Жените в живота на Васил Левски
Едва ли има друга персона в българската история, обгърната с толкоз ярък ореол като Васил Левски. За всеки различен наш воин се намират откриватели, които откриват несъгласията, бурните пристрастености, човешките недостатъци. Апостолът на свободата е единствената чиста, неопетнена персона, жертваща се до дъно и отричаща себе си в името на една идеалистична концепция.
Много са тайните и загадките към най-чистия български облик, които и до през днешния ден вълнуват историци и сънародници. Една от тях е - имало ли е жена до Апостола и какви са били връзките им? Много дами е срещал Левски по пътя си и те са играли немалка роля в живота му.
Майката на Васил Левски - Гина Кунчева
Родената в Сопот Гина Кунчева идва като дете с родителите си в град Карлово. В фамилията й са общо 9 деца. Тук на към 25 годишна възраст тя се омъжва за бояджията на гайтани Иван Кунчев. Раждат им се 6 деца: Кунчо, Яна, Васил, Христо, Петър и Мария. Гина остава рано вдовица и сама отглежда многочислената си челяд. За да свързва двата края, се принуждава да преде и тъче непозната стока, да слугува по къщите на чорбаджиите. Била е жена с корав темперамент, която макар несгодите, се пробва да даде най-хубавото обучение на децата си. Свидетел е на гибелта на четири от тях. Гина осъзнава риска и заплахата от пътя, който поема синът й Васил. Дали се е страхувала и го е упреквала за живота, който води, сведения няма. Но постоянно твърдо застава зад него и го брани с всички сили. Именно на майка си на Великден 1864 година Васил предава отрязаните си коси с молба да ги пази и когато научи за гибелта му да ги опее и погребе съгласно християнския бит.
През юни 1869 година управляващите са по следите на Апостола, стигат до фамилната къща и откриват майка му в дома на Иван Фурнаджиев, брачен партньор на най-малката й сестра Мария. Клетата жена е подложена на разпити за активността на сина си, само че тя твърдо мълчи. Следват жестоки мъчения, връзват я за кофата и я пускат в кладенеца на двора със опасността, че ще отрежат въжетата. Въпреки всичко, Гина не проронва и дума. Хрониките свидетелстват, че когато й оповестяват за гибелта на сина й, тя изрича думите:
“Не, никакво жито няма да сварявам. Васил в никакъв случай няма да почине ”
Въпреки това извършва заръката и занася косите му при поп Костадин, който ги опява, само че ги съхранява до своята гибел, а не ги погребва. Самата тя не съумява да доживее Освобождението, умира на 27 януари 1878 година Тъжна е гибелта на майката на най-великия българин. Трудният живот, гибелта на четири от чедата й, злочестата и немотна орис на единствените две деца, които оживяват (Яна и Петър) са причина да избере сама гибелта, като се хвърли в бунар.
Сестрата на Васил Левски - Яна Кунчева
Важна част от живота на Апостола заема сестра му Яна. Тя поддържа всички негови инициативи и нееднократно рискува живота си, с цел да го избави. Именно в дома на брачна половинка й братът Васил се крие неведнъж. Оттук потегля по пътя за Легията на Раковски в Белград. Всеки път, когато Васил Левски се връща в родното Карлово, гостува на сестра си. След гибелта на майката Гина Кунчева, косите на Апостола се съхраняват от сестра му. През 1907 година Яна ги предава на Mинистъра на просвещението, с цел да могат да стигнат до идните генерации.
Яна е единствената от братята и сестрите на Левски, която основава свое лично семейство и ражда 9 деца. Днешните единствени наследници на Васил Левски потеглят точно от нейния жанр. Тъжна е ориста на Яна и след Освобождението. За страдание, огромна част от същинските герои на България и техните близки са забравени. Тя живее в такава бедност, че даже се постанова да желае помощ от тогавашното Народно заседание. Един от околните съратници на брат й, Захари Стоянов, се застъпва за нея.
