Захарни петлета хранят фамилия
Едва ли има дете в Шумен, което да не познава усмихнатата вуйна Пепи. Някои не я познават по име, а като „какичката със захарните петлета“.
Петлетата не са какви да е, а от тези, с незабравимия усет, които дядовците и бабите помнят от детството си.
Младата шекерджийка Пепи Петкова е най-щастлива, че може да усмихва деца и възрастни с уменията си. По време на новогодишните празници пъстрата й сергия с петлета, захаросани ябълки, близалки, всевъзможни бастунчета, пръчици и бонбони радваше шуменци в центъра на града. Иначе Пепи може да бъде открита в работилничката й във възрожденската част на Шумен, която е и магазин. Върви й в сладкия поминък и тя неотдавна тя е наела това помещение на калдаръмената улица, по която минават доста туристи.
Може ли да се живее от захарни петлета?
„Да, само че в случай че желаете да ги изработвате, не очаквайте да забогатеете“, безапелационна е Пепи. Тя носи
носи остарелия поминък в сърцето си. Обикнала го преди пет години, до момента в който гостувала на своя другарка и нейната стара свекърва почнала да захаросва ябълки в кухнята.
„Влюбих се в този усет и мирис! Невероятно е съчетанието сред сочна, леко кисела ябълка и захарния сироп, който я обвива“, споделя с усмихнати очи шуменката. Признава, че близо година пробвала вкъщи си да докара невероятната наслада, само че все не уцелвала на котлона нужния градус. Накрая, откакто похарчила неизвестно какъв брой кг захар, съумяла. После се отприщила да майстори захарни петлета, бонбони, пръчици, елхички… Помогнали й консултациите в интерент – те са от двама майстори на захарни петлета – Павлин от Етъра и на Добрин от Гарбово.
Майсторите на захарни изкушения у нас в този момент се броят на пръстите на едната ръка. Смята се, че може би единствено петима знаят тайните на шекерджийството. В това число влиза към този момент и Пепи. От 3 година тя има удостоверение за калфа в занаята. А преди два месеца станала занаятчия. Положила е изпит пред най-хубавите занаятчии. Клиентите й, опитат ли един път стоката, се връщат за още. Това е най-сигурният тест – занаятчия ли е Пепи или не.
„За мен е най-голямата наслада, когато дете или възрастен купи петле един път и се върне още веднъж. Един пенсионер през вчерашния ден си взе пакетче ментови бонбони и през днешния ден пристигна за още пет“, споделя гордо шуменката.
Не разполагала със свободни пари, не желала да взема и заеми, по тази причина в началото почнала с три силиконови калъпа, с които се създават петлетата. После купила още 10, а след известно време още 10…
Може би няколко хиляди лв. глътнал стартът на занаята. Уникалното в шекерджийството е, че всички произведения се вършат от една и съща примес – вода, захар, оцветители и есенция. Сместта се сварява и при избран градус се излива във формите. Само след 10 минути петлетата „кукуригат“ подготвени. Същата примес, излята върху специфичен мраморен плот и леко изстинала, може да се дърпа и извайва с ръце във всевъзможни форми.
„Много е гореща захарта, опарвала съм се неприятно. Никак не е елементарно. Но е същински фитнес за тялото. Един кг тесто се дърпа най-малко 100 пъти“, споделя занаятчийката. Когато търговци поискали да изкупуват бастунчетата и пръчиците й на едро, тя не се съгласила.
А приготвянето на бялото сладко е още по-трудно. Там същата сварена примес се бърка непрекъснато с дървена лъжица, до момента в който добие гъстотата на бял мед, издава майсторката.
Понякога продава осем часа вкусотиите, а по-късно до среднощ майстори захарни изкушения в работилничката си. При толкоз вкусни аромати край теб, спираш да ядеш, „храниш“ се единствено от въздуха, пропит със захар, споделя майсторката. Тя е с манекенски ограничения. Щастлива е, че брачният партньор й, който е графичен дизайнер, също се отдал на нейния поминък. Но към момента е единствено чирак.
