Едва ли има човек, който да не е чувал за

Едва ли има човек, който да не е чувал за проклятието на фараоните. Това поверие идва от обстоятелството, че множеството от хората, които проникват в гробниците на някой фараон, мистериозно умират скоро по-късно. Съществува обаче и по-малко познато поверие – за прокълнатото число девет. Всъщност това се отнася главно до музиката, по-точно до Деветата симфония на композиторите. Твърди се, че доста от композиторите умират, откакто основават съдбовната симфония, която обаче не е тринадесета, а девета. Откъде идва суеверието? Понятието за прокълната Девета симфония се свързва най-много с името на Бетовен. Великият композитор е имал щастлива орис, славата го е застигнала още приживе. И това става най-много с неговата Девета симфония и световноизвестната Ода на насладата, с която получава самопризнание за гения си още от съвременниците си. Това е и последната симфония на великия маестро, която се трансформира в доста висока мярка освен за сътрудниците му, които творят по същото време, само че и за всички композитори по-късно. От тази база поражда визията за проклятието на Деветата симфония. Как се развиват нещата по-късно? Друг талант на нотите – Шуберт, умира откакто приключва своята Девета симфония. Антон Брукнер също издъхва, преди да успее да завърши с Деветата си симфония. А Малер взема решение да надхитри ориста и да скапе проклятието. Своята Девета симфония той назовава по различен метод – Песен за земята. Това го успокоява и той взема решение, че към този момент може да сложи съдбовната цифра на идната си симфония. Не му се удава обаче да приключи тази си творба и умира преди да скапе проклятието. Убеждението, че Деветата симфония е лимит за всеки създател в региона на музиката, се утвърждава. Развенчаване на мита за проклятието на деветката Обвитият с романтично-трагични краски мит обаче е изтъкан от несъгласия. Деветата симфония на Шуберт по времето, в което твори Малер, се извършва като Седма. Може да се каже, че Шуберт е писал Девета симфония в случай, че се броят и незавършената му Осма, както и Седмата му симфония, която единствено нахвърля. Брукнер също няма тъкмо девет симфонии, в случай че се прегледат всичките му произведения в детайли. Той има осем приключени. Отделно е написал още две със странна номерация – 0 и 00. С тях цифрата става 10. Ако разгледаме други известни музикални гении, ще забележим, че девет не е някаква неповторима и злокобна цифра. Симфониите на Шуман са четири, на Менделсон – пет, а Шостакович е написал цели 15, без да му въздейства проклятието. Все отново сходни тайнствени вярвания ускоряват интереса към творчеството на тези в действителност неизмеримо надарени хора.