Ето кои любимци на България станаха отшелници на село СНИМКИ
Едва ли има госпожица, която да не е късала ученическата си риза по Иван Иванов след излизането на „ Всичко е обич “. Култовият филм изстреля симпатягата от Асеновград до върха на специалността, даде му тежкия статут на секссимвол, а „ Комбина “ просто го бетонира на върха.
Куп запаметяващи се функции направи и Любо Чаталов. Мнозина несъмнено го свързват най-много с „ Лавина “ или „ Адаптация “, само че чаровникът има над 140 кино продукции.
Една от най-енигматичните персони на българската просвета е Борис Христов. Поезия, романи, сюжети за филми, писания, няма по какъв начин да се опише феноменалното му творчество.
Актьорът Юри Ангелов, емблематичният „ щурец “ Валди Тотев. Списъкът е дълъг. Какво ги сплотява ли?
Все хора на изкуството, избрали да изоставен светлините на огромния град и да се отдадат вечно на спокойния селски живот. Като някои от тях не желаят да контактуват отвън своя нов свят даже по телефона, написа " ".
Иван Иванов се засели в „ Дом за отдих от просвета “
Идолът от „ Всичко е обич “ е намерил своето райско кътче в село Оборище, до Панагюрище. Актьорът, към този момент на 69 години, отхвърля изрично визити на публицисти. Не че е станал надут.
Напротив, съселяните му го разказват като земен човек, който беседва с всеки от тях. Участва в раздумките по центъра, само че повече като наблюдаващ. Слуша и записва бележки за своите книги. Съселяните признават, че от време на време им дава отговор, само че прекомерно метафизичен и постоянно не го схващат.
Пред тях секссимволът на българското кино признава, че се усеща необикновено на село и за нищо на света не би се върнал в огромния град. „ Жив съм и това е знамение “, обича да им споделя той.
В знак на признателност за излекувания рак той подарява на локалната черква неповторим дървен кръст.
Разбира се, Иван живее със брачната половинка си Петя Силянова, известна актриса, която през последните години се занимава най-вече с дублажи. Тя отскача по работа до София или Пловдив за разлика от мистър Всичко е обич, който разчита единствено на пенсия. Парите били мизерни.
Вдигнали пенсията му със съдействието на Христо Стоичков -
един от най-горещите фенове на звездата на българското кино.
Иван преборва рак на устната празнина. Гласът му е много изменен на последната му обществена изява - премиите „ Аскеер “ преди към този момент три години. Но той не приказва по тематиката.
В Оборище към този момент не идват шумни компании артисти, а единствено синовете му от двата брака. Като юноша красавецът се дами за здравна сестра, но след година следва бракоразвод. И идва ред на любовта с Петя.
Иван приказва от време на време по телефона със остарели сътрудници. Признава, че още усеща изключително близка обичаната си екранна партньорка Ваня Цветкова. И с наслада ще я одобри на посетители в къщата си, на която е окачена табела „ Дом за отдих от просвета “.
Любен Чаталов и Камелия Кондова рецитират в селската механа
Ако има човек, с който Иван Иванов още поддържа връзка интензивно, това е Любен Чаталов. Двамата са другари от младежките години, имат много моменти дружно, в това число и намушкване от наркоман, което едвам не лишава животите им.
Актьорът живее в село Мирково, на един хвърлей от Оборище. Любо не е направил инцидентен избор - от селото е родата му, там е родственик с всеки втори.
70-годишният артист е свил гнездо с извънредно надарената ни поетеса Камелия Кондова. Звездата от „ Лавина “ и „ Адаптация “ е поканен да чете стихове в най-романтичния ни морски град - Балчик. Там се оказва и доста по-младата добричлийка.
Така на остарели години след два брака и две деца Любо открива огромната си обич и я води на село. “Живели сме логичен живот, отгледали сме децата си. Сега поддържаме връзка с младежи и се усещаме добре. Доньо Донев на 80 години беше по-млад от всички”, разкрива тайната артистът.
Двамата са като влюбени възпитаници, постоянно гостуват в селската механа. Продължават да работят интензивно, Любо отскача постоянно до София по работа с трен или рейс, защото слага пиеси.
