Едва ли е случайност, че точно преди година изгубихме Честър

Едва ли е случайност, че тъкмо преди година изгубихме Честър Бенингтън, вокалиста на Linkin Park, а гибелта му съответства с рождения ден на именития вокалист и негов добър другар Крис Корнел , който се самоуби два месеца по-рано.

Така и не стана ясно за какво двама толкоз надарени и сполучливи мъже, с хубави фамилии и хиляди почитатели по целия свят, взеха решение да сложат завършек на пътя си. А може би отговорът е точно в нещата, които изброих преди малко. Понякога славата, парите и триумфът не идват под формата на искра и розов прашец. Понякога славата идва като тъмна материя, която изсмуква всичко радостно от теб и душата ти.



Не знаем и в никакъв случай няма да знаем, какво е било в главите на двамата най-хубави другари, само че е реалност, че музикалната сцена осиротя, откакто слязоха от нея по допустимо най-тежкия и необратим метод.

Ако беше жив, Крис Корнел щеше да чества своя 54-ти рожден ден тъкмо през днешния ден. Ако беше жив, Честър Бенингтън несъмнено щеше да бъде на това празненство. Сега най-вероятно двамата още веднъж честват, само че не тук, а някъде там... в незнайното. Празнуват рождените си дни или свободата, кой знае.



Музикалната сцена в никакъв случай няма да бъде същата без два от най-разпознаваемите си гласове. Гласове, които бяха химна на едно цяло потомство, което израстна с тях, образува музикалните си усети с помощта на тях и най-важното - осмели се да бъде друго поради тях.

Благодарим ви, Крис Корнел и Честър Бенингтън, че ни помогнахте да дръзнем да бъдем разнообразни и ни научихте, че това е прелестно нещо! В памет на великите музиканти, през днешния ден ви припомняме два текста, отдадени на тях. Те са дело на нашия създател Росен Карамфилов и заслужават да бъдат прочетени:

Писмо до Крис Корнел - до поискване

Музиката осиротя, Честър! Ядосани сме ти, само че ти прощаваме...