Едва ли има нужда да търсим определени за спорта и

Едва ли има потребност да търсим избрани за спорта и качествата, които той развива. Преминаването на спортните ограничавания, откриването на нови провокации и удоволствието от чупенето на върхове е единствено част от опциите на всеки прочут спорт. За страдание не би трябвало да изключваме и обстоятелството, че професионалният спорт е доста скъпо наслаждение, а без потребността от спонсори ще открием, че някои хора са принудени да се откажат от кариерата си.

Реа Булос не е измежду тези хора и макар неналичието на финансови средства, 11-годишната лекоатлетка от Филипините обича учебните шампионати, само че за жал няма възможност да си закупи шпайкове за учебните си тренировки. Като множеството от децата, нейните родители не могат да поддържат пристрастеността ѝ, само че това не пречи на Рея да откри различно решение.

Към този миг можем да видим, че всяка една спортна медия е насочила вниманието си към учебната спортна олимпиада и към младата дама. Рея употребила лепенки и лекопласт, с които да направи свои спортни шпайкове. За да не наподобява толкоз необичайно, момичето рисува и логото на Nike, върху тях и излиза на пистата. До края на надпреварата ще вземе три златни медала – за тичане на 400 метра, 800 метра и 1500 метра. Момичето даже не желало да печели вниманието и по тази причина не качила нито една фотография в обществената мрежа, тази задача се паднала на нейния треньор Предрик Валенцуеала. Рея съумява да победи останалите, които са закупили по-скъпа спортна екипировка, само че също така не е единствената, която сама си прави обувките за надпреварата. Малко след стартирането на поста от треньора, хора от целия свят стартират да гледат присъединяване на 11-годишната състезателка. Мнозина качват фотосите и стартират да отбелязват компанията с молба да изпрати екипировка на момичето в интернет, както и на някои от другите деца, които също са последвали нейния образец.

Участник в туитър заявяав, че ще стартира петиция, с която ще упорства децата да получават шпайкове, до момента в който се занимават със спорт за 3-те девойки, които са били на стадиона. Децата упражнявали интензивно, само че се изморявали само от обстоятелството, че трябвало да упражняват боси по пистата. Малко по-късно историята стига до Джеф Кариасо, който има състезателен магазин за баскетболна екипировка и също по този начин е треньро на Alaska Aces. Същият търси връзка с младите спортисти и лека бавно стартира по-сериозното търсене. Междувременно излиза наяве, че децата са поканени в локален мол, където могат да получат нова спортна екипировка. Все още няма информация дали са получили освен това от това, само че по-важното е, че в такива моменти можем да станем очевидци на позитивната страна на обществените мрежи.

Достатъчна е една фотография, с която никой не моли, никой не желае, а просто се бори, въпреки и в по-неравностойно състояние. Рея сигурно не е потърсила помощ и не се е оплаквала, фотографията даже не е публикувана от нея. Нека не забравяме, че преди няколко години Мортаза Ахмади играеше с найлонова торбичка на гърба си и носеше с горделивост името на Меси. Торбичката беше в цветовете на арженстинския народен тим и това трогна Меси и го стимулира да потърси своя правилен почитател, с цел да го зарадва с освен това от найлонова торбичка. Това е магията на спорта, от време на време една фотография може да промени доста.