10 години Gong.bg - топ 10 на най-великите в художествената гимнастика
Едва ли има по-грациозен спорт от художествената гимнастика. Красивите съчетания, в които се преплитат детайли от гимнастика, балет и танци, основават неописуема приказност, която допира сетивата по несравним метод. Дали става дума за самостоятелни съревнования или ансамбли, магията на изящните композиции постоянно кара феновете да притаят мирис и буди основателно удивление. Възхищение поради гения, поради напъните, поради лишенията, поради упоритостта и безконечния блян към хубост.
Комплекс от тези качества имат огромните имена в художествената гимнастика. Тези, които са оставили незаличима диря в историята, и за които почитателите постоянно си спомнят с носталгия.
Неоспорим факт е, че надарените състезателки са значително. България, като страна с обичаи в нежния спорт, има своите изтъкнати представителки. Русия обаче и до през днешния ден си остава стабилен доминант.
По мотив десетгодишнината на спортния уебсайт GONG.BG подбрахме 10 от най-големите имена в историята на художествената гимнастика.
В търсене на най-бляскавите грации, изникват доста имена. Oпитвайки се да създадем Топ 10 в международен мащаб, обаче нямаше по какъв начин да не се спрем на следните:
10. Бианка Панова
Панова е измежду изявените български гимнастички. Едно от „ златните девойки “ на Нешка Робева е родено през май месец 1970 година. Първия си златен орден печели, когато е на 15 години. Големият триумф грацията реализира на Световното състезание през 1985 година във Валядолид със съчетанието си на лента. След това печели още осем златни оценки на международни шампионати, като през 1987-а година във Варна взима купата в многобоя, а по-късно и на въже, обръч, лента и бухалки. Има още два сребърни и един бронзов орден от Световни. Сред триумфите ѝ се подреждат още шест оценки от Европейски, като пет от тях са със златен цвят и едно сребро. През 1986 става европейска шампионка в многобоя. През същата година Панова се окичва още с два златни и два бронзови медала от Световната купа в Токио. Бианка показва България на Олимпийските игри през 1988 година в Сеул, когатохудожествената гимнастика за първи път е включена в програмата на най-престижния състезателен конгрес на планетата. Финишира четвърта, откакто позволява неточност. Българката е вписана в книгата за международни върхове на Гинес за максимален брой оптимални оценки, получени на съревнование по художественагимнастика. Постижението Панова записва на Световното във Варна (1987). За осемте изиграни съчетания, получава осем оптимални оценки. Оттегля се през 1989 година.
9. Елена Витраченко
Украинката е родена през 1976 година в Одеса. Започва да се занимава с художествена гимнастика, когато е 4-годишна. Едно от огромните достижения в кариерата ѝ е бронзовият олимпийски орден от Игрите в Атланта през 1996 година. Има още 23 медала от Световни шампионати, от които 9 златни. Също по този начин 20 пъти е измежду първите три на Европейски, като 10 пъти е на върха в шампионатите на Стария континент. Печели три медала от Европейски купи и 11 от Гран При финали (от тях 5 златни). Преди да се отдръпна от спорта през 2000 година, Витраченко взима присъединяване на Олимпийските игри в Сидни. Преди конкуренцията обаче гимнастичката минава през особени премеждия. Собствената ѝ федерация ѝ прави пречки, като се пробва да я изключи от тима. След намесата на Международния олимпийски комитет Витраченко се състезава и приключва четвърта в многобоя, зад Алина Кабаева.
8. Мария Петрова
Родена през 1975 година в Пловдив, Мария Петрова е измежду най-големите имена на българскатахудожествена гимнастика. Тя е трикратна международна шампионка в многобоя на шампионатите през 1993, 1994 и 1995 година, като има общо 9 златни, 9 сребърни и 4 бронзови медала от Световни. Два пъти печели европейската купа в многобоя (1992 и 1994), като има общо седем оценки от Европейски шампионати (три златни, един сребърен и три бронзови). Тръгва си с пет златни медала от Лятната универсиада през 1995 година. Участва на Олимпийските игри в Барселона през 1992-а и в Атланта през 1996-а. И двата случая се класира пета. Оттегля се от дейния спорт през 1998 година. В момента е арбитър.
