Едва ли има човек, който да не знае историята на

Едва ли има човек, който да не знае историята на Димитър Списаревски. Българският водач освен показва невероятни умения в отбраната над небето на София, само че в един миг взема решение да се разбие със самолета си в бомбардировач, елиминирайки всички шансове на един бомбардировач да разтовари бомбите си над мирното население. Много постоянно неговото име се употребява за най-голям образец на подвиг и всеотдайност. Веднага след тази офанзива по радио „ Свободна Европа “ ще се чуе апел, в който англичаните приказват за неприкосновената храброст, която българите излъчват, само че е рационално да не правят тези офанзиви, тъй като самолетите на врага били повече.

Дали това е подействало задоволително отрезвяващо на британците, не можем да знаем, само че сигурно е било задоволително за водачите да се замислят дали този образец няма да се повтори. И истината е, че сходна офанзива се повтаря, а нейният реализатор е Неделчо Бончев. Това е войник, за който няма войска, която да не мечтае. Роден е на 21 юни 1917 година в село Мирково. Завършва самолетната школа в Карлово и по-късно отпътува в Италия за специализация. В кариерата си лети на няколко изтребителя, като последният подобен е Месершмит Ме-109. Летенето за капитан Бончев е пристрастеност, която не може да се опише с думи. Не е очаквал, че ще му се постанова да извършва дълга си толкоз скоро, само че когато сирените стартират да свирят за евентуалното въздушно нахлуване, той е един от водачите, които потеглят, с цел да посрещнат „ гостите “.

На 20 декември 1943 година влиза в пердах и съумява да смъкна тежък бомбардировач В-24. В същото стълкновение, Списаревски завършва своя живот, само че със сладкото чувство, че е съумял да накаже врага за своята смелост. Неделчо Бончев не може и няма по какъв начин да не помни своя другар. На 17 април 1944 година ще е и последната офанзива на английски и американски сили над небето на София. С лимитирано количество самолети, както и последни сили, родните водачи се качват, с цел да отбраняват столицата и мирното население, действително съществуването на каквито и да било военни и стратегически цели, е толкоз минимално, че просто няма смисъл да се влага такава мощ.

Решението е взето от Уинстън Чърчил, който вярвал, че при сходен напън, самите страни, покорени от немския ботуш, биха могли да се опълчат на окупатора. На тази дата умират шест български водача, още четирима би трябвало да катапултират, а други шест би трябвало да кацат свободно, където намерят. Изтребителите им са понесли съществени вреди. Британците идват с подкрепления от американци, чийто самолети копират визията на немските самолети, което бърка родните водачи. Неделчо Бончев счита, че този път немски изтребители са се присъединили в сражението и са дохвърчали от Румъния, само че изненадата е малко по-различна.

В прикритието на облаците, той пази отдалеченост и не знае по кого да стартира да стреля. При изтеглянето на четвъртата вълна, капитан Бончев избира един от бомбардировачите, концентрира се върху дясното крило и форсира мотора, с цел да се разбие в него. В последният миг водачът на бомбардировача съумява да избяга от рисковата офанзива. При втората офанзива, Бончев не може да задейства оръдията си, стреля единствено с картечници. За да не разреши на врага да избяга, взема решение да се забие в него и да не разреши още един опит. В отчета по случая, очевидци показват по какъв начин летецът е съумял да откъсне бомбардировач от групировката и по-късно да води самичък пердах против нея.

Други си спомнят по какъв начин изтребителят е форсиран и се забива с всички сили в летящата цитадела. Ударът го изпраща в безсъзнание, само че за няколко секунди, водачът се свестява, до момента в който лети към земята. В последния миг съумява да катапултира, като даже се разминава с леки и повърхностни рани. Някъде в целия полет е изгубил ботушите си. За разлика от Списаревски, Бончев ще бъде считан за „ Живата торпила “.

Пада покрай Кюстендилско, като не може да се движи, ранен е в крайници и престоява известно време, преди да го открие локален и да му помогне. Изпратен е във военна болница, където стои дълго време. Военната комисия не разрешава на Неделчо Бончев да лети, претърпял е бронхопневмония, високи равнища на стрес и действително е подготвен да бъде уволнен с почести. Такива най-малко са били проектите на лекарите, Неделчо имал други. В момента, в който може да върви и да се движи умерено, бяга от болничното заведение и се връща назад във военното отделение.

Известно време лети даже без позволение, само че кой тъкмо може да го спре. На 11 септември изненадва сътрудниците си, които се готвят за полет и изяснява, че има позволение и желае да лети. От 11 септември до 5 октомври, той извършва още 8 бойни полета, като за следващ път демонстрира невиждан подвиг. На 5 октомври продължава сражението, борейки се против немската войска. На въпросната дата, той е част от ескадрилата, водеща 6 бомбардировача до задачата. Самолетите се насочват към Крива паланка – Куманово. Противника отвръща с офанзива от наземни батареи, при следващата самолетна офанзива, изтребителят на Бончев стартира да пуши съдбовно.

В последни опити на водачите да се изтеглят, Бончев остава и ги изпраща по-далече. Последното, което неговите сътрудници пишат в дневника е, че са забелязали по какъв начин скача с парашут, нищо повече. Към водача се движат немски мотори, които най-вероятно са подготвени да го отстраняват. Някои от бойните приятели се пробват да ги разпилян с огън от самолета, само че без триумф. Що се отнася до Бончев, той няма даже персонално оръжие. Летецът отпътува в плен и би трябвало да премине дълги и безчовечен дистанции в Австрия и оттова в Южна Германия. В лагера се разболява от туберкулоза.

Любимо занятие даже в лагера е обвързано с дразненето на немските пазачи. Обичал да им споделя по какъв начин идва краят на немската военна машина. Очевидно е, че е знаел какво и по какъв начин да каже като войник, учтив по разпоредбите на войната. До един миг, в който офицери от SS не вземат решение да го разстрелят. Капитан Неделчо Бончев умира в плен, само че сигурно не е съжалявал за стореното. През военната си кариера съумява да смъкна два бомбардировача, а трети разрушава със своя личен аероплан.

Окончателната цифра свалени самолети в самия военен интервал е осем противников самолета. Последният човек, който съумява да види Неделчо Бончев жив е различен авиатор – поручик Георги Петков Георгиев – Гошето. Двамата се разминават на входа на военнопленническия лагер в Скопие. Не могат да приказват, не могат и да споделят каквото и да било. Макар и да няма информация за публични разстрел, единствената друга за неговата крах е, че е умрял по време на дългия преход някъде към Прищина. Никой не може да даде детайлна информация, а и малко след края на войната, доста от записите за него са изгубени. Историята помни доста детайлно Списаревски, само че не и Неделчо Бонев, въпреки и неговите триумфи надалеч да не са малко.  

Неделчо Цонев е в средата.