Съратнички на Левски в делото му
Васил Левски бил хубав, добър, непретенциозен и доста красноречив. Обаянието му елементарно притегля представителките на нежния пол, които той въвлича в делото си. Немалко са дамите, които го укриват и поддържат по пътя към неговота Голгота. Самият той е разказвал по какъв начин при тичане от преследващи го турци, се укрива в Пазарджик в къщата на вдовица с две деца. Той споделя пред дамата за тегобите на българския народ и на какъв риск се е подложил. Накрая я пита „ Децата ти няма ли да ме издадат? ” „ Ще ги убия незабавно ”, дава отговор невъзмутимо вдовицата. Историята не помни името на тази българка, само че помни имената на други дами, инфектирани от смелостта му. Неда Цветкова и Величка Хашнова са измежду дребното дами, които посвещават живота си на великото национално освободително дело. И двете дочакват Освобождението и описват спомените си за неуловимия Апостол на свободата.
Имената на тези две радетелки се загатват в биографията на Захари Стоянов. След изменничество и опасност архивът на Левски да попадне в ръцете на турската полиция, Неда Цветкова се изкачва на покрива на къщата на карловчанина Станю Табанлията и го предава на Апостола. Величка Хашнова разкрива ненапълно истината за измяната на поп Кръстьо и избавя елементи от архива на Левски. Самата тя споделя, че след освобождението на поп Кръстьо от пандиза на 18 ноември 1972 година тя получила три поредни писма, хвърлени през нощта в двора й, с подписа на Левски, в които пишело да занесе кореспонденцията му на лозето си и че точно Левски ще я вземе оттова. Жената заподозрява измяната незабавно, тъй като познава почерка на омразния Кръстьо и не се подвежда. Така и тя избавя архива на Апостола.
Имал ли е Левски обичана?
Според Захари Стоянов интимните трепети били изцяло непознати на Апостола, „ погледът му не е блуждаел по некоя белозабрадена карловчанка, а гърдите му не въздишали по незабравима възлюбена ”. Левски е напълно и безрезервно предан на националното дело, жертва изцяло себе си, персоналните си потребности, стремежи. Според откривателите на личността му, той освен не основава семейство, само че няма интимна връзка с жена през целия си живот. Въпреки това има няколко дами, които допират сърцето му и изиграват немалка, въпреки и единствено „ платонична ” роля в живота на младия бунтовник.
Девойката Йова от с. Войнягово
В интервала 1864-66 година Васил Левски учителства в карловското село Войнягово. Днешната председателка на читалището споделя мемоари, излъчени от поколенията, че пастирите от селото постоянно срещат Даскала (така наричали Васил Левски) да се разхожда измежду околните гори и да пее. Именно в това село по време на даскалуването Васил Левски среща красивата и работлива госпожица Йова. По време на седенките Левски постоянно приканва девойката да пеят дружно обичаните му песни. Веднъж при посещаване във Войнягово, Левски й подарява герданче. След като „ Даскала ” напуща селото вечно, младата госпожица дълго време не се задомява. Когато най-сетне се омъжва, упорства синът й да стане преподавател, макар че татко му има дюкян и може да го посвети в търговсвските каузи. През 1873 година в селцето идва новината за обесването на техния обичан „ даскал ”. Църковната камбана бие една седмица, а дамите носят черни облекла и забрадки, които не смъкват няколко години.
Карловската монахиня Ана Бояджиева
Друга млада дама, която пленява вниманието на Левски, е карловската монахиня Ана Бояджиева. Апостолът среща девойката в Белград, когато е в легията на Раковски, само че в действителност те се познават отпреди, защото и двамата са от Карлово. В Белград Ана учи богословие и приема монашеското име Евгения. Романтиката сред двамата включва подарък на портрет с униформа от Втората легия от страна на Левски, а Евгения му връща жеста като му изплита ръкавици поради тежката и студена зима. Срещат се няколко пъти в родното Карлово, където монахинята се връща, откакто приключва учебното заведение в Белград. Изтъкнатият историк Божидар Димитров също е безапелационен „ Около Левски има жена, която споделя леглото му, и то монахиня ”. Много български историци скачат възмутени от това самоуверено изказване, потъмняващо идеализирания облик на Апостола. Други считат, че това е истина, само че връзката сред двамата е чисто духовна, платонична, без всякаква физическа непосредственост. Самата Евгения била прекомерно спестовна във връзка с връзката си с Апостола, по тази причина сведенията се базират единствено на няколко техни съвременници.