Но не изневерява на Мирково. След живот, минал в София и Варна, той изяснява за какво е напуснал огромния град:
Варна е малко печален град, не че и София е по-различен -
културата на всички места е „ бабината ти трънкина “,
някакви „ идиоти “, които рисуват или пишат музика и единствено харчат пари... Като си представиш, че във Варна живее Нелко Коларов, който е работил с братя Гиб от „ Би Джийс “, а никой там не знае за него. А той е международен композитор, не е на „ Таралеж в гащите “.
Там живее и Гаро Кешишян, най-големият фотограф, който няма пари да си купи медикаменти, тъй като е пенсионер... Този град ме умори.
И София е изтощителен в това отношение град. Хората търсят не какво ще се случи, а против какъв брой ще се случи. Светът е комерсиален, животът е комерсиален, само че какъв брой са хората на културата в тази страна?! Някакви 1500-2000 души, които са изоставени на самотек.
Любо е трансформирал половината си къща в изложба, в която е изложил картини на софийски, пловдивски, варненски художници, събирани през годините. Двамата с Камелия провеждат четения в селото, което звездата съпоставя с швейцарско.
Мечтата му е да направи един театър в читалището с Иван Иванов. Представете си, двете звезди на сцената в Мирково! Готино!
Любо се майтапи, че има идентична орис с Джордж Клуни. И двамата съумели да вземат къща на село. Само че американецът е в Лаго ди Комо, а българинът -в Мирково.
Борис Христов оглася нощта с Вечерния си тромпет
Ако има персона в изкуството, която в действителност има монашески живот, то това е Борис Христов. Велик стихотворец, белетрист, сценарист. Един от най-хубавите модерни поети и драматурзи - Елин Рахнев, дефинира Борис като персона без аналог в културата ни.
Роден в Пернишко, Борис Христов е деен в обществения живот, работи като публицист, става същинска сензация в поезията в края на 70-те и началото на 80-те години на предишния век. И на върха на славата взема решение да се скрие от светската суетност.
Още с началото на демокрацията заживява в Лещен. Това е красиво село до Гоце Делчев, което притегля много туристи.
В Лещен непрекъснато живеят Борис, брачната половинка му и още 8 души
Геният издава през 1977 година първата си независима стихосбирка "Вечерен тромпет ". И въпреки изданието да е напълно легално, търсенето надминава неведнъж предлагането - стиховете му се печатат на машина под индиго и се популяризират из учебните заведения и университетите, като че ли става дума за някаква неразрешена лирика.
Едвин Сугарев признава години по-късно, че не връща книгата в Народната библиотека, а заплаща петорна санкция изцяло удовлетворен. Просто няма от кое място да я купи.
За откривателите Борис Христов е "некоронованият владетел " на българската лирика в края на 70-те и началото на 80-те години на предишния век.
Той е на върха на славата, когато издава стихосбирката "Честен кръст " (1982) и романа "Бащата на яйцето " (1987), по който Анри Кулев по-късно снима едноименния филм.
И тогава отива в Лещен, откъдето продължава да издава книги. Влиза в учебниците.
Чешитът отхвърля медал „ Св. св. Кирил и Методий ", първа степен,
обяснявайки в писмо до тогавашното държавно управление, че това опонира на неговото "решение от времето надалеч преди измененията в България да не приема държавни оценки, без значение от това коя политическа мощ ръководи страната ".
Поетът изрично отхвърля и изявленията. Негови познати споделят пред „ Марица “, че единственият късмет да одобри чужд вкъщи е, в случай че има рекомендация от артиста Руси Чанев. Но не е доста несъмнено.
Иначе плевнята на къщата му е превърната в изложба, където брачната половинка Дария излага картини.
75-годишният Борис отпраща бързо непознати, които желаят да приказват с него. По двора му са събрани камъни във всевъзможни форми.
Но същинска атракция на селото са джаз концертите. Любо раздира тишината на планината с тромпета си. Сред гостите музиканти са починалият Милчо Левиев, Теодосий Спасов, Стунджи.
Поетът е една от двете атракции на Лещен, споделят туристите. Другата е кръчмата с алено вино.
„ Бяхме тръгнали да разбием стената
и на площада да изгорим като плява,
само че в една дупка изгубих моя другар,
а след него и другите - двама по двама “.
Стихове, писани много преди режимът на Тодор Живков да падне. А са повече от настоящи.
Юрий Ангелов споделя мистиката на Странджа с петима локални
Актьорът Юрий Ангелов избира още по-странното място за живот. Той зарязва жилището в столичния квартал „ Младост “ и отива в село Фазаново, Бургаско. После се мести още по-навътре в мистичната Странджа - в село Кондолово, което по последни данни има 11 непрекъснати поданици.
