Едва ли има някой, който да не е наясно с

Едва ли има някой, който да не е наясно с обстоятелството, че анакондите са най-едрият тип змии, който населява нашата планета. И все пак, съществуват митове за змии-чудовища, които населяват затънтени кътчета на нашата планета и всяват боязън и смут у локалните племена и нации.

За едно от тези митични студенокръвни създания неотдавна писа съветският уебсайт esoreiter.ru, базирайки се на разказите на малобройните племена, които живеят в Сибир.

Сред представителите на тези общности се носят митове за чудовищна змия, по-огромна от анаконда и по-опасна от всяка друга змия на света, тъй като нравът и държанието ѝ са непредсказуеми. Този античен звяр, с изключение на, че може да хипнотизира с взор, има и ред други свръхестествени способности.



Като се има поради, че науката е класифицирала 15 разнообразни фамилии, формирани от към 456 рода и над 3000 типа змии, а учените не престават да се натъкват на нови типове или да откриват останките на антични техни прародители, то историите за змиеподобното страшилище от Сибир не са изненадващи.

През годините са се появявали доста свидетелства за появяването на тази чудовищна сибирска змия.
Едно от тях е направено през 18-ти век от немския историк Герхард Фридрих Милър, който разказва създанието в своята книга "Описание на сибирското царство ".

В нея той загатва среща с локален гражданин, който по знамение оцелява, успявайки да избяга от чудовището, с голяма глава и зелена на цвят кожа. Оцелелият споделя пред Милър по какъв начин всички негови другари са били завлечени от това мистериозно страшилище и единствено той съумял да се избави от същата ужасяваща орис.

Според легендите и преданията на локалните нации огромната сибирска змия се срещна в Урал. Тя се е появявала в древността, само че и в наши дни, а всяка история за среща с нея, е съпроводена от фантастични детайлности.



Един от най-скорошните разкази за среща с мистичното страшилище е от региона на Свердловск. През 2001 година локални поданици видели змия с дължина осем или девет метра, доста сходна на гигантска анаконда.

Народът манси, който живее в Ханти-Мансийски самостоятелен окръг и Свердловска област в Русия, споделя, че тези чудовищни змии населяват дъното на някои езера и се заравят в тинята. Поради тази причина мансите доста деликатно плават със своите лодки, пробвайки се да не подвигат звук и да не допират дъното с гребла, с цел да не разсънят заспалия звяр. В техния фолклор е залегнало вярването, че в случай че с настъпването на пролетта, от езерото се чуе мистериозен тон, сходен на свистене, то змията се е събудила и е подготвена да тръгне на лов, с цел да изпълни празния си тулум.



Манси също по този начин настояват, че античните змии с голям размер скоро още веднъж ще излязат от леговищата си.

Този народ не е единственият, който загатва гигантската змия. Други локални племена също имат митове за антично творение, което населява дъното на езерата или се крие в дълбоки подземно дупки, от които излиза на пролет или при хубаво време.

Потомците на различен античен горски народ от тези земи - нанайците - също описват за творение, наподобяващо на голяма черна боа. То живее в дълбините на езерата, а през пролетта се спуска по течението на пълноводните реки, с цел да търси храна.

Въпреки всички разкази и изказванията на очевидци, никой не знае по кое време и къде може да се появи едно от тези страховити създания, към които локалните хора се отнасят със благоговение. Една от аргументите за това е непредсказуемият им манталитет, а друга — необятната територия на Сибир, която те населяват.

С други думи, загадъчният и едва изследван район, в който се крият всевъзможни чудеса, може да е дом не на една, а на доста чудовищни змии.