Пловдивските зевзеци – от Мильo до Стефчо Автографа
Едва ли има събитие в Пловдив, на което да не мернете прегърбената фигура на известния колекционер на подписи- Стефчо Автографа. Заедно с правилния му адютант, той препуска сред десетките концерти, изложения, спектакли и фестивали под тепетата. Има предварителна и точна информация /неясно откъде/ за гостуването на безусловно всяка звезда или ВИП – личност в града и постоянно е на точното място и в точното време с химикал и тетрадка в ръка.
Прочетете още
Стефчо Автографа е един от последните градски зевзеци, които са неизменима част от характерната градска атмосфера. Преди него, в летописите на Пловдив са записани имената други фамозни зевзеци. А някои от тях даже има свои монументи.
Велко Парашиков - Кмета на Главната
Само преди няколко месеца градът се раздели с Велко Парашиков, по прочут като Кмета на Главната. Парашиков е измежду известните лица в града през 80-те години. Завършил е Института по просвета в Хасково. Някои го назовават Кмета на Главната, други - пловдивския Радой Ралин, поради стиховете и сатирата, поради които той редовно е обичай в килиите на националната милиция преди измененията.
Градският зевзек държеше висши декламаторски речи в рима на Главната, марширувайки със наложителната бутилка бира в ръка. През 2001-ва завоюва състезанието " Моето президентско слово ", проведен от президента Петър Стоянов. Тогава блесна и с историческата си рима " Ако ме поканят в Народното събрание, аз ще вляза с бутилка мента ". Велко надделява като оратор актьорите Виктор Калев и Симеон Алексиев, известния сексолог и сладкодумник доктор Златко Илиев и дузина студенти. Наградата на Велко е три комплекта водка с топено сиренe за мезе и стек цигари.
Чудакът предложил да ги размени с каса бира.С подарък словото си Парашиков още преди измененията е печелил не един и два състезанието. За римата и артистичността му още оттогава се носят митове. Част от дитирамбите му имат паметен статус. Като " За да останеш, с цел да си нужен, на шефа си плешив подавай гребен " и " За лъв минава дори дребосъкът, щом лъв му дава рекомендация ".
Ето още някои от крилатите изречения:
„ Всички чистачки са разузнавачки. Ако някоя от тях влачи метлата зад себе си, значи ти споделя „ Следвай ме “. Ако завърти метлата на 45 градуса, значи са пуснали рагу на Събота пазара. Ако метне метлата на рамо, на Показния магазин са заредили портокали. “
Циганите демократи ще ни бият със тукати.
Над тъничката нишка на съня нощта размахва лунната секира… Летим в бездънната дълбочина… Безделници в бистрото пият бира… “
Велко Парашиков постоянно можеше да бъде забелязан да „ дебатира “ в рими със статуята на Мильо на стълбите на Каменица.
Мильо - паметникът на градския вманиачен
Мильо е може би по-известен от Велко, само че не доживява да види демокрацията.
Умира към 1983-1984 година, само че остава вечно в градския фолклор. А пловдивчани го увековечават с бронзова скулптура под Сахат тепе. Зевзекът е седнал на Главната, поставил едната си ръка на ухото, с цел да чува по-добре какво се случва под тепетата. Туристите се снимат с него, а вечер край паметника стопират развеселени компании, които се майтапят с него.
Жените сядат в скута на статуята, с цел да ревизират дали в действителност пловдивският чудак е бил измежду най-надарените мъже на планетата. Разбира се, всичко е в границите на шегата. Тези, които са познавали персонално Мильо обаче, наложително акцентират, че е бил познавач на женската хубост. Като видел хубава дама на улицата, се лепвал за нея и я поздравявал учтиво с " Добър ден ". Докато обектът на неговото съзерцаване не отговори със същия привет, Мильо вървял паралелно. " Много си хубава, ма! Ей, доста си хубава! " е другата му закачка.
Наричат го полуидиот и побъркан. Но никой не отхвърля, че Мильо е безопасен и в реалност не е правил в никакъв случай нещо неприятно. Затова и си заслужил мястото измежду знаците на града. Симпатичен, извънредно добросърдечен. Няма метод да мине по Главната и всеки втори да не му подмятна по някоя задявка, тъй като той носи на подбив. Дори външността му е запаметяваща се - балтон и каскет, под него безредно стърчащи гъсти коси. Но постоянно чист и изгладен.