7. Адриана Дунавска
Адриана Дунавска е едно от прелестните златни девойки на България, за които приказват всички през 80-те години на предишния век. Родена през април 1970 година, тя е първата българска олимпийска медалистка в художествената гимнастика. На Игрите в Сеул през 1988 година за първи път елегантният спорт е включен в олимпийската стратегия, а Дунавска, с треньор Нешка Робева, печели сребро в самостоятелната конкуренция. През същата година става европейска шампионка в многобоя в Хелзенки, а на обособените уреди (обръч, лента и бухалки) взима още три златни оценки. Две години по-рано, на шампионата на Стария континент през 1986-а, финишира първа във финалите на топка. Сред триумфите ѝ се подреждат и петте медала от Световни шампионати, един от които златен. Може да се похвали и с четири медала от Европейската купа в Хановер през 1988 (един златен, два сребърни и един бронзов).
6. Екатерина Серебрянска
Серебрянска е измежду именитите имена в художествената гимнастика на Украйна. Родена през 1977 година, тя стартира да се занимава с грациозния спорт на 4 години. В следствие печели куп оценки, измежду които златен олимпийски орден на Игрите в Атланта през 1996-а. Едни от значимите ѝ достижения са 18-те медала от Световни шампионати, от които 8 са със златен искра. Отделно гимнастичката се класира за почетната стълбичка 18 пъти по време на Европейски, като 10 пъти е на върха. Има три златни оценки от Гран При финали и три от Европейска купа. Любопитен миг от биографията ѝ е съперническото ѝ с българката Мария Петрова на Световния шампионат през 1995-а във Виена, Австрия. Тогава двете грации получават идентични оценки в многобоя и се поделят първата позиция. Прекратява кариерата си през 1998 година.
5. Анна Бесонова
Украинката е измежду изтъкнатите имена в изящния спорт, както и една от най-отличаваните състезателки. Родена през 1984 година в Киев, Бесонова стартира да тренира художествена гимнастика 5-годишна. В кариерата си завоюва два бронзови олимпийски медала – в Атина през 2004-а и в Пекин през 2008-а. Във витрината на триумфите си грацията може да се похвали още с 5 златни медала и общо 27 от Световни шампионати, както и три златни оценки и общо 24 от Европейски шампионати. Бесонова се качва общо 10 пъти на почетната стълбичка по време на Световни купи – три пъти на най-престижното място, четири пъти се класира на второ място и три пъти на трето. 18 пъти взима отличие от Гран При финали – 5 златни, 7 сребърни и 6 бронзови. Оттегля се от дейния спорт през 2010 година.
4. Мария Гигова
Несъмнено Мария Гигова ще остане в историята като първата българска международна шампионка. Родена през 1947 година, тя остава и първата в историята трикратна международна шампионка в многобой. Гигова е безапелационна на шампионатите през 1969, 1971, 1973 година. В кариерата си има общо 13 медала от Световни шампионати. От тях девет са златни, два сребърни и два бронзови. Мария Гигова е приета за една от най-хубавите гимнастички на всички времена. Тя удостоена като „ Заслужим занаятчия на спорта “ в България и в Съюз на съветските социалистически републики.
3. Александра Тимошенко
Александра е родена през 1972 година, като стартира да се занимава с художествена гимнастика, когато е 8-годишна. През спортната си кариера взе участие в две Олимпиади. В Сеул през 1988 година показва Украйна, като печели бронзов орден. През 1992 година на Игрите в Барселона е част от тима на Съветския съюз и взима златен орден. Грацията съумява да завоюва и 12 медала от Световни шампионати, от които 10 са златни. 14 пъти е измежду първите три на Европейски шампионати, като още веднъж 10 пъти е недостижима на върха. Има 8 оценки със златен искра от Европейски купи, едно сребърно и едно бронзово. Слага завършек на кариерата си, когато е на 20 години, през 1992-а.
