Едва ли има фен на бокса, който да не знае

...
Едва ли има фен на бокса, който да не знае
Коментари Харесай

Бившият треньор на Антъни Джошуа пред ФОКУС: Победата над Кличко го изстреля в друга сфера

Едва ли има почитател на бокса, който да не знае кой е Робърт МакКракън . Бивш професионален боксьор, който след края на кариерата си, става старши треньор на две от най-големите имена в " сладката просвета " през този век - британците Карл Фроч и .

Именно под неговите директиви Фроч и " Ей Джей " стават многократни международни първенци и окупират върховете в своите дивизии в продължение на няколко години.

Освен това, МакКракън е и Директор по представянето на олимпийската боксова стратегия ан Англия от 2009 година насам.

57-годишният британец участва персонално на 77-ото издание на най-стария интернационален боксов шампионат в Европа - Купа " Странджа ". Състезанието, което завърши през предходната седмица, бе следено от най-голямото величие в треньорската специалност на Острова.

Робърт МакКракън се съгласи да даде извънредно и обстойно изявление за нашата медия, в което приказва за дните си като боксьор, последвалата транзиция към треньорството, за дните си отпред на, за Кубрат Пулев и за това по какъв начин се работи в олимпийската стратегия на Англия, с цел да бъде тя една от най-успешните в международен мащаб.

Ето какво показа той за ФОКУС за дните си, в които отговаряше за кариерата на Джошуа при дилетантите и при експертите:

2 години и половина по-късно, вие приехте друго предизвикателство. Станахте основен треньор на Антъни Джошуа. Но вие работехте с него за няколко години и преди този момент.

 - Да, той беше част от Олимпийската ни стратегия и завоюва златен орден на Игрите през 2012 година Очевидно беше, че той ще стане експерт и бързо набра скорост. Беше доста сполучлив и окуражен. Работеше доста крепко за това злато в Лондон. Той се оправи на огромната сцена и внезапно стана медийна звезда. Битките му бяха следени с огромен интерес, стартира да цялостни зали и игрища. Би се на " Принсипалити Стейдиъм “ в Кардиф, където играе националния тим по ръгби на Уелс. Огромно оборудване. Траекторията му беше просто невероятна. След като завоюва злато на Олимпийските игри, след това се изстреля нагоре и стана международен първенец 4 години по-късно, само че продължи да пораства и да става все по-голям боксьор. Затова се трансформира в такава голяма звезда в профи бокса. 

Не единствено че завоюва златен орден с вас, само че под вашето управление той стана световна звезда. От позиция на времето, какво беше да сте виновен за кариерата на един от най-значимите хора в историята на тежката категория във Англия?

 - Да, с някои бойци е доста странна обстановка. Виждах ги при започване на кариерата им, когато имат доста място за усъвършенстване. Отново, би трябвало да им намериш верните хора за спаринг, с цел да станат по-добри. Искаш от тях да работят над избрани аспекти от играта им. С Джошуа пътят беше дълъг, с Карл също. Когато започнете да работите, те са надалеч от това, което стават след години. Изведнъж те се трансформират в боксьори, които могат да унищожат всеки, печелят международни или европейски трофеи. В ранните им дни те нямат тази убеденост, някои удари или комбинации са им сложни, не съумяват да се пазят толкоз добре. Но по тази причина е дълго странствуване. Когато погледнеш обратно и видиш оня миг, в който те към този момент стартират да изпълват капацитета си и да бъдат на върха на играта си и се сетиш за първите тренировки и месеци, когато са доста надалеч от това равнище. Те би трябвало да са търпеливи, да му намерят цаката. Но това нещо не става от през днешния ден за на следващия ден. Всичко е планувано и програмирано, има си разнообразни равнища, през които би трябвало да минат. Получават нужния опит, когато се изправят против разнообразни типове боксьори. Някои са с противоположен гард, някои са доста бързи, други пък са доста класни. Забавно е, тъй като този международен първенец, който цялостни арени и зали, в един интервал от кариерата си не е имал тази има вяра в себе си, само че с помощта на опита и твоята поддръжка, те доближават върха.

Вашият първи мач като основен треньор с Антъни Джошуа беше против Владимир Кличко.

 - Първи като професионален боксьор, само че аз бях работил с него доста преди този момент. 

Тогава се завърнахте на " Уембли “. Отново история – близо 90 000 изкупени билети за този мач. Що за вечер бе това?

 - Великолепна вечер. Всички знаем какъв брой добър боксьор бе Кличко. Световен първенец в продължение на години, доста, доста добър войник. Убиец. Пред Антъни се откри тази опция и той показва храброст, като одобри да се бие с него. Промоутърът сподели, че този мач е вероятен, той намерения за малко, след което и двамата се съгласиха на срещата и всичко бе готово. Интересът на медиите беше голям, целият свят щеше да гледа. Само поздравления за Джошуа, тъй като той пое риск и съумя да сграбчи шанса си. Труден мач, само че в последна сметка взе успеха, която го катапултира в друга сфера на международната сцена на тежката дивизия. Той стана голяма звезда.

Как оставате крепко стъпил на земята, когато сте в неговия ъгъл и всичко това се случва пред очите ви? Как запазвате фокус да мислите за идващия рунд и за идващия удар?