Актьорът, прочут от „ 7 часа разлика “ и още 20 кино лентата, населява каравана. Продължава да играе в Бургаския спектакъл, когато го повикат.
Бягството си от града изяснява по този начин: „ Защото се изпълни с жители. Има природа, само че тя става безлична, когато няма другарство. Обичам вечер с хората от Кондолово да се съберем при кмета. 5-6 поданици сме. Работим крепко денем, а вечер пийваме малко ракия и приказката потегля.
Има непоколебим закон - никой няма право да пие повече от кмета и ние го съблюдаваме.
Говорим, ей по този начин, за предишното. Страх ни е да се докоснем до бъдещето и това какво ще се случва с децата ни “, споделя известният артист.
Той обича да обикаля селото и махалите, да чисти чешмичките. Не се тормози, в случай че го назовават вманиачен. Странен е от времето на тоталитаризма, когато се възпламенява по здравословно хранене поради тежка болест.
„ Ходех скрито при Лидия Ковачева. Тя ме излекува. Бях вманиачен, ядях покълнали семена и ме мислеха за вманиачен. Не дай боже да стана отново подобен сгрешен вегетарианец, какъвто бях. Поучих се от грешките си “, споделя Юри.
Той се отбива постоянно в близкия дом за хора с увреждания, мъчително му е за жителите. Подарява обичаната си кобила на деца с парализа. Смята, че връзката им с коня е специфична и им оказва помощ.
Валди Тотев - похитен от огнена цигуларка в русенското село Писанец. Разположено е в естествен парк над река Русенски Лом. Стихията издълбала невероятни хубости, което кара куп баровци от регионалния град да вдигнат вили.
Къщата на Валди и Дими, цигуларка в Русенската опера, е напълно скромна, дори двамата я назовават "хижа ". Тотев, който е израснал до Борисовата градина, минал през велики турнета с „ Фактор “, Емил Димитров и „ Щурците “, се усеща доста уютно в селото.
Е, когато се постанова, двамата пътуват по работа, най-често по хотели в курортите. Имат и апартамент в Русе, само че шумът там към този момент не им понася.
Валди признава, че преди години свири за обичания си съсед дядо Деньо. Авторът на „ Вдигни очи “, която ехтеше по всички площади, както и половинката му, имат деца от предходните бракове.
Куп запаметяващи се функции направи и Любо Чаталов. Мнозина несъмнено го свързват най-много с „ Лавина “ или „ Адаптация “, само че чаровникът има над 140 кино продукции.
Една от най-енигматичните персони на българската просвета е Борис Христов. Поезия, романи, сюжети за филми, писания, няма по какъв начин да се опише феноменалното му творчество.
Актьорът Юри Ангелов, емблематичният „ щурец “ Валди Тотев. Списъкът е дълъг. Какво ги сплотява ли?
Все хора на изкуството, избрали да изоставен светлините на огромния град и да се отдадат вечно на спокойния селски живот. Като някои от тях не желаят да контактуват отвън своя нов свят даже по телефона, написа " ".
Иван Иванов се засели в „ Дом за отдих от просвета “
Идолът от „ Всичко е обич “ е намерил своето райско кътче в село Оборище, до Панагюрище. Актьорът, към този момент на 69 години, отхвърля изрично визити на публицисти. Не че е станал надут.
Напротив, съселяните му го разказват като земен човек, който беседва с всеки от тях. Участва в раздумките по центъра, само че повече като наблюдаващ. Слуша и записва бележки за своите книги. Съселяните признават, че от време на време им дава отговор, само че прекомерно метафизичен и постоянно не го схващат.
Пред тях секссимволът на българското кино признава, че се усеща необикновено на село и за нищо на света не би се върнал в огромния град. „ Жив съм и това е знамение “, обича да им споделя той.
В знак на признателност за излекувания рак той подарява на локалната черква неповторим дървен кръст.
Разбира се, Иван живее със брачната половинка си Петя Силянова, известна актриса, която през последните години се занимава най-вече с дублажи. Тя отскача по работа до София или Пловдив за разлика от мистър Всичко е обич, който разчита единствено на пенсия. Парите били мизерни.
Вдигнали пенсията му със съдействието на Христо Стоичков -
един от най-горещите фенове на звездата на българското кино.
