичам, толкоз доста те одобрявам, че съм налепил с твои фотоси цялата стая! Ще дойда с рейса пред малкия екран, ще дойда!

Веднъж правихме в Дамаск вечер на Българската телевизия. И се разхождаме по пазара. По едно време един мъж се доближава и споделя нещо на преводачката, а тя се смее. Идва при мен и ми вика: “Този сподели, че в случай че се съгласиш единствено да му стоиш пред магазина, нищо друго няма да правиш, ще те позлати! ”. Моят мъж, Веско, не ме ревнуваше. След като се оженихме, аз си останах Янакиева и той не ми е правил на въпрос, че не взех неговата фамилия. Щастлив брак имахме.

– Мария, загубихте брачна половинка си. Сигурно ви е доста тежко?

– Да, ние бяхме доста свързани. Имам прелестна щерка, Илияна, омъжена за Александър, синът на огромния бас Стефан Еленков. Илияна е икономист. Има добър брачен партньор, живеят непрекъснато във Франция. Внучката, Стефи, има 3 деца – Стела е на 5 годинки, Ани – на 10, Филип – на 12. Говорят превъзходен български. Внукът ми, Мартин, живее със фамилията си във Виена. Двамата с жена му, Цвети, са отлично семейство. Дариха ме с правнучка, Рада, в този момент чакат второ бебе – отново момиченце. Много се веселя, децата са благосъстоянието в едно семейство. Какво повече да желая от живота?

– Налегнаха ли ви болежките на възрастта?

– Здрава съм, вървя, мога да ида на пазар. Да, заболяванията не ме подминаха, само че лекарите ми са доста положителни. Благодаря на лекар Чавдар Алексов, на лекар Пейчинов от болница “Царица Йоана ”, на офталмоложката, доктор Попова. Мога да се веселя на потомството си, да се грижа за къщата. Аз съм една щастлива жена.

Мария СТЕФАНОВА