Габриела и Стефани Стоеви преди Олимпийските игри в Париж – сестрите, които проправят път на България на световния бадминтон корт
Едва ли има състезател, който да не мечтае за две неща: да бъде измежду най-хубавите на света и да получи квота за олимпийските игри. Най-добрите ни състезателки по бадминтон Габриела и Стефани Стоеви познават това благополучие добре, тъй като тази година в Париж ще бъде тяхното трето следващо присъединяване в плимпиада.
Вече трикратни европейски шампионки по бадминтон, досега Габриела и Стефани по този начин и не съумяха да се класират за етапа на директните елиминации. Надяват се това да се случи в този момент. Защото преди Олимпийските игри в Париж двете упражняват старателно и каквото и да се случи, знаят, че са дали всичко от себе си.
Увлечението по бадминтона у сестрите стартира още от ранна детска възраст. Първа ракетата хваща Стефани, когато е във втори клас около своя другарка и незабелязано се възпламенява по спорта.
На по-късен стадий към нея се причислява и Габриела и то напълно инцидентно. " Тренирах три години спортни танци, до момента в който един ден с майка ми отидохме да платим таксата на сестра ми. Тогава треньорът ѝ ми сподели: " А теб по кое време ще те вземаме в залата? "
Първоначално Габриела не демонстрира интерес и даже се зарича, че повече няма да стъпи там. Е, ориста си знае работата, тъй като 23 години по-късно двете освен че са трансформирали бадминтона в метод на живот, само че и популяризират България.
След толкоз доста години в бадминтона сестрите са единомислещи, че да бъдеш непрекъснат е най-трудният аспект от спорта. " Да си постоянно добър и да успееш да останеш на върха ", споделя Габриела, което Стефани незабавно добавя с: " А с цел да си най-хубав, би трябвало да си непрекъснат в тренировките и в режима на възобновяване. "
Като всички сестри двете постоянно намират защо да се скарат отвън корта и най-често за маловажни неща. " Но съумяваме бързо да го забравим и да продължим напред ", безапелационна е Габриела. А когато играят, заобикалят освен да се карат, само че и да го демонстрират - тъй като " съперникът единствено това чака ".
Разбира се, Габриела (30 години) и Стефани (28 години) мислят и за живота след края на професионалните им кариери. Ето за какво по-голямата от сестрите се е посветила на проучването на публицистика в УНСС. Не е изцяло сигурна дали след края на спортната си кариера ще упражнява тази специалност, само че е желала да види какво е да си от другата страна. " Да ви кажа, по никакъв начин не е елементарно. Но доста ми харесва. "
Стефани пък е решила да учи за треньор по бадминтон в НСА, тъй като не желае този спорт в България да бъде свързван единствено с техните имена и триумфи.
" Искам обичаният ми спорт да продължи да се развива, желая да оказвам помощ на подрастващите деца да могат да реализират всичките си фантазии и за какво да не подобрят нашите резултати. "
Една от огромните ѝ фантазии е някой ден България да бъде на равнището на азиатските страни в огромните шампионати с доста участници и извоювани оценки. А не както е било до момента - единствено с тях двете. Защото Стефани е уверена, че " има доста самун в децата, само че би трябвало вярно да се работи с тях ".
И въпреки че за Габриела бадминтонът няма огромната известност у нас, тя също счита, че в България има доста надарени деца, на които би трябвало да се обърне внимание, за какво могат да бъдат идващите първенци.
Коя победа по двойки ще помните постоянно?
Габриела: Първият ни европейски орден в Испания, тъй като се борихме пет години за него и най-сетне го спечелихме.
Стефани: Победата в Краков на европейските игри. Успяхме в тежък интервал за нас още веднъж да намерим пътя една към друга и да бъдем на най-високото ходило на подиума.
В какво се показваше подготовката ви за Олимпийските игри в Париж?
Габриела: Опитваме се да почистим грешките, които имахме в последните шампионати. Много минимални неща.
Стефани: Кой прави повече неточности... (смее се)
Какво значи за вас да играете на олимпиада?
Габриела: Че си достигнал върха на своята кариера.
Стефани: Да играеш на олимпиадата е нещо доста алегорично, тъй като там излизаш да прославящ страната и името си.
