Обич, обвита в легенди – обречената любов между Кемал Ататюрк и Димитрина Ковачева
Едва ли има човек, който да не е чувал за основателя на модерната турска страна – Кемал Ататюрк. Това, което не всички знаят е, че огромната и единствена обич на бащата на турската нация е една красива българка – Димитрина Ковачева, наричана още Мити. Има толкоз доста разкази за любовта сред Кемал и красивата Мити, че през днешния ден е мъчно да разграничим мита от истината. Все отново тяхната история е завладяваща, същинска и изпълнена с доста мощна и пламенна обич, която остава с двамата до самия им край.
През 1913 година в София като боен аташе идва 32-годишният просветен и много прелъстителен млад майор Мустафа Кемал, който години по-късно ще бъде наименуван Ататюрк – в превод „ татко на турците “. Доброто образование, интелектът и далновидността на младия благородник не остават незабелязани от елита в столицата.
Кемал стартира постоянно да гостува в домовете на видни софийски фамилии и да дружи с изявени български военни, един от тях е военачалник Стилиян Ковачев. През 1914 година в Градското казино, което по това време е било най-изтънченото място за всемирски контакти, генералът среща Ататюрк с ослепително красивата си 21-годишна щерка – Димитрина.
Мити била впечатляваща млада дама, ужасно красива, доста лъчезарна и извънредно умна. А любовта сред двамата пламнала от пръв взор. Русата красавица с кафяви очи, която отхвърлила предложение за сватба на богат френски благородник, защото не желаела да живее в чужбина, преди малко се е завърнала от Швейцария, където е приключила образованието си. Мити, както са я наричали приятелите и фамилията й, не е единственото дете на военачалник Ковачев, само че е неговата фаворитка, най-голямата му горделивост, безапелационни са съвременниците на военния.
И нищо чудно – Димитрина е знаела три езика, била е изявена пианистка и безспорно една от най-интелигентните млади дами в софийското висше общество по това време.
Съвсем естествено Кемал е мощно притеглен от Мити още от първата им среща и с разрешението на татко й стартира да излиза с нея. Двамата прекарват всяка свободна минута дружно в дълги разходки из природата или като посетители на концерти и други всемирски мероприятия. Мити е очарована от младия вонен посланик и намерено се любува на компанията му, като не пропуща и постоянно да го кани на публични вечери в дома си.
Със спотаен мирис съвременниците им си спомнят и описват за една паметна вечер напролет на 1914 година, в която изяществото и хубостта на чистата и почтена обич сред Кемал и Димитрина напълно се разкрива. На бал в царския замък турският посланик, облечен в специфична военна униформа, изпратена чак от Истанбул, танцува с нежната Мити, пременена в бял тоалет.
И до ден сегашен този тоалет се пази като скъпа светиня в музея на Ататюрк в Анкара. За Кемал и Мити този на пръв взор елементарен танц, бил в действителност нещо доста по-специално – взаимно пояснение в обич, безмълвно заричане, обединение на две обичащи се души в една. И всички в залата разбрали това.
Само няколко дни по-късно Кемал желае ръката на Мити, само че макар че към този момент се е трансформирал в непосредствен другар на семейство Ковачеви, Стилиян Ковачев отхвърля да му даде ръката на обичаната си щерка. Генералът е безапелационен – доста почита Кемал, само че няма по какъв начин да омъжи щерка си за него поради верските разлики. Въпреки че вътрешно е унищожен от отхвърли, младият турчин приема с достолепие решението на Ковачев. Мити от своя страна също страда грубо, само че се подчинява на волята на фамилията си.
Двамата млади влюбени не престават да се срещат, само че скрито, чак до април 1915 година, когато Мустафа Кемал взема решение да се върне в Турция, с цел да взе участие в Първата международна война.
„ Ти и единствено ти ще останеш дамата на моя живот “ – ще показа при последната си среща с Димитринка, позволена му от военачалник Ковачев, Мустафа Кемал.
Според Ерол Мютерджимлер, прочут откривател на живота в световна Турция, Кемал не се отхвърля от любовта си и в един пролетен ден той още веднъж идва в София, с цел да желае ръката на Мити. Отново получава отвод и като сетен подарък изпраща на обичаната си един файтон, цялостен до горе с гюл – дъхави български рози.
Пътищата на Кемал и Димитрина се разделят, те не се срещат в никакъв случай повече, само че взаимната им обич продължава да гори в сърцата им. Бащата на турската нация се дами, само че живее със брачната половинка си едвам две години, схванал, че единствената жена в мислите и сърцето му е Мити.
Доказателство за това са писмените мемоари на Елисавета Багряна, която споделя, че при една от срещите си с Ататюрк, той й споделил: „ Аз оставих сърцето си в България. Кажете ми, по какъв начин в този момент живее Мити? “
Когато умира през 1938 година измежду персоналните му движимости е открита една единствена фотография – тази на Димитрина.
След заминаването на Кемал от България Мити е омъжена на мощ за богат юрист, който след 9-и септември 1944 година е наказан на гибел, присъдата обаче е анулирана по-късно. Димитрина умира от рак на 80-годишна възраст.
През целия си живот не приказва за Ататюрк, по тази причина и никой от фамилията и околните й не подозира за огромната им обич. И макар че си е забранила да го загатва до края на дните си, часове преди да си отиде от този свят, тя споделя: „ Тази нощ сънувах Кемал… “.
