Едва ли има човек, който да не е чувал за

Едва ли има човек, който да не е чувал за най-голямото стълкновение в историята на войните – борбата при Сталинград, в която починали общо почти 2 милиона души от двете страни. Изходът от сражението е прочут – цялостно заличаване на хитлеристката 6-та войска, погром на румънските и италиански нацистки съдружници, 91 хиляди пленени немци отпред с командващия армията фелдмаршал декор Паулус. Но началото на борбата при Сталинград надалеч не било по този начин успешнa за Червената армия…

Основната стратегическа задача на руския Сталинградски фронт в края на лятото и началото на есента на 1942 година била да се унищожи фашисткия 14-ти танков корпус, който бил стигнал до Волга.

Поредица от несполучливи сражения с тази цел обаче посочили, че поставената задача да се „ обкръжи и унищожи “ надалеч не е лесна за осъществяване. Немците, укрепени на основни височини, надделявали в артилерийските „ дуели “ с Червената войска. Ситуацията се усложнявала извънредно доста от ситуацията във въздуха, където господствал 8-ми немски въздушен корпус на нацистката „ Луфтвафе “.

В новата интервенция, която създало, руското командване се отказало от прекомерно огромните цели, които си поставяло преди. Сега към този момент проектът бил просто да се направи пробив до блокираната в Сталинград 62-ра руска войска по скъсен маршрут –  без да се пробват всевъзможни комплицирани „ наполеонови проекти “ да се обкръжават германците в обръч. Пробивът трябвало да бъде осъществен със силите на 3 пехотни дивизии и 2 танкови бригади. Операцията била планувана за края на септември 1942 година За задачата към 24-та руска войска били придадени две танкови бригади.

Ръководството на 24-та войска било поверено на военачалник Д. Козлов, който преди този момент командвал разгромения към този момент Кримски фронт. За него тази интервенция била опция да се оправдава в очите на Сталин, който му дал прошка предходния крах.

Но проектите на руските войски не било писано се осъществен. Малко преди началото на интервенцията немците заловили руски пощальон със заповеди за офанзивата. Това било сериозен малшанс, тъй като вермахтът бързо почнал да трансферира танкове, зенитни и противотанкови оръдия на направлението, посочено в хванатите документи. Немското командване преместило към 3-та пехотна дивизия 10 танка от близката 16-та танкова дивизия, командвана от подполковник граф декор Щрахвиц.

По това време руските танкови екипажи също се подготвяли за идната атака. Атаката трябвало да стартира в 16 ч. на 30 септември 1942 г. Всяка от враждуващите страни с неспокойствие очаквала избраната дата. Във въздуха висяла непривична тишина.

Битката почнала с нахлуване на съветските танкове от 241-ва и 167-ма бригади дружно с натоварени върху тях десантни групи. Немците обаче били готови и ги посрещнали с масиран огън. Атаката била отблъсната с тежки загуби. Почти всичките към 100 руски танка били унищожени – от всяка бригада се завърнали единствено по 2 танка, и по един развален бил изтеглен обратно. Радиовръзката с атакуващите прекъснала. Опитите да се свържат още веднъж и да узнаят ориста на танкистите приключили с крах.

Една от главните аргументи за това проваляне било събитието, че двете бригади били въоръжени с британски танкове, изпратени на Съюз на съветските социалистически републики по програмата „ ленд-лиз “. За разлика от руските танкове, които били на дизелово гориво и мъчно пламвали при попадение на снаряд, британските „ Валънтайн “ и „ Чърчил “ били с бензинови мотори – и напряко се взривявали, когато бивали улучени. Автоматичните немски зенитни оръдия „ Ерликон “, пригодени за пукотевица по танкове, се оказали прекомерно ефикасни. Боят бил неравномерен.

Немски бойци по улиците на Сталинград. Снимка: Уикипедия

Така резултатът от руското нахлуване бил закономерно несполучлив. При отстъплението си руските бойци унищожили развалените свои танкове с гранати, с цел да не попаднат в ръцете на врага. Вечерта на 30 септември 1942 година сражението утихнало. Загубите на немците останали незнайни. Сериозна роля за неуспеха на офанзивата на руските войски изиграл неуспехът на резултата на изненадата. Техническите и бойни благоприятни условия на танковете при тези условия към този момент не били от изключително значение.

Командирът на 24-та войска военачалник Д. Козлов не съумял да се оправдава и бил отзован на работа в тила.

Командирът на 241-ва танкова бригада полковник Л. В. Терновски бил назначен на поста шеф на Чкаловското военно учебно заведение, където останал до края на войната.

Немският пълководец граф Хиацинт декор Щрахвиц бил ранен по-късно и евакуиран със аероплан, откакто 6-та немска войска била обкръжена. През лятото на 1943 година командвал полк от танковата дивизия „ Велика Германия “ в грандиозното стълкновение на Курската дъга при Прохоровка, а по-късно – и самата танкова дивизия. До края на войната бил ранен общо 10 пъти, от тях 2 пъти в главата. Последните му сражения били в Чехословакия и Бавария, където се предал на американците. Починал през 1968 г.