Тя го оставя да бодва дървените клечици, да слага етикети и да опакова. Често на изложения в страната майсторка и чирак могат да бъдат видени дружно, облечени в приказно красиви национални носии. „ Моята одеждa е вековна от Кюстендил+ – споделя Пепи. Носи я с голяма горделивост. Миналото лято по време на фестивала в Жеравна за първи път добавила към достоверния си тоалет и дървена табла, окачена на шнур през врата, цялостна с изкушения от захар. Викала с цялостно гърло измежду множеството: „ Заповядайте на сладките петленца!“ Децата се събралиш вкупом към нея. После Пепи им показвала и по какъв начин сами могат да създадат петлета. Демонстрациите са й обичаната част от шекерджийството, като поминък. До пролетта в нейния магазин ще се отвори и работилница за деца, където ще могат да пробват уменията си.
Занаятчийката към този момент е изпълнила всички условия на Инспекцията по храните. Не крие, че й било мъчно да съблюдава всяка точка и запетая от нормативната уредба. Признава, че на моменти се отчайвала и тогава я спохождали мисли, че в чужбина е доста по-лесно да отвориш компания и да имаш собствен бизнес.
„Но след това съм си казвала – в случай че всички избягат от България, кой ще остане? И какво става със занаятите ни? Аз държа на българските традиции“, откровена е Пепи. Тя разсъждава, че човек би трябвало да е твърдоглав, да има предпочитание, освен да стои и чака страната да му оказва помощ. Ако правиш стъпки напред, няма метод да не стигнеш до задачата, безапелационна е шуменката. Калила е характера си още в детството, тъй като на 12 година останала без майка, а малко по-късно и без татко. Отгледана е от близки.
„Може и това да ме е направило по-упорита. Позитивността ми идва от триумфа. С всяка крачка съм по-голям оптимист, даже и да имам пречка, не преставам напред“, изяснява философията си Пепи. Завършила е приблизително обучение, компетентност „кулинария“ и счита, че не е наложително да имаш тапия за висше, с цел да намериш обичаната си специалност.
А нейната е освен забавна, само че храни и семейство й. Пепи не обича сметките, само че споделя, че тя, брачният партньор и деветгодишният им наследник Даниел рядко съумяват да завоюват 1000 лева на месец, само че не се оплакват. През лятото сладоледът измества на пазара захарните произведения, само че тогава инициативното семейство се захлаща да прави украшения на сватбени тържества. Вече над 40 младоженци са се доверили на тяхната фикция и сръчни ръце в най-щаствиия си ден.
Петлетата не са какви да е, а от тези, с незабравимия усет, които дядовците и бабите помнят от детството си.
Младата шекерджийка Пепи Петкова е най-щастлива, че може да усмихва деца и възрастни с уменията си. По време на новогодишните празници пъстрата й сергия с петлета, захаросани ябълки, близалки, всевъзможни бастунчета, пръчици и бонбони радваше шуменци в центъра на града. Иначе Пепи може да бъде открита в работилничката й във възрожденската част на Шумен, която е и магазин. Върви й в сладкия поминък и тя неотдавна тя е наела това помещение на калдаръмената улица, по която минават доста туристи.
Може ли да се живее от захарни петлета?
„Да, само че в случай че желаете да ги изработвате, не очаквайте да забогатеете“, безапелационна е Пепи. Тя носи
носи остарелия поминък в сърцето си. Обикнала го преди пет години, до момента в който гостувала на своя другарка и нейната стара свекърва почнала да захаросва ябълки в кухнята.
„Влюбих се в този усет и мирис! Невероятно е съчетанието сред сочна, леко кисела ябълка и захарния сироп, който я обвива“, споделя с усмихнати очи шуменката. Признава, че близо година пробвала вкъщи си да докара невероятната наслада, само че все не уцелвала на котлона нужния градус. Накрая, откакто похарчила неизвестно какъв брой кг захар, съумяла. После се отприщила да майстори захарни петлета, бонбони, пръчици, елхички… Помогнали й консултациите в интерент – те са от двама майстори на захарни петлета – Павлин от Етъра и на Добрин от Гарбово.
Майсторите на захарни изкушения у нас в този момент се броят на пръстите на едната ръка. Смята се, че може би единствено петима знаят тайните на шекерджийството. В това число влиза към този момент и Пепи. От 3 година тя има удостоверение за калфа в занаята. А преди два месеца станала занаятчия. Положила е изпит пред най-хубавите занаятчии. Клиентите й, опитат ли един път стоката, се връщат за още. Това е най-сигурният тест – занаятчия ли е Пепи или не.