2. Алина Кабаева
В 11-годишната си кариера тя печели над 60 медала от разнообразни надпревари. Внушителен обаче остава фактът, че има 34 златни оценки от едни от най-престижните съревнования – Олимпийски игри, Световни и Европейски шампионати, Световни купи, както и Гран При финали. Статистиката сочи, че родената през 1983 година Кабаева се е качвала на почетната стълбичка 14 пъти по време на Световни шампионати (два пъти шампионка в многобой), 21 пъти на Европейски (пет пъти шампионка в многобой), шест пъти на Световни купи и шест пъти на Гран При финали. В конкуренцията под петте олимпийски кръга грацията победи два пъти с орден. Веднъж в Сидни през 2000 година, когато взима бронз, и на идващите Игри в Атина, когато оставя всички си съпернички зад себе си, окичвайки се със златото. Прекратява спортната си кариера през 2007 година.
1. Евгения Канаева
Представянето на родената през 1990 година гимнастичка бележи същинска ера в художествената гимнастика. Рускинята, която стартира да тренира на 6 години, е една от най-титулуваните грации. Тя ще остане в историята с невероятната си страст и грациозност, както и с високата степен на компликация на съчетанията ѝ. Канаева ще бъде запомнена и като единствената досега самостоятелна гимнастичка, която печели два следващи златни медала от Олимпийски игри. За първи път Канаева се качва на най-престижното място на почетната стълбичка на Игрите в Пекин през 2008-а, а в Лондон през 2012 година още веднъж изживява тръпката на олимпийския първенец. Освен това, Канаева може да се похвали със 17 златни оценки от Световни шампионати (три трофеи в многобой – 2009, 2010, 2011), 13 от Европейски (три европейски трофеи в многобой – 2008, 2010, 2012), три от Световни купи и 15 от Гран При финали. В кариерата си има единствено три сребърни медала - един от Световно, един от Европейско и един от Лятна универсиада. Няма нито един бронз. Официално афишира завършек на спортната си кариера през декември 2012 година.
Източник на фотосите във видеото: Gulliver/GettyImages
Комплекс от тези качества имат огромните имена в художествената гимнастика. Тези, които са оставили незаличима диря в историята, и за които почитателите постоянно си спомнят с носталгия.
Неоспорим факт е, че надарените състезателки са значително. България, като страна с обичаи в нежния спорт, има своите изтъкнати представителки. Русия обаче и до през днешния ден си остава стабилен доминант.
По мотив десетгодишнината на спортния уебсайт GONG.BG подбрахме 10 от най-големите имена в историята на художествената гимнастика.
В търсене на най-бляскавите грации, изникват доста имена. Oпитвайки се да създадем Топ 10 в международен мащаб, обаче нямаше по какъв начин да не се спрем на следните:
10. Бианка Панова
Панова е измежду изявените български гимнастички. Едно от „ златните девойки “ на Нешка Робева е родено през май месец 1970 година. Първия си златен орден печели, когато е на 15 години. Големият триумф грацията реализира на Световното състезание през 1985 година във Валядолид със съчетанието си на лента. След това печели още осем златни оценки на международни шампионати, като през 1987-а година във Варна взима купата в многобоя, а по-късно и на въже, обръч, лента и бухалки. Има още два сребърни и един бронзов орден от Световни. Сред триумфите ѝ се подреждат още шест оценки от Европейски, като пет от тях са със златен цвят и едно сребро. През 1986 става европейска шампионка в многобоя. През същата година Панова се окичва още с два златни и два бронзови медала от Световната купа в Токио. Бианка показва България на Олимпийските игри през 1988 година в Сеул, когатохудожествената гимнастика за първи път е включена в програмата на най-престижния състезателен конгрес на планетата. Финишира четвърта, откакто позволява неточност. Българката е вписана в книгата за международни върхове на Гинес за максимален брой оптимални оценки, получени на съревнование по художественагимнастика. Постижението Панова записва на Световното във Варна (1987). За осемте изиграни съчетания, получава осем оптимални оценки. Оттегля се през 1989 година.