Иван преборва рак на устната празнина. Гласът му е много изменен на последната му обществена изява - премиите „ Аскеер “ преди към този момент три години. Но той не приказва по тематиката.
В Оборище към този момент не идват шумни компании артисти, а единствено синовете му от двата брака. Като юноша красавецът се дами за здравна сестра, но след година следва бракоразвод. И идва ред на любовта с Петя.
Иван приказва от време на време по телефона със остарели сътрудници. Признава, че още усеща изключително близка обичаната си екранна партньорка Ваня Цветкова. И с наслада ще я одобри на посетители в къщата си, на която е окачена табела „ Дом за отдих от просвета “.
Любен Чаталов и Камелия Кондова рецитират в селската механа
Ако има човек, с който Иван Иванов още поддържа връзка интензивно, това е Любен Чаталов. Двамата са другари от младежките години, имат много моменти дружно, в това число и намушкване от наркоман, което едвам не лишава животите им.
Актьорът живее в село Мирково, на един хвърлей от Оборище. Любо не е направил инцидентен избор - от селото е родата му, там е родственик с всеки втори.
70-годишният артист е свил гнездо с извънредно надарената ни поетеса Камелия Кондова. Звездата от „ Лавина “ и „ Адаптация “ е поканен да чете стихове в най-романтичния ни морски град - Балчик. Там се оказва и доста по-младата добричлийка.
Така на остарели години след два брака и две деца Любо открива огромната си обич и я води на село. “Живели сме логичен живот, отгледали сме децата си. Сега поддържаме връзка с младежи и се усещаме добре. Доньо Донев на 80 години беше по-млад от всички”, разкрива тайната артистът.
Двамата са като влюбени възпитаници, постоянно гостуват в селската механа. Продължават да работят интензивно, Любо отскача постоянно до София по работа с трен или рейс, защото слага пиеси.
Но не изневерява на Мирково. След живот, минал в София и Варна, той изяснява за какво е напуснал огромния град:
Варна е малко печален град, не че и София е по-различен -
културата на всички места е „ бабината ти трънкина “,
някакви „ идиоти “, които рисуват или пишат музика и единствено харчат пари... Като си представиш, че във Варна живее Нелко Коларов, който е работил с братя Гиб от „ Би Джийс “, а никой там не знае за него. А той е международен композитор, не е на „ Таралеж в гащите “.
Там живее и Гаро Кешишян, най-големият фотограф, който няма пари да си купи медикаменти, тъй като е пенсионер... Този град ме умори.
И София е изтощителен в това отношение град. Хората търсят не какво ще се случи, а против какъв брой ще се случи. Светът е комерсиален, животът е комерсиален, само че какъв брой са хората на културата в тази страна?! Някакви 1500-2000 души, които са изоставени на самотек.
Любо е трансформирал половината си къща в изложба, в която е изложил картини на софийски, пловдивски, варненски художници, събирани през годините. Двамата с Камелия провеждат четения в селото, което звездата съпоставя с швейцарско.
Мечтата му е да направи един театър в читалището с Иван Иванов. Представете си, двете звезди на сцената в Мирково! Готино!
Любо се майтапи, че има идентична орис с Джордж Клуни. И двамата съумели да вземат къща на село. Само че американецът е в Лаго ди Комо, а българинът -в Мирково.
Борис Христов оглася нощта с Вечерния си тромпет
Ако има персона в изкуството, която в действителност има монашески живот, то това е Борис Христов. Велик стихотворец, белетрист, сценарист. Един от най-хубавите модерни поети и драматурзи - Елин Рахнев, дефинира Борис като персона без аналог в културата ни.
Роден в Пернишко, Борис Христов е деен в обществения живот, работи като публицист, става същинска сензация в поезията в края на 70-те и началото на 80-те години на предишния век. И на върха на славата взема решение да се скрие от светската суетност.
Още с началото на демокрацията заживява в Лещен. Това е красиво село до Гоце Делчев, което притегля много туристи.
В Лещен непрекъснато живеят Борис, брачната половинка му и още 8 души
Геният издава през 1977 година първата си независима стихосбирка "Вечерен тромпет ". И въпреки изданието да е напълно легално, търсенето надминава неведнъж предлагането - стиховете му се печатат на машина под индиго и се популяризират из учебните заведения и университетите, като че ли става дума за някаква неразрешена лирика.
Едвин Сугарев признава години по-късно, че не връща книгата в Народната библиотека, а заплаща петорна санкция изцяло удовлетворен. Просто няма от кое място да я купи.