За Мильо описват още, че е птичка божия, душица, която не е пропущала нито един християнски празник в черква. Бил е безпаричен, само че със свое изключително човешко достолепие, по тази причина в никакъв случай не е просил. А и в действителност в никакъв случай не се е налагало, тъй като хората се надпреварвали да му дадат нещо за храна или да го почерпят. Той е посвоему забавен и за художниците. Попада в полезрението и оттова и в картините на пловдивска тема на Златьо Бояджиев, Йоан Левиев, Христо Стефанов. Хванат е даже на един от фрагментите във кино лентата " На всеки километър " и по този начин остава запечатан на лентата вечно.
Бай Иван Карачомака -пловдивският барон Мюнхаузен.
Фантастичните му разкази още се описват и преразказват. Никой не може да каже сигурно какъв брой в тези разкази е истина и какъв брой небивалица. И дали зад всичко това не се крие един човек с разностранни изключителни способности.
Бай Иван Карачомака е бил експерт по всичко. Нямало е тематика, по която да не е способен. „ Като вземе да приказва и всички слушат. Голям смях падаше. Но не пред него, че посягаше. Доколкото си припомням живееше на първия етаж в 11 етажните блокове на Мария Луиза. Последните години стоеше в един гараж на Родопи, оправяха ауспуси там. Най-вероятно е учил майстора по какъв начин да работи “ споделя възрастен пловдивчанин.
Ето и една от фамозните му истории:
Бай Иван Карачомака,както към този момент е известно бил огромен другар на Хитлер. След като завършил делата в Германия, с цел да се прибере в Пловдив и за признателност, Хитлер му подарил един хеликоптер.Излетял бай Иван и малко преди Пловдив към язовир Пясъчник доста огладнял. Видял двама да косят трева и кацнал до тях,попитал за нещо за ядене и хорицата го нагостили с самун, сиренце, сланинка.Хапнал бай Иван и се зачудил по какъв начин да се отблагодари на хората.Тогава му хрумнала гениалната концепция,наредил да се пернат от поляната вдигнал хеликоптера, обърнал го с перката надолу окосил небрежно завъртял един кръг,отдал чест с два пръста и се прибрал в Пловдив.
В пловдивската фейсбук група, кръстена на известния пловдивчанин, Владимир Камбуров напомня и други пловдивски чешити, с които Бай Иван Карачомака обменял мисли и истории.
„ Това са Владо Пуйката, Вельо Балона, Щилиян Пилето, Дърдора, Кольо Лепенката, Стоян Разпопа, Коцето Касаба, Оловната Ръка, Бялата Ряка, Кольо Тодоров, Чавдар Мавров, Бебо Късия, Амбака, Митьо Испанеца, Жоро Матика, Харито Часовникаря, Митко Готвачката, Фильо Магарето, Майстора..и несъмнено Кръстьо, безконечният трапер. Това са хората, без които целия гений на бай Иван би загаснал до равнището на несъвършен повествовател в селския хоремаг. Защото тези и други несъмнено, пичове не го оставяха на мира за лакърдии и истории. Такова беше времето, такива бяха мохабедите, такова беше заниманието. Затова имаше зевзеци. “ Пише пловдивчанинът.
Арх. Боян Чинков - Царят на вицовете
Легендарният пловдивски проектант Боян Чинков е прочут като цар на вицовете и една от най-колоритните фигури в града, живо доказателство какъв брой рискови могат да бъдат шегите във времето на тоталитаризма. Той е един от малцината в света, лежал в пандиза за вицове.
Чинков е експерт от европейска класа, негово дело са емблематични здания в Пловдив и Асеновград. Пиперливите му политически вицове обаче са го трансформирали в бодил в петата на националната власт.
Легендата споделя, че френският президент Шарл дьо Гол персонално се застъпил пред Тодор Живков арх. Боян Чинков да бъде пуснат от пандиза. Пловдивчанинът е наказан от комунистическата власт на 5 години за описване на политически вицове. Лежал е зад решетките от 20 ноември 1963 до 10 септември 1964 година За това свидетелства и братовчед му Георги Чинков, някогашен кмет на село Славейно: „ Споделял ми е, че генералът станал повода за стартирането му. “
В справката на някогашната Държавна сигурност са вписани два вица – първият е за радио „ Ереван “, което номинирало бащата на Тодор Живков за Нобелова премия по биология, защото бил основал говореща тиква.