Дали в сърцето на Апостола е имало място за госпожица, надали в миналото ще се разбере сигурно. Истината е, че със своето омагьосване, храброст, себераздаване и безрезервност към един блян, Васил Левски е вдъхновявал не една и две дами, които с подготвеност са приемали да станат част от неговия път.
Много са тайните и загадките към най-чистия български облик, които и до през днешния ден вълнуват историци и сънародници. Една от тях е - имало ли е жена до Апостола и какви са били връзките им? Много дами е срещал Левски по пътя си и те са играли немалка роля в живота му.
Майката на Васил Левски - Гина Кунчева
Родената в Сопот Гина Кунчева идва като дете с родителите си в град Карлово. В фамилията й са общо 9 деца. Тук на към 25 годишна възраст тя се омъжва за бояджията на гайтани Иван Кунчев. Раждат им се 6 деца: Кунчо, Яна, Васил, Христо, Петър и Мария. Гина остава рано вдовица и сама отглежда многочислената си челяд. За да свързва двата края, се принуждава да преде и тъче непозната стока, да слугува по къщите на чорбаджиите. Била е жена с корав темперамент, която макар несгодите, се пробва да даде най-хубавото обучение на децата си. Свидетел е на гибелта на четири от тях. Гина осъзнава риска и заплахата от пътя, който поема синът й Васил. Дали се е страхувала и го е упреквала за живота, който води, сведения няма. Но постоянно твърдо застава зад него и го брани с всички сили. Именно на майка си на Великден 1864 година Васил предава отрязаните си коси с молба да ги пази и когато научи за гибелта му да ги опее и погребе съгласно християнския бит. През юни 1869 година управляващите са по следите на Апостола, стигат до фамилната къща и откриват майка му в дома на Иван Фурнаджиев, брачен партньор на най-малката й сестра Мария. Клетата жена е подложена на разпити за активността на сина си, само че тя твърдо мълчи. Следват жестоки мъчения, връзват я за кофата и я пускат в кладенеца на двора със опасността, че ще отрежат въжетата. Въпреки всичко, Гина не проронва и дума. Хрониките свидетелстват, че когато й оповестяват за гибелта на сина й, тя изрича думите:
“Не, никакво жито няма да сварявам. Васил в никакъв случай няма да почине ”
Въпреки това извършва заръката и занася косите му при поп Костадин, който ги опява, само че ги съхранява до своята гибел, а не ги погребва. Самата тя не съумява да доживее Освобождението, умира на 27 януари 1878 година Тъжна е гибелта на майката на най-великия българин. Трудният живот, гибелта на четири от чедата й, злочестата и немотна орис на единствените две деца, които оживяват (Яна и Петър) са причина да избере сама гибелта, като се хвърли в бунар.
Сестрата на Васил Левски - Яна Кунчева
Важна част от живота на Апостола заема сестра му Яна. Тя поддържа всички негови инициативи и нееднократно рискува живота си, с цел да го избави. Именно в дома на брачна половинка й братът Васил се крие неведнъж. Оттук потегля по пътя за Легията на Раковски в Белград. Всеки път, когато Васил Левски се връща в родното Карлово, гостува на сестра си. След гибелта на майката Гина Кунчева, косите на Апостола се съхраняват от сестра му. През 1907 година Яна ги предава на Mинистъра на просвещението, с цел да могат да стигнат до идните генерации.
Яна е единствената от братята и сестрите на Левски, която основава свое лично семейство и ражда 9 деца. Днешните единствени наследници на Васил Левски потеглят точно от нейния жанр. Тъжна е ориста на Яна и след Освобождението. За страдание, огромна част от същинските герои на България и техните близки са забравени. Тя живее в такава бедност, че даже се постанова да желае помощ от тогавашното Народно заседание. Един от околните съратници на брат й, Захари Стоянов, се застъпва за нея.
Съратнички на Левски в делото му
Васил Левски бил хубав, добър, непретенциозен и доста красноречив. Обаянието му елементарно притегля представителките на нежния пол, които той въвлича в делото си. Немалко са дамите, които го укриват и поддържат по пътя към неговота Голгота. Самият той е разказвал по какъв начин при тичане от преследващи го турци, се укрива в Пазарджик в къщата на вдовица с две деца. Той споделя пред дамата за тегобите на българския народ и на какъв риск се е подложил. Накрая я пита „ Децата ти няма ли да ме издадат? ” „ Ще ги убия незабавно ”, дава отговор невъзмутимо вдовицата. Историята не помни името на тази българка, само че помни имената на други дами, инфектирани от смелостта му. Неда Цветкова и Величка Хашнова са измежду дребното дами, които посвещават живота си на великото национално освободително дело. И двете дочакват Освобождението и описват спомените си за неуловимия Апостол на свободата.