За откривателите Борис Христов е "некоронованият владетел " на българската лирика в края на 70-те и началото на 80-те години на предишния век.
Той е на върха на славата, когато издава стихосбирката "Честен кръст " (1982) и романа "Бащата на яйцето " (1987), по който Анри Кулев по-късно снима едноименния филм.
И тогава отива в Лещен, откъдето продължава да издава книги. Влиза в учебниците.
Чешитът отхвърля медал „ Св. св. Кирил и Методий ", първа степен,
обяснявайки в писмо до тогавашното държавно управление, че това опонира на неговото "решение от времето надалеч преди измененията в България да не приема държавни оценки, без значение от това коя политическа мощ ръководи страната ".
Поетът изрично отхвърля и изявленията. Негови познати споделят пред „ Марица “, че единственият късмет да одобри чужд вкъщи е, в случай че има рекомендация от артиста Руси Чанев. Но не е доста несъмнено.
Иначе плевнята на къщата му е превърната в изложба, където брачната половинка Дария излага картини.
75-годишният Борис отпраща бързо непознати, които желаят да приказват с него. По двора му са събрани камъни във всевъзможни форми.
Но същинска атракция на селото са джаз концертите. Любо раздира тишината на планината с тромпета си. Сред гостите музиканти са починалият Милчо Левиев, Теодосий Спасов, Стунджи.
Поетът е една от двете атракции на Лещен, споделят туристите. Другата е кръчмата с алено вино.
„ Бяхме тръгнали да разбием стената
и на площада да изгорим като плява,
само че в една дупка изгубих моя другар,
а след него и другите - двама по двама “.
Стихове, писани много преди режимът на Тодор Живков да падне. А са повече от настоящи.
Юрий Ангелов споделя мистиката на Странджа с петима локални
Актьорът Юрий Ангелов избира още по-странното място за живот. Той зарязва жилището в столичния квартал „ Младост “ и отива в село Фазаново, Бургаско. После се мести още по-навътре в мистичната Странджа - в село Кондолово, което по последни данни има 11 непрекъснати поданици.
Актьорът, прочут от „ 7 часа разлика “ и още 20 кино лентата, населява каравана. Продължава да играе в Бургаския спектакъл, когато го повикат.
Бягството си от града изяснява по този начин: „ Защото се изпълни с жители. Има природа, само че тя става безлична, когато няма другарство. Обичам вечер с хората от Кондолово да се съберем при кмета. 5-6 поданици сме. Работим крепко денем, а вечер пийваме малко ракия и приказката потегля.
Има непоколебим закон - никой няма право да пие повече от кмета и ние го съблюдаваме.
Говорим, ей по този начин, за предишното. Страх ни е да се докоснем до бъдещето и това какво ще се случва с децата ни “, споделя известният артист.
Той обича да обикаля селото и махалите, да чисти чешмичките. Не се тормози, в случай че го назовават вманиачен. Странен е от времето на тоталитаризма, когато се възпламенява по здравословно хранене поради тежка болест.
„ Ходех скрито при Лидия Ковачева. Тя ме излекува. Бях вманиачен, ядях покълнали семена и ме мислеха за вманиачен. Не дай боже да стана отново подобен сгрешен вегетарианец, какъвто бях. Поучих се от грешките си “, споделя Юри.
Той се отбива постоянно в близкия дом за хора с увреждания, мъчително му е за жителите. Подарява обичаната си кобила на деца с парализа. Смята, че връзката им с коня е специфична и им оказва помощ.
Валди Тотев - похитен от огнена цигуларка в русенското село Писанец. Разположено е в естествен парк над река Русенски Лом. Стихията издълбала невероятни хубости, което кара куп баровци от регионалния град да вдигнат вили.
Къщата на Валди и Дими, цигуларка в Русенската опера, е напълно скромна, дори двамата я назовават "хижа ". Тотев, който е израснал до Борисовата градина, минал през велики турнета с „ Фактор “, Емил Димитров и „ Щурците “, се усеща доста уютно в селото.
Е, когато се постанова, двамата пътуват по работа, най-често по хотели в курортите. Имат и апартамент в Русе, само че шумът там към този момент не им понася.
Валди признава, че преди години свири за обичания си съсед дядо Деньо. Авторът на „ Вдигни очи “, която ехтеше по всички площади, както и половинката му, имат деца от предходните бракове.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