Едва ли е възможно да чуете името на Георги Парцалев

Едва ли е допустимо да чуете името на Георги Парцалев и да не се усмихнете поради загатна от неговите незабравими функции в малкия екран, киното и театъра.

Връщайки се към старите ленти, се сещаме за чичо Манчо, който прекарва командировката вместо с красивата си държанка, с няколко малчугана в  " С деца на море “.

Или за отчаяния татко, който мечтае за обичайната огромна женитба на щерка си, само че тя към този момент се е омъжила, в " Два диоптъра далекогледство “. Въпреки че не е приключил ВИТИЗ, Парцалев има необикновен гений и сексапил, които го правят всеобщ любим.

Той се потвърждава и в трагичния род с ролята в  " Тримата от запаса “, както и демонстрира многото си лица в паметни ленти като  " 13-та избраница на принца “, " Кит “ и " Любимец 13 “.

Всички тези филми не стопират да ни въодушевяват да си спомним с доста любов и удивление за нашите най-големи гении.

Георги Парцалев бил стеснителен, предпазлив и въздържан човек, много друг от облиците си на екрана. Предпочитал да не основава другарства в театъра, имал различен кръг, само че бил доста добър сътрудник и стоял надалеч от драми и интриги.

Близките му го разказват като " печален и уединен човек ", който е съумял " да се резервира чист " до сетния си мирис, макар че доста хора го нагрубявали. 

След като става част от трупата на новия Сатиричен спектакъл през 1956 година, Парцалев получава дребна роля в постановката по Владимир Маяковски " Баня “. Стеснителен и нерешителен в себе си, той се тормозил, че му липсва актьорско обучение и полагал огромни старания за облика.

Така стартира да посещава Народната библиотека, изследвайки в детайли творчеството на съветския стихотворец. Там се среща със студентка по Руска лингвистика на име Анастасия.

Двамата прекарвали доста време дружно в продължение на няколко месеца, до момента в който Парцалев репетирал. Малко преди премиерата на " Баня “ обаче Анастасия мистериозно изчезва.

Въпреки триумфа на първото зрелище, Парцалев изглеждал по-скоро печален и замислен, в сравнение с въодушевен. Причината била, че нямал визия къде е неговата обичана. След като не я откривал в квартирата ѝ и не успявал да се свърже с нея посредством приятелите ѝ, взел решение да я потърси в родния ѝ град Силистра.

В родния дом на момичето Георги станал очевидец на разтърсваща сцена – неговата обичана лежала тежко болна и макар че го погледнала с изстрадала усмивка, не съумяла даже да му каже " довиждане “.

Това е последната среща сред двамата. Анастасия умира месец и половина по-късно. Болестта, която лишава живота ѝ, е левкемия – същата болест, от която ще си отиде и самият Парцалев през 1989 година

" Животът по този начин се случи, че всеки път, когато срещах любовта, ориста ми я отнемаше “, споделя горчиво артистът в изявление, което Георги Тошев помества в биографията му.

Той показва, че в миналото имало едно момиче, за което има вяра, че наистина го е обичало, преди да стане прочут. Любовта им обаче е била къса:  " Тя си отиде прекомерно, прекомерно рано. След тази обич не съм се чувствал по този начин обичан. “

" С доста болежка Георги преодоля нейната кончина и дълго време не можа да я не помни “, спомня си преди няколко години Наталия – братовчедка на комика, пред  " България през днешния ден “, представени от Edna.bg. Според нея точно Анастасия е била огромната обич в живота на Парцалев, след която той в никакъв случай повече не се влюбва в жена.