Преди Wimbledon и Олимпийските игри в Париж - новите небеса в кариерата на Виктория Томова
Какво чака от представянето си на корта това лято тенисистката
Каква е вашата минимална цел на Олимпийски игри Париж 2024?
Габриела: Излизане от групите...
Стефани:...излизането от групите ще бъде единствената цел пред нас.
Вече трикратни европейски шампионки по бадминтон, досега Габриела и Стефани по този начин и не съумяха да се класират за етапа на директните елиминации. Надяват се това да се случи в този момент. Защото преди Олимпийските игри в Париж двете упражняват старателно и каквото и да се случи, знаят, че са дали всичко от себе си.
Увлечението по бадминтона у сестрите стартира още от ранна детска възраст. Първа ракетата хваща Стефани, когато е във втори клас около своя другарка и незабелязано се възпламенява по спорта.
На по-късен стадий към нея се причислява и Габриела и то напълно инцидентно. " Тренирах три години спортни танци, до момента в който един ден с майка ми отидохме да платим таксата на сестра ми. Тогава треньорът ѝ ми сподели: " А теб по кое време ще те вземаме в залата? "
Първоначално Габриела не демонстрира интерес и даже се зарича, че повече няма да стъпи там. Е, ориста си знае работата, тъй като 23 години по-късно двете освен че са трансформирали бадминтона в метод на живот, само че и популяризират България.
След толкоз доста години в бадминтона сестрите са единомислещи, че да бъдеш непрекъснат е най-трудният аспект от спорта. " Да си постоянно добър и да успееш да останеш на върха ", споделя Габриела, което Стефани незабавно добавя с: " А с цел да си най-хубав, би трябвало да си непрекъснат в тренировките и в режима на възобновяване. "
Като всички сестри двете постоянно намират защо да се скарат отвън корта и най-често за маловажни неща. " Но съумяваме бързо да го забравим и да продължим напред ", безапелационна е Габриела. А когато играят, заобикалят освен да се карат, само че и да го демонстрират - тъй като " съперникът единствено това чака ".
Разбира се, Габриела (30 години) и Стефани (28 години) мислят и за живота след края на професионалните им кариери. Ето за какво по-голямата от сестрите се е посветила на проучването на публицистика в УНСС. Не е изцяло сигурна дали след края на спортната си кариера ще упражнява тази специалност, само че е желала да види какво е да си от другата страна. " Да ви кажа, по никакъв начин не е елементарно. Но доста ми харесва. "
Стефани пък е решила да учи за треньор по бадминтон в НСА, тъй като не желае този спорт в България да бъде свързван единствено с техните имена и триумфи.
" Искам обичаният ми спорт да продължи да се развива, желая да оказвам помощ на подрастващите деца да могат да реализират всичките си фантазии и за какво да не подобрят нашите резултати. "
Една от огромните ѝ фантазии е някой ден България да бъде на равнището на азиатските страни в огромните шампионати с доста участници и извоювани оценки. А не както е било до момента - единствено с тях двете. Защото Стефани е уверена, че " има доста самун в децата, само че би трябвало вярно да се работи с тях ".
И въпреки че за Габриела бадминтонът няма огромната известност у нас, тя също счита, че в България има доста надарени деца, на които би трябвало да се обърне внимание, за какво могат да бъдат идващите първенци.
Коя победа по двойки ще помните постоянно?
Габриела: Първият ни европейски орден в Испания, тъй като се борихме пет години за него и най-сетне го спечелихме.
Стефани: Победата в Краков на европейските игри. Успяхме в тежък интервал за нас още веднъж да намерим пътя една към друга и да бъдем на най-високото ходило на подиума.
В какво се показваше подготовката ви за Олимпийските игри в Париж?
Габриела: Опитваме се да почистим грешките, които имахме в последните шампионати. Много минимални неща.
Стефани: Кой прави повече неточности... (смее се)
Какво значи за вас да играете на олимпиада?
Габриела: Че си достигнал върха на своята кариера.
Стефани: Да играеш на олимпиадата е нещо доста алегорично, тъй като там излизаш да прославящ страната и името си.
Преди Wimbledon и Олимпийските игри в Париж - новите небеса в кариерата на Виктория Томова
Какво чака от представянето си на корта това лято тенисистката
Каква е вашата минимална цел на Олимпийски игри Париж 2024?
Габриела: Излизане от групите...
Стефани:...излизането от групите ще бъде единствената цел пред нас.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