„За мен е най-голямата наслада, когато дете или възрастен купи петле един път и се върне още веднъж. Един пенсионер през вчерашния ден си взе пакетче ментови бонбони и през днешния ден пристигна за още пет“, споделя гордо шуменката.
Не разполагала със свободни пари, не желала да взема и заеми, по тази причина в началото почнала с три силиконови калъпа, с които се създават петлетата. После купила още 10, а след известно време още 10…
Може би няколко хиляди лв. глътнал стартът на занаята. Уникалното в шекерджийството е, че всички произведения се вършат от една и съща примес – вода, захар, оцветители и есенция. Сместта се сварява и при избран градус се излива във формите. Само след 10 минути петлетата „кукуригат“ подготвени. Същата примес, излята върху специфичен мраморен плот и леко изстинала, може да се дърпа и извайва с ръце във всевъзможни форми.
„Много е гореща захарта, опарвала съм се неприятно. Никак не е елементарно. Но е същински фитнес за тялото. Един кг тесто се дърпа най-малко 100 пъти“, споделя занаятчийката. Когато търговци поискали да изкупуват бастунчетата и пръчиците й на едро, тя не се съгласила.
А приготвянето на бялото сладко е още по-трудно. Там същата сварена примес се бърка непрекъснато с дървена лъжица, до момента в който добие гъстотата на бял мед, издава майсторката.
Понякога продава осем часа вкусотиите, а по-късно до среднощ майстори захарни изкушения в работилничката си. При толкоз вкусни аромати край теб, спираш да ядеш, „храниш“ се единствено от въздуха, пропит със захар, споделя майсторката. Тя е с манекенски ограничения. Щастлива е, че брачният партньор й, който е графичен дизайнер, също се отдал на нейния поминък. Но към момента е единствено чирак.
Тя го оставя да бодва дървените клечици, да слага етикети и да опакова. Често на изложения в страната майсторка и чирак могат да бъдат видени дружно, облечени в приказно красиви национални носии. „ Моята одеждa е вековна от Кюстендил+ – споделя Пепи. Носи я с голяма горделивост. Миналото лято по време на фестивала в Жеравна за първи път добавила към достоверния си тоалет и дървена табла, окачена на шнур през врата, цялостна с изкушения от захар. Викала с цялостно гърло измежду множеството: „ Заповядайте на сладките петленца!“ Децата се събралиш вкупом към нея. После Пепи им показвала и по какъв начин сами могат да създадат петлета. Демонстрациите са й обичаната част от шекерджийството, като поминък. До пролетта в нейния магазин ще се отвори и работилница за деца, където ще могат да пробват уменията си.
Занаятчийката към този момент е изпълнила всички условия на Инспекцията по храните. Не крие, че й било мъчно да съблюдава всяка точка и запетая от нормативната уредба. Признава, че на моменти се отчайвала и тогава я спохождали мисли, че в чужбина е доста по-лесно да отвориш компания и да имаш собствен бизнес.
„Но след това съм си казвала – в случай че всички избягат от България, кой ще остане? И какво става със занаятите ни? Аз държа на българските традиции“, откровена е Пепи. Тя разсъждава, че човек би трябвало да е твърдоглав, да има предпочитание, освен да стои и чака страната да му оказва помощ. Ако правиш стъпки напред, няма метод да не стигнеш до задачата, безапелационна е шуменката. Калила е характера си още в детството, тъй като на 12 година останала без майка, а малко по-късно и без татко. Отгледана е от близки.
„Може и това да ме е направило по-упорита. Позитивността ми идва от триумфа. С всяка крачка съм по-голям оптимист, даже и да имам пречка, не преставам напред“, изяснява философията си Пепи. Завършила е приблизително обучение, компетентност „кулинария“ и счита, че не е наложително да имаш тапия за висше, с цел да намериш обичаната си специалност.
А нейната е освен забавна, само че храни и семейство й. Пепи не обича сметките, само че споделя, че тя, брачният партньор и деветгодишният им наследник Даниел рядко съумяват да завоюват 1000 лева на месец, само че не се оплакват. През лятото сладоледът измества на пазара захарните произведения, само че тогава инициативното семейство се захлаща да прави украшения на сватбени тържества. Вече над 40 младоженци са се доверили на тяхната фикция и сръчни ръце в най-щаствиия си ден.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