А другият е за приемането на картофа, домата и фасула за членове на партията, само че и трите кандидатури били отхвърлени. Доматът, тъй като на първо време бил зелен, а след това ставал червен. Картофът – заради другите западни имена, с които бил именуван, а фасулът пък не бил признат, тъй като издавал държавни и партийни секрети.
Когато в Съветския съюз имало зърнена рецесия и внасяли канадско жито, на въпроса коя е най-голямата страна в света – отговорът бил, че това е Съветският съюз, защото сеел в Украйна, а жънел в Канада.
Когато пък питали арх. Чинков кое е най-дългото животно, той отвръщал: прасето. Главата му в България, а трупът му в Москва. Вменявали авторство на архитекта за сред триста и петстотин вица, само че той рядко ги помнел.
Веднага като чул присъдата си, архитектът споделил: „ Благодаря ви, че ме изпращате на единственото място, където няма опашки. “
Легендарно е името и на различен повествовател на лакърдии – Цариградски. Името му паралелно с това на бай Иван Карачомака е било нарицателно през 80-те години.
Стефчо Автографа чака място в " Гинес "
Ловецът на звезди Стефчо Автографа е най-запаленият колекционер на подписи в България. За 30 години е събрал над 100 тетрадки с парафите на фамозни персонажи. До доста от тях се е добирал с ловкост, че дори и със сила- разкъсвал е кордони, дегизирал се е като фоторепортер. За Стефчо са се разписвали Далай Лама, Борис Елцин, Юрий Лужков, крал Хуан Карлос, Стинг, Борис Елцин, Емир Кустурица, Катрин Деньов, шведският крал Густав, Шимон Перес и даже папа Йоан Павел Втори. Колекционерът, който е добре прочут на всеки охранител на НСО, има три висши образования - педагогика, екология и публицистика. Навремето е работил в Електроапаратурния цех, само че о след акцидент го пенсионират по неработоспособност. Твърди, че сега има в сбирката си 500 000 подписа и претендира с тях за " Гинес ". Подал е документи още преди няколко години, само че към момента няма отговор.
Освен, че са придавали необикновен цвят на Пловдив, скрити зад шегата, тези хора са протестирали по своя си метод против комунистическата машина. Един спокоен, само че ефикасен митинг на дребния човек.
Прочетете още
Стефчо Автографа е един от последните градски зевзеци, които са неизменима част от характерната градска атмосфера. Преди него, в летописите на Пловдив са записани имената други фамозни зевзеци. А някои от тях даже има свои монументи.
Велко Парашиков - Кмета на Главната
Само преди няколко месеца градът се раздели с Велко Парашиков, по прочут като Кмета на Главната. Парашиков е измежду известните лица в града през 80-те години. Завършил е Института по просвета в Хасково. Някои го назовават Кмета на Главната, други - пловдивския Радой Ралин, поради стиховете и сатирата, поради които той редовно е обичай в килиите на националната милиция преди измененията.
Градският зевзек държеше висши декламаторски речи в рима на Главната, марширувайки със наложителната бутилка бира в ръка. През 2001-ва завоюва състезанието " Моето президентско слово ", проведен от президента Петър Стоянов. Тогава блесна и с историческата си рима " Ако ме поканят в Народното събрание, аз ще вляза с бутилка мента ". Велко надделява като оратор актьорите Виктор Калев и Симеон Алексиев, известния сексолог и сладкодумник доктор Златко Илиев и дузина студенти. Наградата на Велко е три комплекта водка с топено сиренe за мезе и стек цигари.
Чудакът предложил да ги размени с каса бира.С подарък словото си Парашиков още преди измененията е печелил не един и два състезанието. За римата и артистичността му още оттогава се носят митове. Част от дитирамбите му имат паметен статус. Като " За да останеш, с цел да си нужен, на шефа си плешив подавай гребен " и " За лъв минава дори дребосъкът, щом лъв му дава рекомендация ".
Ето още някои от крилатите изречения:
„ Всички чистачки са разузнавачки. Ако някоя от тях влачи метлата зад себе си, значи ти споделя „ Следвай ме “. Ако завърти метлата на 45 градуса, значи са пуснали рагу на Събота пазара. Ако метне метлата на рамо, на Показния магазин са заредили портокали. “
Циганите демократи ще ни бият със тукати.