Имената на тези две радетелки се загатват в биографията на Захари Стоянов. След изменничество и опасност архивът на Левски да попадне в ръцете на турската полиция, Неда Цветкова се изкачва на покрива на къщата на карловчанина Станю Табанлията и го предава на Апостола. Величка Хашнова разкрива ненапълно истината за измяната на поп Кръстьо и избавя елементи от архива на Левски. Самата тя споделя, че след освобождението на поп Кръстьо от пандиза на 18 ноември 1972 година тя получила три поредни писма, хвърлени през нощта в двора й, с подписа на Левски, в които пишело да занесе кореспонденцията му на лозето си и че точно Левски ще я вземе оттова. Жената заподозрява измяната незабавно, тъй като познава почерка на омразния Кръстьо и не се подвежда. Така и тя избавя архива на Апостола.
Имал ли е Левски обичана?
Според Захари Стоянов интимните трепети били изцяло непознати на Апостола, „ погледът му не е блуждаел по некоя белозабрадена карловчанка, а гърдите му не въздишали по незабравима възлюбена ”. Левски е напълно и безрезервно предан на националното дело, жертва изцяло себе си, персоналните си потребности, стремежи. Според откривателите на личността му, той освен не основава семейство, само че няма интимна връзка с жена през целия си живот. Въпреки това има няколко дами, които допират сърцето му и изиграват немалка, въпреки и единствено „ платонична ” роля в живота на младия бунтовник.
Девойката Йова от с. Войнягово
В интервала 1864-66 година Васил Левски учителства в карловското село Войнягово. Днешната председателка на читалището споделя мемоари, излъчени от поколенията, че пастирите от селото постоянно срещат Даскала (така наричали Васил Левски) да се разхожда измежду околните гори и да пее. Именно в това село по време на даскалуването Васил Левски среща красивата и работлива госпожица Йова. По време на седенките Левски постоянно приканва девойката да пеят дружно обичаните му песни. Веднъж при посещаване във Войнягово, Левски й подарява герданче. След като „ Даскала ” напуща селото вечно, младата госпожица дълго време не се задомява. Когато най-сетне се омъжва, упорства синът й да стане преподавател, макар че татко му има дюкян и може да го посвети в търговсвските каузи. През 1873 година в селцето идва новината за обесването на техния обичан „ даскал ”. Църковната камбана бие една седмица, а дамите носят черни облекла и забрадки, които не смъкват няколко години.
Карловската монахиня Ана Бояджиева
Друга млада дама, която пленява вниманието на Левски, е карловската монахиня Ана Бояджиева. Апостолът среща девойката в Белград, когато е в легията на Раковски, само че в действителност те се познават отпреди, защото и двамата са от Карлово. В Белград Ана учи богословие и приема монашеското име Евгения. Романтиката сред двамата включва подарък на портрет с униформа от Втората легия от страна на Левски, а Евгения му връща жеста като му изплита ръкавици поради тежката и студена зима. Срещат се няколко пъти в родното Карлово, където монахинята се връща, откакто приключва учебното заведение в Белград. Изтъкнатият историк Божидар Димитров също е безапелационен „ Около Левски има жена, която споделя леглото му, и то монахиня ”. Много български историци скачат възмутени от това самоуверено изказване, потъмняващо идеализирания облик на Апостола. Други считат, че това е истина, само че връзката сред двамата е чисто духовна, платонична, без всякаква физическа непосредственост. Самата Евгения била прекомерно спестовна във връзка с връзката си с Апостола, по тази причина сведенията се базират единствено на няколко техни съвременници.
Дали в сърцето на Апостола е имало място за госпожица, надали в миналото ще се разбере сигурно. Истината е, че със своето омагьосване, храброст, себераздаване и безрезервност към един блян, Васил Левски е вдъхновявал не една и две дами, които с подготвеност са приемали да станат част от неговия път.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