9. Елена Витраченко
Украинката е родена през 1976 година в Одеса. Започва да се занимава с художествена гимнастика, когато е 4-годишна. Едно от огромните достижения в кариерата ѝ е бронзовият олимпийски орден от Игрите в Атланта през 1996 година. Има още 23 медала от Световни шампионати, от които 9 златни. Също по този начин 20 пъти е измежду първите три на Европейски, като 10 пъти е на върха в шампионатите на Стария континент. Печели три медала от Европейски купи и 11 от Гран При финали (от тях 5 златни). Преди да се отдръпна от спорта през 2000 година, Витраченко взима присъединяване на Олимпийските игри в Сидни. Преди конкуренцията обаче гимнастичката минава през особени премеждия. Собствената ѝ федерация ѝ прави пречки, като се пробва да я изключи от тима. След намесата на Международния олимпийски комитет Витраченко се състезава и приключва четвърта в многобоя, зад Алина Кабаева.
8. Мария Петрова
Родена през 1975 година в Пловдив, Мария Петрова е измежду най-големите имена на българскатахудожествена гимнастика. Тя е трикратна международна шампионка в многобоя на шампионатите през 1993, 1994 и 1995 година, като има общо 9 златни, 9 сребърни и 4 бронзови медала от Световни. Два пъти печели европейската купа в многобоя (1992 и 1994), като има общо седем оценки от Европейски шампионати (три златни, един сребърен и три бронзови). Тръгва си с пет златни медала от Лятната универсиада през 1995 година. Участва на Олимпийските игри в Барселона през 1992-а и в Атланта през 1996-а. И двата случая се класира пета. Оттегля се от дейния спорт през 1998 година. В момента е арбитър.
7. Адриана Дунавска
Адриана Дунавска е едно от прелестните златни девойки на България, за които приказват всички през 80-те години на предишния век. Родена през април 1970 година, тя е първата българска олимпийска медалистка в художествената гимнастика. На Игрите в Сеул през 1988 година за първи път елегантният спорт е включен в олимпийската стратегия, а Дунавска, с треньор Нешка Робева, печели сребро в самостоятелната конкуренция. През същата година става европейска шампионка в многобоя в Хелзенки, а на обособените уреди (обръч, лента и бухалки) взима още три златни оценки. Две години по-рано, на шампионата на Стария континент през 1986-а, финишира първа във финалите на топка. Сред триумфите ѝ се подреждат и петте медала от Световни шампионати, един от които златен. Може да се похвали и с четири медала от Европейската купа в Хановер през 1988 (един златен, два сребърни и един бронзов).
6. Екатерина Серебрянска
Серебрянска е измежду именитите имена в художествената гимнастика на Украйна. Родена през 1977 година, тя стартира да се занимава с грациозния спорт на 4 години. В следствие печели куп оценки, измежду които златен олимпийски орден на Игрите в Атланта през 1996-а. Едни от значимите ѝ достижения са 18-те медала от Световни шампионати, от които 8 са със златен искра. Отделно гимнастичката се класира за почетната стълбичка 18 пъти по време на Европейски, като 10 пъти е на върха. Има три златни оценки от Гран При финали и три от Европейска купа. Любопитен миг от биографията ѝ е съперническото ѝ с българката Мария Петрова на Световния шампионат през 1995-а във Виена, Австрия. Тогава двете грации получават идентични оценки в многобоя и се поделят първата позиция. Прекратява кариерата си през 1998 година.
5. Анна Бесонова
Украинката е измежду изтъкнатите имена в изящния спорт, както и една от най-отличаваните състезателки. Родена през 1984 година в Киев, Бесонова стартира да тренира художествена гимнастика 5-годишна. В кариерата си завоюва два бронзови олимпийски медала – в Атина през 2004-а и в Пекин през 2008-а. Във витрината на триумфите си грацията може да се похвали още с 5 златни медала и общо 27 от Световни шампионати, както и три златни оценки и общо 24 от Европейски шампионати. Бесонова се качва общо 10 пъти на почетната стълбичка по време на Световни купи – три пъти на най-престижното място, четири пъти се класира на второ място и три пъти на трето. 18 пъти взима отличие от Гран При финали – 5 златни, 7 сребърни и 6 бронзови. Оттегля се от дейния спорт през 2010 година.
4. Мария Гигова
Несъмнено Мария Гигова ще остане в историята като първата българска международна шампионка. Родена през 1947 година, тя остава и първата в историята трикратна международна шампионка в многобой. Гигова е безапелационна на шампионатите през 1969, 1971, 1973 година. В кариерата си има общо 13 медала от Световни шампионати. От тях девет са златни, два сребърни и два бронзови. Мария Гигова е приета за една от най-хубавите гимнастички на всички времена. Тя удостоена като „ Заслужим занаятчия на спорта “ в България и в Съюз на съветските социалистически републики.
3. Александра Тимошенко
Александра е родена през 1972 година, като стартира да се занимава с художествена гимнастика, когато е 8-годишна. През спортната си кариера взе участие в две Олимпиади. В Сеул през 1988 година показва Украйна, като печели бронзов орден. През 1992 година на Игрите в Барселона е част от тима на Съветския съюз и взима златен орден. Грацията съумява да завоюва и 12 медала от Световни шампионати, от които 10 са златни. 14 пъти е измежду първите три на Европейски шампионати, като още веднъж 10 пъти е недостижима на върха. Има 8 оценки със златен искра от Европейски купи, едно сребърно и едно бронзово. Слага завършек на кариерата си, когато е на 20 години, през 1992-а.
2. Алина Кабаева
В 11-годишната си кариера тя печели над 60 медала от разнообразни надпревари. Внушителен обаче остава фактът, че има 34 златни оценки от едни от най-престижните съревнования – Олимпийски игри, Световни и Европейски шампионати, Световни купи, както и Гран При финали. Статистиката сочи, че родената през 1983 година Кабаева се е качвала на почетната стълбичка 14 пъти по време на Световни шампионати (два пъти шампионка в многобой), 21 пъти на Европейски (пет пъти шампионка в многобой), шест пъти на Световни купи и шест пъти на Гран При финали. В конкуренцията под петте олимпийски кръга грацията победи два пъти с орден. Веднъж в Сидни през 2000 година, когато взима бронз, и на идващите Игри в Атина, когато оставя всички си съпернички зад себе си, окичвайки се със златото. Прекратява спортната си кариера през 2007 година.
1. Евгения Канаева
Представянето на родената през 1990 година гимнастичка бележи същинска ера в художествената гимнастика. Рускинята, която стартира да тренира на 6 години, е една от най-титулуваните грации. Тя ще остане в историята с невероятната си страст и грациозност, както и с високата степен на компликация на съчетанията ѝ. Канаева ще бъде запомнена и като единствената досега самостоятелна гимнастичка, която печели два следващи златни медала от Олимпийски игри. За първи път Канаева се качва на най-престижното място на почетната стълбичка на Игрите в Пекин през 2008-а, а в Лондон през 2012 година още веднъж изживява тръпката на олимпийския първенец. Освен това, Канаева може да се похвали със 17 златни оценки от Световни шампионати (три трофеи в многобой – 2009, 2010, 2011), 13 от Европейски (три европейски трофеи в многобой – 2008, 2010, 2012), три от Световни купи и 15 от Гран При финали. В кариерата си има единствено три сребърни медала - един от Световно, един от Европейско и един от Лятна универсиада. Няма нито един бронз. Официално афишира завършек на спортната си кариера през декември 2012 година.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