Едва ли има някой, който да не е чувал за

Едва ли има някой, който да не е чувал за градежа на думата. Гмурнах се по-надълбоко в необятният Океан на Словото и открих какъв брой общо имаме със градежа на думите и материята, като се стартира от тон, писмен знак, сричка, дума, изречение, текст… А по какъв начин е устроено човешкото тяло? – клетка, тъкан, орган (материя).  Ето за какво, обръщам такова внимание на дребните елементи, тъй като с тях стартира всяко начало, както се споделя: „ Малкото камъче обръща каруцата “.

Всеки тон, всяка сричка и дума вибрират с избрана периодичност.

Може би се питате за какво или ви се коства необичайно – за какво свързвам градежът на думата, с този на материята…? Защото с изключение на с мислите си, градим личната си действителност и с думите, които изговаряме.

От известно време насам, съществено премислям върху дълбокият смисъл, закодиран в двете срички на думата „ ДУ-МА “. Това са двата разновидността, които споделям с вас. Разбира се, не настоявам, че това е 100%-ова истина, само че си коства вниманието, а и всеки съгласно равнището на схващане, ще усети и откри своята Истина.

Хипотеза 1: ДУ (Душа) + МА (Майка) = ДУ-МА

Хипотеза 2: ДУ (Душа) + МА (Материя) = ДУ-МА

Някога, починалите ми дядо и баба, не използваха думата приказвам, а споделяха: „ думам, думат, думах “. Ще се спра на думата и глагол „ думах “. Защо? Защото разграничена на срички се получава следното:

ДУ (Душа) + МАХ (Махало) = ДУ-МАХ

Представете си, че изговорената дума задвижва с силата си мислено махало. Всеки е чувал за резултатът на махалото, нали? Е, тогава, не си ли коства, да се замислим какви думи излизат от устите ни и какъв отзив ще провокират те? Отзвук или ехтене, което ще се разстели и по-късно неизбежно ще се завърне назад към източника си или тъкмо, както гласи наша сентенция: „ Каквото повикало, такова се обадило “.

Седнах и посредством визуализация си показах думите като конструктивен детайл на бъдещата ми действителност. „ Видях “ ги в мислите си като дребни тухлички, които построяват стена, стени, дом… Дом, който само и единствено аз строя или казано с други думи – какъвто го построя, в подобен и ще пребивавам. От мене зависи, дали този „ дом “ ще бъде здрав, ярък, безоблачен, топъл, привлекателен, с мирис на цветя от Божествената градина или ще бъде мрачен, тъмен, леден, разяден, миришещ на гнило и плесен. Дали ще пия Нектар или горчива отрова…

С думите „ градим “ мостове, с цел да минем по тях. Ето за какво, е от изключителна значимост с какъв материал ще бъдат „ издигнати “. Нека бъдем мъдри и рационални – да използваме тези градивни детайли, тъй че, да запазят мостът здрав и като ни се наложи, да се завърнем назад по него той да бъде и да остане здрав и след нас. Ако, пък, не ни се наложи да минем, то на тези след нас ще им се. Така да създадем, че да не им се срути под краката, а те безпомощни да пропаднат в пропастта на мрака. Защото, подсигурявам ви, от персонален опит, излизането от тези дълбочини е извънредно мъчно и тежко. И повярвайте ми, не се ли откри ръка, която да ви изтегли… За благополучие, аз я получих в най-точният миг, тъкмо преди да се срина окончателно в тъмнината.

В нашият магически и прелестен език си имаме и друга сентенция: „ Казана дума, хвърлен камък “.

Струва ми се, че измежду хората се шири всеобща илюзия, че като хвърлим камъка и той остава след нас. И край. Толкова. Каквото било, било. Е, да но – не, тъй като замеряйки, посоката му, нормално, е напред. Т.е. мятаме напред, пада някъде и остава там, изчаквайки моментът, в който ние, самите ще стигнем до него. От къде съм толкоз сигурна ли? Ами, то посоката на времето е напред, така че, никой не ни пита – то ни тласка. Нека не се оскърбяваме и дано не нараняваме близките, тъй като в точното време ще се озовем пред същото и ще се срещнем лице в лице с него. А, тогава… Всеки, съгласно „ заслугите “.

Цитат от „ Бхагават-Гита – Такава, каквато е “

Шри Шримад А.Ч. Бхактиведанта Свами Прабхупада

„ Най-важното и неконтролируемо осезание е езикът. Ако направляваме езикът си, ще направляваме и другите сетива. Функциите на езика са да усеща усет и да възпроизвежда звуци. “

Вместо черен, леплив, компактен и горчив катран, дано думите ни бъдат същинска нежна мелодия, зареждаща душите ни с наслада! Защото, колкото по-щастлива е една душа, толкоз е по-лека, а колкото е по-лека, толкоз по-нагоре се издига. Къде ли? Ами, просто е – там, от където е пристигнала.