Когато звездите слязат на земята: астрофотографът Михаил Минков за снимането в най-тъмните локации на света
Едва ли има човек, който да остане безучастен, щом огледа към необятната хубост на звездното небе. Неговият безспир е тайнственост, която ни удивлява също толкоз, колкото и ни смирява. Такова боготворене към природата и звездите има и Михаил Минков - астрофотографът, който в изявление отпреди малко повече от година ни описа по какъв начин прави невидимото за окото очевидно.
На лов за звезди - един българин измежду най-хубавите астрофотографи в света
Как се снима Млечният път в 360-градусова гледка на зимната и лятната арка
От тогава до в този момент той не е спирал да снима и да пътува. Осъществил е още един трогателен астро фото тур и към този момент може да се похвали с първата си независима галерия. А наред с това продължава да печели и нови самопризнания за фрагментите си. След като през 2023 година бе определен за един от 25-те най-хубави фотографи на Млечния път в света, от - един от най-престижните състезания, го отличиха още веднъж и през идната година.
Това самопризнание получи за втора поредна година през 2024 година, само че този път с кадър от пустинята Вади Рум в Йордания. Той посещава страната по време на един от последните си астро фото турове, където улавя " Суетата на Живота " - по този начин е озаглавил впечатляващата си снимка.
" Ядрото на Млечния път се беше позиционирало идеално в отвора на каньона и аз просто застанах за мащаб, името си пристигна естествено, тъй като в действителност, ние сме момент във вечността, много мащабиращо е като се замисли човек ", споделя астрофотографът за отличения си кадър.
След пътуването до Йордания той не чака доста дълго, за да провежда и идващото. Наскоро Михаил Минков се завръща от Чили, Боливия и Великденския остров - места, които са го впечатлили мощно и където съумява да реализира една от астрофотографските си фантазии.
Михаил Минков
Вълнуващ спомен той запечатва в съзнанието си още с първия си взор на същински тъмното нощно небе от Южното полукълбо. Всъщност, тези южноамерикански местоположения го впечатляват най-вече точно с тъмнината на небето.
" На Великденския остров статуите Моаи хвърляха сянка при 20 секунди единична експонация на фрагмента. Това значи, че светлината от звездното небе стига до земята безусловно гладко и е толкоз мощна, че статуите хвърляха сянка. Беше извънредно красиво ", спомня си астрофотографът.
Статуите Моаи, Великденския остров
Негова фантазия е да снима и в пустинята Атакама в Чили - една от най-тъмните местоположения на планетата. Там снима релефи и гледки, толкоз неизмеримо красиви, че наподобяват " като че ли са от друга планета ", както той самичък споделя.
Пустинята Атакама, Чили
И споделя, че най-незабравимата гледка от цялото южноамериканско пътешестване, е в Боливия.
" Когато слязох от джипа ми на наводненото солено езеро Уюни в три и половина през нощта и усетих тишината, а след това видях отражението на целия хоризонт в спокойната вода в краката ми, безусловно звездите слязоха на земята, ще го помня доста дълго! "
Освен с доста мемоари и неповторими прекарвания, Михаил Минков се прибира от последната си астрофографска обиколка и с удивителни фрагменти. А огромна част от тях може да забележим на изложбата.
Това е първата независима галерия на астрофотографа, която към този момент откри тазгодишното издание на интернационалния фестивал ФотоФабрика. В нея са включени едни от най-забележителните му фрагменти, правени през последните години, в това число и от последните му пътувания до Йордания, Боливия, Чили и Великденския остров, а също и от красиви кътчета в България.
Защо изложбата е озаглавена " 20 секунди светлина "?
Защото това е средноаритметичното време за експонация при един астро/нощен кадър с необятен обектив, когато искаш да снимаш нощното небе. Толкова време са нужни на светлината от звездите, пропътувала голямо разстояние в космоса, с цел да доближи до датчика на камерата ми.
А по какъв начин подбрахте фотографиите, които да включите?
Това беше доста сложен развой. Имам над 650 подготвени и обработени фрагменти от последните шест години. Трябваше да селектирам 100 и от тях да останат към 50. Успях с помощта на човек от екипа на ФотоФабрика, който трябваше да огледа с други очи, по-безпристрастни, с цел да може селекцията да придобие едно приключено тяло за изложбата.
Долината на кактусите в пустинята Атакама, Чили
Кои три ваши фрагмента от изложбата са най-специални за вас и с какво?
Кадрите на които участват брачната половинка ми и щерка ми. Специални са, тъй като моментите да сме дружно под звездното небе, оставиха незабравими мемоари. Надявам се щерка ми да ги помни дълго и да стане човек, който търси хубостта на природата и космоса над нас.