 - Това е работата ми, нали? Да приготвя боеца, за това, което се желае от него на кръга. Той би трябвало да следва проекта рунд по рунд. Твоята задача е да го приведеш в бойна подготвеност, да му приказваш, да му даваш директиви. Умът ти е ангажиран с тези неща. Сюреалистично е, сигурно. Мигаш един път и всичко е минало. В бокса, а и спорта, получаваш златни благоприятни условия, само че в това време, мислите ти са някъде другаде. На работа си и твоята задача е да окажеш помощ на боксьора. Да се показа добре, да завоюва. От моят опит мога да кажа, че цялата вечер мина незабелязано. Буквално за един момент. Тези големи арени и игрища не трябва да те разсейват от основната ти задача – да даваш точните указания и директиви.

Как успявахте по едно и също време да сте треньор на две от най-големите имена в английския бокс и в това време да сте Директор по представянето на Олимпийската стратегия на Англия?

 - Звучи мъчно, а и приказваме за много години обратно. И Антъни, и Карл бяха гъвкави в графика си по отношение на мен. С тях се разбирахме за датите на мачовете им, а в Олимпийската стратегия си има строго избран календар. Знаете, експертите не се бият непрекъснато. Не е като при дилетантите, които имат шампионат всеки месец. Правехме план на програмата и календара, като и Джошуа, и Фроч се съобразяваха, с цел да може да се получи. И двамата организираха съществена част от подготвителните си лагери в Шефилд, където са и олимпийците ни. Тренираха дружно с националите ни. Те бяха като модели за подражателство на по-малките, само че в това време им бяха доста потребни като спаринг сътрудници. Дали ще е бягане, спаринг или силови извършения. Ако ти си международен първенец и дойдеш в Шефилд, в случай че не си пределно съсредоточен, някой може да ти сътвори същински проблеми. Това държеше Карл и Антъни да са постоянно подготвени. Антъни Джошуа, Джо Джойс и Фрейзър Кларк започнаха дружно в програмата почти едновременно. Джошуа се би на Игрите в Лондон, Джо Джойс игра на тези в Рио, до момента в който Кларк бе на кръга в Токио. Но те всички бяха спаринг сътрудници за дълги години и през всичките олимпиади упражняваха дружно. Джошуа към този момент беше експерт, само че продължи да работи с тях.

Имах шанса да ви следя онлайн в Кардиф през 2017 година, когато съперник бе Карлос Такам. Това беше странна обстановка, тъй като Джошуа трябваше да се бие с Кубрат Пулев, само че българинът се контузи две-три седмици преди борбата. Как реагирахте на новината, че има нов кандидат. Имаше ли фрапантни промени в тактиката и проекта за мача?

 - Мисля, че беше нещо от сорта на две седмици преди дуела. Така че, да късна промяна. Много е мъчно, когато нещо такова се случи. Далеч от идеална обстановка. Ако някой каже, че не е проблем, няма да е почтен. Когато нещо такова се случи, новият боксьор може единствено да завоюва. Той е късна промяна, тъй че няма какво да губи. Карлос и неговият екип пристигнаха с мисълта просто да дадат най-хубавото, на което са способни. Тези обстановки са комплицирани, само че Антъни Джошуа се оправи с това. Такам беше извънредно нападателен още от началото, играеше свободно. Карлос беше доста добър съперник и в случай че не се неистина мачът продължи 10 рунда. Джошуа победи войник от международна класа онази вечер.

Треньорът има ли глас в това кой да бъде идващият съперник или неговата работа е единствено в залата?

 - Не, не. Аз постоянно съм имал глас в това с кого да се бият моите боксьори. Говорим с промоутъра и дискутираме кое ще е най-хубаво за тях. С Карл постоянно участвах в диалозите за евентуални противници. Това са съперниците, това можем да създадем, по този начин можем да подходим. Освен в случай че не е наложителен кандидат и би трябвало да се изправиш против него. С Антъни Джошуа също беше по този начин до самия завършек на взаимната ни работа. В края на общия ни път имаше случай, в който не бях склонен с определения идващ съперник, само че той си го беше избрал. В подобен случай няма по какъв начин да се получат нещата – в случай че аз не желая да се биеш с някой, то няма по какъв начин да има съгласие, тъй като не се слушаме. Но всичко това беше след доста дълги години, в които работихме дружно и избирахме дружно противниците. Винаги имах думата, до момента в който не пристигна последния му мач.

През 2019 година Джошуа направи своя дебют в Съединени американски щати. Първоначално той трябваше да се бие с Джарел Милър, само че мачът пропадна и за заместител на Джарел бе определен Анди Руис. Какви са най-ярките ви мемоари от онази вечер в Ню Йорк. 

 - Беше сложна обстановка. Отново късна промяна на съперника, надалеч от идеалното. Добре документирано е, че Джошуа не се усещаше на 100% в седмицата преди дуела. Той загуби в Ню Йорк, само че по-късно завоюва реванша в Саудитска Арабия. Победи го изрично през всичките 12 рунда. Хубавото нещо на е, че в никакъв случай не се притесняваше от това против кого се бие. Не го интересуваше това. Антъни беше удовлетворен, че ще има реванш. В професионалния бокс всеки може да загуби един мач, само че значимото е по какъв начин ще се завърнеш от това проваляне. А той се завърна доста мощно и със солидна победа. Върна си международните трофеи и продължи да ниже триумфи в живота. Пожелавам му единствено триумф.

Цялото изявление с Робърт МакКракън ще може да видите и чуете на уеб страницата на ФОКУС и в предаването " Спортът на Фокус " в идващите дни.
Източник: focus-news.net


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР