Едва ли има човек, по-близък до Трифон Иванов, от легендарния

Едва ли има човек, по-близък до Трифон Иванов, от именития. Съотборник, другар, брат... Това е Ицо за Туньо. Двамата имат куп мачове дружно в ЦСКА и националния тим на България. Именно Камата спомага за прехвърлянето на Иванов в испанския " ", където ритат дружно в Примера дивисион. Двете звезди остават близки до последния мирис на бранителя. Туньо си отиде на 13 февруари преди 5 години.

Нито за момент " Златната топка " за 1994 година не се замисля да даде искрено изявление, особено за книгата " Трифон Иванов Железния. Биография на една безконечна легенда ", която е към този момент на пазара. За първи път Ицо приказва толкоз намерено и персонално за своя огромен другар пред двама от създателите на книгата - публицистите от " България Днес " Добромир Добрев и Кристиан Иванов.

- Г-н Стоичков, помните ли по кое време за първи път се видяхте с Трифон Иванов? Какъв беше първият диалог сред вас? С какви усещания бяхте от младия Трифон?

- Няма да не помни първото ми усещане. Гледах го, един набит, доста здрав. Не помня тъкмо коя година и в кой мач. Но си споделих: " Срещу този по-добре да не играя ". Години по-късно се оказах прав. Няма да не помни какво правеше с Юрген Клинсман и Руди Фьолер да вземем за пример. Много коравите германци бяха като пластилин пред Трифон.

- Помните ли мачовете сред " " и ЦСКА, когато към момента бяхте от двете страни на барикадата?

- Тогава Трифон не е имал доста шансове. Но футболът не е тенис. ЦСКА беше машина за победи освен в България. Аз се веселя, че той избра точно " алените " за последваща крачка в кариерата. А кой е бил първият ни мач един против различен, в действителност не помня. Сигурно съм вкарал 2-3 гола.

- Как приехте Трифон, когато той пристигна в съблекалнята на ЦСКА?

- Като всеки различен! Който е бил определен в ЦСКА, значи е бил номер 1 в България на своя пост. Такава беше философията на клуба. Трифон се беше трансформирал в единица мярка за класа в " Етър " и нееднократно сме говорили за него в съблекалнята. Но когато влезе при нас, той към този момент знаеше, че ще е новобранец. Колкото и " отворен " да беше.

- Тогава ли усетихте, че сте една порода мощни характери с него и ще станете огромни другари в бъдеще?

- Приятелството не се купува, не се гради за ден. Трифон беше почтено момче. Човек, на който можеш да разчиташ. Свикнах бързо с шегите му, само че не съм му оставал задължен в никакъв случай. До края на дните му, Бог да го елементарни, не спирахме да се майтапим. Най-любимото ми беше да му желая подпис върху тези фотоси, на които изглеждаше най-страшен. Много се ядосваше.

- Кой е най-паметният ви мач с екипа на ЦСКА дружно с Туньо? Може би успеха над " ", когато той вкарва първия гол, а вие останалите 4?

- Незабравим мач! Но както стана 5:0, по този начин и не ни връзваше през първото полувреме да вкараме гол. Някъде в края бихме корнер и внезапно Трифон се оказа там. И айде 1:0. После знаете моята история с четворката.

- Емблематична е фотографията, оповестена и във вашия албум, по какъв начин поставяте лентата на ръката му, когато напускате ЦСКА в посока " ". Какви усеща подухва у вас този миг?

- Трифон е емблема освен на ЦСКА, само че и на българския футбол. Заслужаваше да бъде капитан. Плаках всякога, когато виждах по какъв начин почитателите на ЦСКА го почитаха след трагичната му кончина. Героите в никакъв случай не умират. Отиват в различен свят. Сигурен съм, че от там Трифон и в този момент ни гледа. Но пък тук, на земята, той доста, доста ми липсва.

- Имало е и случаи, когато сте се карали за тази лента както в ЦСКА, по този начин и в националния. Истина ли е?

- Със сигурност разногласия сме имали. Но чак да се караме... Дразнехме се за тази лента. Аз желая да съм капитан, той желае да е капитан. През годините сме се смеели постоянно на тези наши юношески нелепости. Аз ще ви напомня единствено един миг - с моята левачка центрирах, а Трифон вкара победно. И се отблагодарихме на Русия за освобождението на 9 септември, единствено че на 10-и ние я " освободихме " от международно.

- Ще ви препратя към интервала в Испания. Трифон постоянно е изказвал своята признателност към вас, че сте му помогнали за прехвърлянето в " Реал Бетис ", нали по този начин?

- Как няма да оказа помощ? Пъртината беше направена. Българските футболисти се славехме освен с класа, само че и като биткаджии в Испания. Аз в " Барселона ", Любо Пенев във " ". Харесваха ни. Трифон беше перде, а " Бетис " се нуждаеха от класа в защитата. Попитаха ме за него и аз споделих: " Взимайте го! Малко е вманиачен, само че ще ви свърши страхотна работа! ".

- Лобирахте ли за него и в " Барселона "? Знаем, че ползата към него е бил напълно действителен, изключително откакто вкара два гола във вратата на Субисарета.