Над тъничката нишка на съня нощта размахва лунната секира… Летим в бездънната дълбочина… Безделници в бистрото пият бира… “
Велко Парашиков постоянно можеше да бъде забелязан да „ дебатира “ в рими със статуята на Мильо на стълбите на Каменица.
Мильо - паметникът на градския вманиачен
Мильо е може би по-известен от Велко, само че не доживява да види демокрацията.
Умира към 1983-1984 година, само че остава вечно в градския фолклор. А пловдивчани го увековечават с бронзова скулптура под Сахат тепе. Зевзекът е седнал на Главната, поставил едната си ръка на ухото, с цел да чува по-добре какво се случва под тепетата. Туристите се снимат с него, а вечер край паметника стопират развеселени компании, които се майтапят с него.
Жените сядат в скута на статуята, с цел да ревизират дали в действителност пловдивският чудак е бил измежду най-надарените мъже на планетата. Разбира се, всичко е в границите на шегата. Тези, които са познавали персонално Мильо обаче, наложително акцентират, че е бил познавач на женската хубост. Като видел хубава дама на улицата, се лепвал за нея и я поздравявал учтиво с " Добър ден ". Докато обектът на неговото съзерцаване не отговори със същия привет, Мильо вървял паралелно. " Много си хубава, ма! Ей, доста си хубава! " е другата му закачка.
Наричат го полуидиот и побъркан. Но никой не отхвърля, че Мильо е безопасен и в реалност не е правил в никакъв случай нещо неприятно. Затова и си заслужил мястото измежду знаците на града. Симпатичен, извънредно добросърдечен. Няма метод да мине по Главната и всеки втори да не му подмятна по някоя задявка, тъй като той носи на подбив. Дори външността му е запаметяваща се - балтон и каскет, под него безредно стърчащи гъсти коси. Но постоянно чист и изгладен.
За Мильо описват още, че е птичка божия, душица, която не е пропущала нито един християнски празник в черква. Бил е безпаричен, само че със свое изключително човешко достолепие, по тази причина в никакъв случай не е просил. А и в действителност в никакъв случай не се е налагало, тъй като хората се надпреварвали да му дадат нещо за храна или да го почерпят. Той е посвоему забавен и за художниците. Попада в полезрението и оттова и в картините на пловдивска тема на Златьо Бояджиев, Йоан Левиев, Христо Стефанов. Хванат е даже на един от фрагментите във кино лентата " На всеки километър " и по този начин остава запечатан на лентата вечно.
Бай Иван Карачомака -пловдивският барон Мюнхаузен.
Фантастичните му разкази още се описват и преразказват. Никой не може да каже сигурно какъв брой в тези разкази е истина и какъв брой небивалица. И дали зад всичко това не се крие един човек с разностранни изключителни способности.
Бай Иван Карачомака е бил експерт по всичко. Нямало е тематика, по която да не е способен. „ Като вземе да приказва и всички слушат. Голям смях падаше. Но не пред него, че посягаше. Доколкото си припомням живееше на първия етаж в 11 етажните блокове на Мария Луиза. Последните години стоеше в един гараж на Родопи, оправяха ауспуси там. Най-вероятно е учил майстора по какъв начин да работи “ споделя възрастен пловдивчанин.
Ето и една от фамозните му истории:
Бай Иван Карачомака,както към този момент е известно бил огромен другар на Хитлер. След като завършил делата в Германия, с цел да се прибере в Пловдив и за признателност, Хитлер му подарил един хеликоптер.Излетял бай Иван и малко преди Пловдив към язовир Пясъчник доста огладнял. Видял двама да косят трева и кацнал до тях,попитал за нещо за ядене и хорицата го нагостили с самун, сиренце, сланинка.Хапнал бай Иван и се зачудил по какъв начин да се отблагодари на хората.Тогава му хрумнала гениалната концепция,наредил да се пернат от поляната вдигнал хеликоптера, обърнал го с перката надолу окосил небрежно завъртял един кръг,отдал чест с два пръста и се прибрал в Пловдив.
В пловдивската фейсбук група, кръстена на известния пловдивчанин, Владимир Камбуров напомня и други пловдивски чешити, с които Бай Иван Карачомака обменял мисли и истории.