“20 секунди светлина ” - звездите и планетите през обектива на астрофотографа Михаил Минков
Изложбата е към този момент открита в центъра на София
Изложбата " 20 секунди светлина " е на оградата на мавзолея на Александър Батенберг на бул. " Васил Левски " тъкмо против Княжеската градина, където ще остане до 22 юни.
На лов за звезди - един българин измежду най-хубавите астрофотографи в света
Как се снима Млечният път в 360-градусова гледка на зимната и лятната арка
От тогава до в този момент той не е спирал да снима и да пътува. Осъществил е още един трогателен астро фото тур и към този момент може да се похвали с първата си независима галерия. А наред с това продължава да печели и нови самопризнания за фрагментите си. След като през 2023 година бе определен за един от 25-те най-хубави фотографи на Млечния път в света, от - един от най-престижните състезания, го отличиха още веднъж и през идната година.
Това самопризнание получи за втора поредна година през 2024 година, само че този път с кадър от пустинята Вади Рум в Йордания. Той посещава страната по време на един от последните си астро фото турове, където улавя " Суетата на Живота " - по този начин е озаглавил впечатляващата си снимка.
" Ядрото на Млечния път се беше позиционирало идеално в отвора на каньона и аз просто застанах за мащаб, името си пристигна естествено, тъй като в действителност, ние сме момент във вечността, много мащабиращо е като се замисли човек ", споделя астрофотографът за отличения си кадър.
След пътуването до Йордания той не чака доста дълго, за да провежда и идващото. Наскоро Михаил Минков се завръща от Чили, Боливия и Великденския остров - места, които са го впечатлили мощно и където съумява да реализира една от астрофотографските си фантазии.
Михаил Минков
Вълнуващ спомен той запечатва в съзнанието си още с първия си взор на същински тъмното нощно небе от Южното полукълбо. Всъщност, тези южноамерикански местоположения го впечатляват най-вече точно с тъмнината на небето.
" На Великденския остров статуите Моаи хвърляха сянка при 20 секунди единична експонация на фрагмента. Това значи, че светлината от звездното небе стига до земята безусловно гладко и е толкоз мощна, че статуите хвърляха сянка. Беше извънредно красиво ", спомня си астрофотографът.
Статуите Моаи, Великденския остров
Негова фантазия е да снима и в пустинята Атакама в Чили - една от най-тъмните местоположения на планетата. Там снима релефи и гледки, толкоз неизмеримо красиви, че наподобяват " като че ли са от друга планета ", както той самичък споделя.
Пустинята Атакама, Чили
И споделя, че най-незабравимата гледка от цялото южноамериканско пътешестване, е в Боливия.
" Когато слязох от джипа ми на наводненото солено езеро Уюни в три и половина през нощта и усетих тишината, а след това видях отражението на целия хоризонт в спокойната вода в краката ми, безусловно звездите слязоха на земята, ще го помня доста дълго! "
Освен с доста мемоари и неповторими прекарвания, Михаил Минков се прибира от последната си астрофографска обиколка и с удивителни фрагменти. А огромна част от тях може да забележим на изложбата.
Това е първата независима галерия на астрофотографа, която към този момент откри тазгодишното издание на интернационалния фестивал ФотоФабрика. В нея са включени едни от най-забележителните му фрагменти, правени през последните години, в това число и от последните му пътувания до Йордания, Боливия, Чили и Великденския остров, а също и от красиви кътчета в България.
Защо изложбата е озаглавена " 20 секунди светлина "?
Защото това е средноаритметичното време за експонация при един астро/нощен кадър с необятен обектив, когато искаш да снимаш нощното небе. Толкова време са нужни на светлината от звездите, пропътувала голямо разстояние в космоса, с цел да доближи до датчика на камерата ми.
А по какъв начин подбрахте фотографиите, които да включите?
Това беше доста сложен развой. Имам над 650 подготвени и обработени фрагменти от последните шест години. Трябваше да селектирам 100 и от тях да останат към 50. Успях с помощта на човек от екипа на ФотоФабрика, който трябваше да огледа с други очи, по-безпристрастни, с цел да може селекцията да придобие едно приключено тяло за изложбата.
Долината на кактусите в пустинята Атакама, Чили
Кои три ваши фрагмента от изложбата са най-специални за вас и с какво?
Кадрите на които участват брачната половинка ми и щерка ми. Специални са, тъй като моментите да сме дружно под звездното небе, оставиха незабравими мемоари. Надявам се щерка ми да ги помни дълго и да стане човек, който търси хубостта на природата и космоса над нас.
“20 секунди светлина ” - звездите и планетите през обектива на астрофотографа Михаил Минков
Изложбата е към този момент открита в центъра на София
Изложбата " 20 секунди светлина " е на оградата на мавзолея на Александър Батенберг на бул. " Васил Левски " тъкмо против Княжеската градина, където ще остане до 22 юни.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