- Никой в " Барса " не можеше даже да си намерения да лобира за сходно нещо пред Йохан Кройф. Той самичък решаваше кого да вземе и кого не. Сигурен съм, че е видял качества в Трифон. Може и да е преговарял за него. Във всеки случай се е интересувал съответно, това научих от сигурен източник, както се споделя в медийните среди.

- Ходехте ли си на посетители в Испания?

- Извинявайте, само че той не обичаше да приказва за персоналния си живот. Аз също.


- Имате куп велики мачове дружно в националния тим на България. Помните ли дебюта му през 1988 година, когато Иванов вкарва гол за 1:1 с Германска демократична република в Бургас?

- О-о-о. Къде обратно връщате топката! Тогава още съвсем не се бръснехме. Ама какви мачове правихме!

- За САЩ'94 може да се изговори и изпише доста. Ще ви попитаме по-обобщаващо. Каква беше ролята на Трифон тогава?

- Трифон беше водач. Като мен. Като Наско, като Бала и. Напред ние вкарвахме головете. Но не забравяйте по какъв начин Трифон пазеше тила от врага. Футболът е групова игра и всички заедно носим кръста. Затова в никакъв случай не споделям " Аз ". Без Трифон в защитата нямаше да сме четвърти в света. Това за мен е неоспоримо.

- Той ли беше най-големият веселяк по време на мачовете в Щатите?

- Бори се крепко за първото място. Но и доста други не му отстъпваха. Конкуренцията беше мамма миа!

- Вярно ли е, че сте били ортаци на карти? Биехте ли противниците?

- Никой не ме е бил на карти, или най-малко не помня. Дори и Трифон. Но когато бяхме двойка, всеки дразнеше другия какъв брой е огромен и по какъв начин вади играта и го носи на тил.

- В нашите изявленията с Цанко Цветанов и Илиян Киряков, с които е бил в една стая, двамата разкриха, че по никакъв начин не е обичал да си ляга рано. Така ли беше в действителност?

- Та кой обичаше? Всички сме бракониерствали по въпроса - кой по-често, кой по-малко. Важното е какво се случваше на терена. Нали германците доста пишеха на международното, че ще излезем против тях от басейна. И то действително по този начин си беше, само че какъв брой приключи мачът? " Айнцу, цвайнцу " - знаете я историята.

- След мощен сезон с " Рапид " (Виена) Трифон стана футболист номер 1 на 1996 година. Заслужена ли беше тази премия?

- Напълно. Трифон игра и край за КНК против " ". Още помня по какъв начин в последните минути потегли в офанзива надали не самичък да взема решение мача и беше покрай гола. Аз съм нападател и съм привикнал футболистите, които вкарват попаденията, да имат преимущество в анкетите. Но и постоянно съм се съгласявал, че играчите от отбрана са не по-малко заслужили. Затова с ръка на сърцето мога да кажа - Трифон взе своето през 1996 година.

- Най-красивият гол на Трифон сигурно е волето против Уелс. Вие сте вкарвали стотици страхотни голове, само че подобен тъкмо имате ли? Помните ли го този мач, какво казахте на Туньо?

- Не пропусна да ми разгласи, че в никакъв случай не мога да вкарам като него. Смях се доста. Наистина имам толкоз голове, само че чак такова воле... Благодарение и на този мач взех " Златната топка ". Трифон има своята заслуга за нея. И съм му го казвал, нали не се съмнявате?

- Извън терена - какъв другар беше Трифон, какъв човек?

- Ако би трябвало с една дума да отговоря - добър. Винаги беше подготвен да помогне. Покрай неговите смешки споделяше доста истини.

- Искаме да пишем за Трифон като за жив човек, по тази причина няма да ви връщам към оня ужасяващ 13 февруари 2016 година, който потопи цяла България в тъга. Той трябваше да взе участие на юбилея ви за 50-годишнината. Какво си говорихте за този празничен мач? Наистина ли е желал да отслабне и да влезе във форма за този дуел тогава?

- Кончината на Трифон е един от най-тежките моменти в моя живот. Съпругата ми Марияна ме разсъни, с цел да ми каже какво се е случило. Плаках като дете. Веднага резервирах билет за България. Не можех да не съм там, в последния му път. Колкото до хапчетата за намаляване - бях ги купил, донесох ги, само че за жал, трябваше да ги слага при него в ковчега. Нека спрем дотук. Моля ви.

- Предварително се извиняваме за прекомерно персоналния въпрос - какво бихте желали да кажете на Трифон, в случай че той в този момент беше тук, пред вас, и можеше да чуе думите ви?

- Че го обичам като брат и че бих желал да го прегърна.

- За да приключим оптимистично - вие сте несъмнено най-успялата легенда на българския футбол и лицето на България пред света. Трифон обаче ще бъде запомнен като Железния. Какъв образец остави той за поколенията след него?

- За мен Трифон е може би най-хубавият бранител в историята на българския футбол. Заедно с Георги Димитров-Джеки. С двамата съм играл и не бих желал да съм против тях. Не желая да обидя никого като да вземем за пример. Говоря за моето потомство - Трифон беше №1. И по този начин ще го запомня!