„ Това са Владо Пуйката, Вельо Балона, Щилиян Пилето, Дърдора, Кольо Лепенката, Стоян Разпопа, Коцето Касаба, Оловната Ръка, Бялата Ряка, Кольо Тодоров, Чавдар Мавров, Бебо Късия, Амбака, Митьо Испанеца, Жоро Матика, Харито Часовникаря, Митко Готвачката, Фильо Магарето, Майстора..и несъмнено Кръстьо, безконечният трапер. Това са хората, без които целия гений на бай Иван би загаснал до равнището на несъвършен повествовател в селския хоремаг. Защото тези и други несъмнено, пичове не го оставяха на мира за лакърдии и истории. Такова беше времето, такива бяха мохабедите, такова беше заниманието. Затова имаше зевзеци. “ Пише пловдивчанинът.
Арх. Боян Чинков - Царят на вицовете
Легендарният пловдивски проектант Боян Чинков е прочут като цар на вицовете и една от най-колоритните фигури в града, живо доказателство какъв брой рискови могат да бъдат шегите във времето на тоталитаризма. Той е един от малцината в света, лежал в пандиза за вицове.
Чинков е експерт от европейска класа, негово дело са емблематични здания в Пловдив и Асеновград. Пиперливите му политически вицове обаче са го трансформирали в бодил в петата на националната власт.
Легендата споделя, че френският президент Шарл дьо Гол персонално се застъпил пред Тодор Живков арх. Боян Чинков да бъде пуснат от пандиза. Пловдивчанинът е наказан от комунистическата власт на 5 години за описване на политически вицове. Лежал е зад решетките от 20 ноември 1963 до 10 септември 1964 година За това свидетелства и братовчед му Георги Чинков, някогашен кмет на село Славейно: „ Споделял ми е, че генералът станал повода за стартирането му. “
В справката на някогашната Държавна сигурност са вписани два вица – първият е за радио „ Ереван “, което номинирало бащата на Тодор Живков за Нобелова премия по биология, защото бил основал говореща тиква.
А другият е за приемането на картофа, домата и фасула за членове на партията, само че и трите кандидатури били отхвърлени. Доматът, тъй като на първо време бил зелен, а след това ставал червен. Картофът – заради другите западни имена, с които бил именуван, а фасулът пък не бил признат, тъй като издавал държавни и партийни секрети.
Когато в Съветския съюз имало зърнена рецесия и внасяли канадско жито, на въпроса коя е най-голямата страна в света – отговорът бил, че това е Съветският съюз, защото сеел в Украйна, а жънел в Канада.
Когато пък питали арх. Чинков кое е най-дългото животно, той отвръщал: прасето. Главата му в България, а трупът му в Москва. Вменявали авторство на архитекта за сред триста и петстотин вица, само че той рядко ги помнел.
Веднага като чул присъдата си, архитектът споделил: „ Благодаря ви, че ме изпращате на единственото място, където няма опашки. “
Легендарно е името и на различен повествовател на лакърдии – Цариградски. Името му паралелно с това на бай Иван Карачомака е било нарицателно през 80-те години.
Стефчо Автографа чака място в " Гинес "
Ловецът на звезди Стефчо Автографа е най-запаленият колекционер на подписи в България. За 30 години е събрал над 100 тетрадки с парафите на фамозни персонажи. До доста от тях се е добирал с ловкост, че дори и със сила- разкъсвал е кордони, дегизирал се е като фоторепортер. За Стефчо са се разписвали Далай Лама, Борис Елцин, Юрий Лужков, крал Хуан Карлос, Стинг, Борис Елцин, Емир Кустурица, Катрин Деньов, шведският крал Густав, Шимон Перес и даже папа Йоан Павел Втори. Колекционерът, който е добре прочут на всеки охранител на НСО, има три висши образования - педагогика, екология и публицистика. Навремето е работил в Електроапаратурния цех, само че о след акцидент го пенсионират по неработоспособност. Твърди, че сега има в сбирката си 500 000 подписа и претендира с тях за " Гинес ". Подал е документи още преди няколко години, само че към момента няма отговор.
Освен, че са придавали необикновен цвят на Пловдив, скрити зад шегата, тези хора са протестирали по своя си метод против комунистическата машина. Един спокоен, само че ефикасен митинг на дребния човек.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