Истинският кръстник – Франк Кастело
Едва ли има човек, който в миналото да не е гледал „ Кръстникът “. Книгата, а по-късно и филмът, основани по красивата история на Марио Пузо, се трансформира в класика за идващите генерации. Любопитен факт е, че премията Оскар на Марлон Брандо сега е владеене на Леонардо Дикаприо. Кой обаче стои зад същинското ентусиазъм за облика на Дон Корлеоне?
Без подозрение ще би трябвало да приказваме за Франк Кастело. Също като своето литературно копие, този разбойник отказвал да прави покупко-продажби с опиати, оцелява редица атентати, също така в никакъв случай не носи оръжие и когато правораздаването го застига, той приказва пред сената, освен това без да се възползва от петата корекция. Франк е лежал неведнъж в пандиза, тялото му е понесло доста съществени оловни удари и все пак може да се похвали като човек, който живее свободно и умира на 82 години.
И когато идва време за основаването на „ Кръстника “, Марлон прави доста подробно изследване на своя воин и гледа съществено фотографиите на Кастело. Разбира се, същинският кръстник не е почнал своя живот като цар, за тази корона се налагало на човек да се потвърди неведнъж. Франк Кастело се ражда като Франческо Кастиля през 1891 година в Италия. Като доста други членове на мафията, той също е преселник в Съединени американски щати и надлежно още в най-ранна възраст отпътува за новия свят. Баща му се мести в Ню Йорк и отваря малко магазинче за зеленчуци в Харлем.
Още с идването си в Съединени американски щати, Кастело към този момент е част от дребна тайфа, която се занимава с дребни закононарушения и кражби. За интервала от 1908-1918 година ще бъде задържан към три пъти за кражби и нахлуване. През 1918 година приема истинското си име и една година по-късно се дами за детската си обич. Само месец след сватбата влиза още веднъж в ареста и прекарва 10 месеца без независимост. С излизането си ще се закълнче, че ще остави този незаконен свят и ще употребява мозъка си, вместо оръжията. За разлика от предходните мафиоти, Кастело резервира своята човешка страна.
Малко след последния си арест, Кастело стартира да работи за бандата на Морело. Покрай този контакт изниква още едно лице – Чарли „ Щастливеца “ Лучано – водачът на източните групировки. Двамата последователно стартират да сплотяват организациите си и по този метод доста изпъкват над всички останали. Към тях по-късно се причисляват и Вито Дженовезе, както и водачите на еврейската формация Мейър Лански и Бенджамин Сийгъл. Четиримата се сплотяват тъкмо при започване на сухия режим и парите стартират да валят.
Когато той е отсранен, неговият италиански амико стартира да се разпорежда още по-сериозно с организацията. Не всички са изключително лоялни и скоро се оформя първата гангстерска война. Този интервал се назовава и Манхатънската бирена война и поставя завършек на добре смазаната незаконна машина. Самият Кастело не страда изключително, неговата работа продължава с Лучано и хазартът, което не е чак такава драма. Освен положителните връзки в незаконния свят, мафиотът стартира да се сприятелява с политици, съдии и служители на реда – все хора, които да оказват помощ на организацията. Тези връзки му носят и прякора министър-председателят на подземния свят. През 1929 година той, Лучано и чикагския необут Джони Торио организирад нова среща, която носи името „ Срещата на огромната седморка “. Това е и основата на американския незаконен профсъюз.
С него може да се построи и някакъв надзор на незаконния свят. И до момента в който някои са поканени, други бързат да се обидят. Такива са случаите на Салваторе Маранцано и Джое Масерия. Те не са поканени на масата, тъй като тяхната система се счита за морално остаряла. Двамата отхвърлени джентълмени бързат да припомнят за себе си. Масерия взема решение да вземе територията на своя сътрудник Маранцано и едвам тогава да тръгне против младите, той стартира да изисква седмична такса от 10 000 $ на всеки непознат член на мафията и по този начин печели гнева на Салваторе. Двамата потеглят на една доста сериозна война, само че в това време излиза наяве, че младоците няма да вършат нищо.
Фамилията Маранцано била потърсена от тях и подсигурила, че ще се включи в новия ред, в случай че Масерия бъде отстранен. С това единодушие, няколко седмици по-късно, водачът е отстранен в доста кървава престрелка в ресторант в Бруклин. Салваторе се успокоил и повярвал, че има избавление, само че преди да се усети, двама данъчни влизат в неговия офис и го прострелват – става известно, че те също са наети от младата бригада. След като няма повече съперници, новият профсъюз стартира да работи. Лучано поема управителния пост, Кастело става консилиери и двамата стартират постоянна работа. Ню Йорк е напълно в ръцете на Франк и той доста добре знае по какъв начин да го ръководи най-добре.
Новият кмет следил по какъв начин хазарта процъфтява и един ден наредил всички ротативки да бъдат хвърлени в реката. Кастело се свързва с кмета на Луизиана и бързо доставя града с казина, като 10% от всички доходи отиват в ръцете на господин Лонг. Междувременно Лучано не може да се похвали с подобен триумф. През 1936 година той е наказан за трафик на хора и го чакат 30-50 години затвор, както и депортиране в Италия. Следващият му заместител също изкарва тъкмо година на поста и бяга в Италия, с цел да не бъде преследван от закона. Много скоро единственият заслужен за този пост остава точно Франк Кастело. Неговият бизнес с хазарта се ускорява от ден на ден и повече.
Вече има позиции в Ню Орлеанс, Флорида и Куба. Магнитутът на работата му скоро печели вниманието и на сенатор Естес Кефаувер, който в този миг започвал следствие против проведената престъпност. В неговото полезрение попадат към 600 лица, в това число гангстери, сутеньори, притежатели на казина, политици и даже юристи. Седмици наред текат чувания, а американският фен следи това предаване повече от всичко останало. Когато идва редът на Кастело, той не употребява юристи, нито 5-тата корекция.
Предпочита да приказва почтено и да заблуди всички, че няма какво да крие. За страдание, спокойните му отговори не дават отговор доста навръх останалите елементи от тялото му. Мнозина виждат по какъв начин ръцете му се потят, психолозите са сигурни, че е раздразнителен и явно крие нещо. Когато го питат какво е направил за своята страна, Кастело дава отговор, че си е плащал налозите. През 1951 година е наказан на 18 месеца и освободен след излежаването на 14, през 1954 година е наказан за данъчна машинация, наказан е на 5 години, само че лежи единствено 3.
През идващите години, до момента в който се прибира към дома си, по него стреля Вини „ Брадичката “ Гиганте. Оказва се, че даже бойните му приятели са подготвяли нов удар против своя безконечен необут. Идва време за пенсиониране, само че даже тогава Кастело резервира своето добро име и продължава да се счита за водачът на проведената престъпност. Редица нарушители минават през мезонета му в Уолдорф Астория. На 18 февруари 1973 година мафиотът получава сърдечен удар и умира в дома си. До последно не може да се отърве от предходната си популярност.
Заглавна фотография: By Al Aumuller, World Telegram staff photographer – Library of Congress. New York World-Telegram & Sun Collection. http://hdl.loc.gov/loc.pnp/cph.3c20716, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1273653
