Архитекти от „Спаси София“ ще настаняват „различни социални слоеве“ в празни апартаменти
Едва ден откакто мина и балотажът стана ясно каква е програмата на част от спечелилата в София коалиция във връзка с застрояването. Според архитектът от „ Спаси София “ Явор Панев, който е част от екипа на Васил Терзиев, празните жилища на софиянци могат да бъдат отнемани в интерес на общината.
„ На процедура в София повече от 30% от жилищата са необитаеми - добити са единствено с капиталова цел. Това би трябвало да се промени с държавна и общинска политика, тъй като това ще бъдат едни празни гета в бъдеще. Те са най-вече в южните квартали на София преди и след Околовръстното “, споделя Панев пред „ Дневник “.
По думите на въпросният проектант дали едно жилище се употребява или не може да се откри по сметките за ток. Панев стига още по-далеч като тотално подценява частната благосъстоятелност и счита да следва образеца в Барселона.
„ Този проблем в Барселона се взема решение с забавна политика. Там в случай че се установи, че две години едно жилище не е обитаемо, то може да бъде трансферирано с контракт за 10 години към жилищния фонд на общината и тя да разполага с него “, споделя Панев.
Той продължава, че в Барселона богатите хора, които са си купили жилища в центъра и ги държат празни, общината вкарва да живеят „ представители на разнообразни обществени пластове “. „ Така се реализира разнообразие в общността, каквато е и една от главните общоевропейски полезности - обединени в многообразието. Това някак си не доближава при нас в България и имаме чувство за криворазбрана цивилизация, новобогаташите се стремят да живеят изолирано, най-вече в затворени комплекси “, споделя още Панев.
Архитектът от екипа на Васил Терзиев показва и мнението, че тези затворени комплекси са „ генерална неточност “, тъй като се изолирали по-бедните или по-богатите хора, което било знак за спорове в бъдеще.
„ Става затворена общественост, която последователно се изолира от действителното общество. В такива комплекси, където са събрани доста богати хора, даже се прави селекция с изявленията, с цел да влязат да живеят там. Интеграцията на разнообразни социално-икономически пластове на обществото е методът да има жив град. Иначе ще се оформи стерилно общество “, споделя Панев.
Колежката му Цвета Йоцова стига и по-далеч, като счита, че би трябвало да се вдигне таксата за издаване на позволение за градеж с 30% от капиталовата стойност на бъдещото строителство.
„ Интересното е, че в Тирана тази такса може да се заплати освен с пари, а и с част от издигнатите жилища. Така общината получава нови жилища и също може да приложи някакъв модел на модериране на обществото “, споделя Йоцова и счита, че общината би трябвало да прави „ житейски инжинеринг “.
„ В Лодз, промишлен град покрай Варшава, жилищата са общинска благосъстоятелност. С намаляването на заетостта поради стесняване на промишлеността в региона там се появява наркоманията, престъпността се усилва. За да овладее този развой, община Лодз възприе следния модел: Изважда живеещите от даден блок и го ремонтира напълно. След това връща хората, само че ги модерира, нещо като житейски инженеринг - в един вход се настаняват семейство с едно дете, възрастен мъж, млади фамилии...
Комбинират живеещите в този блок, с цел да има многообразие в обществото. Този план в Лодз си има проджект управител, който да следи и поддържа хората “, споделят още от „ Спаси София “.
„ На процедура в София повече от 30% от жилищата са необитаеми - добити са единствено с капиталова цел. Това би трябвало да се промени с държавна и общинска политика, тъй като това ще бъдат едни празни гета в бъдеще. Те са най-вече в южните квартали на София преди и след Околовръстното “, споделя Панев пред „ Дневник “.
По думите на въпросният проектант дали едно жилище се употребява или не може да се откри по сметките за ток. Панев стига още по-далеч като тотално подценява частната благосъстоятелност и счита да следва образеца в Барселона.
„ Този проблем в Барселона се взема решение с забавна политика. Там в случай че се установи, че две години едно жилище не е обитаемо, то може да бъде трансферирано с контракт за 10 години към жилищния фонд на общината и тя да разполага с него “, споделя Панев.
Той продължава, че в Барселона богатите хора, които са си купили жилища в центъра и ги държат празни, общината вкарва да живеят „ представители на разнообразни обществени пластове “. „ Така се реализира разнообразие в общността, каквато е и една от главните общоевропейски полезности - обединени в многообразието. Това някак си не доближава при нас в България и имаме чувство за криворазбрана цивилизация, новобогаташите се стремят да живеят изолирано, най-вече в затворени комплекси “, споделя още Панев.
Архитектът от екипа на Васил Терзиев показва и мнението, че тези затворени комплекси са „ генерална неточност “, тъй като се изолирали по-бедните или по-богатите хора, което било знак за спорове в бъдеще.
„ Става затворена общественост, която последователно се изолира от действителното общество. В такива комплекси, където са събрани доста богати хора, даже се прави селекция с изявленията, с цел да влязат да живеят там. Интеграцията на разнообразни социално-икономически пластове на обществото е методът да има жив град. Иначе ще се оформи стерилно общество “, споделя Панев.
Колежката му Цвета Йоцова стига и по-далеч, като счита, че би трябвало да се вдигне таксата за издаване на позволение за градеж с 30% от капиталовата стойност на бъдещото строителство.
„ Интересното е, че в Тирана тази такса може да се заплати освен с пари, а и с част от издигнатите жилища. Така общината получава нови жилища и също може да приложи някакъв модел на модериране на обществото “, споделя Йоцова и счита, че общината би трябвало да прави „ житейски инжинеринг “.
„ В Лодз, промишлен град покрай Варшава, жилищата са общинска благосъстоятелност. С намаляването на заетостта поради стесняване на промишлеността в региона там се появява наркоманията, престъпността се усилва. За да овладее този развой, община Лодз възприе следния модел: Изважда живеещите от даден блок и го ремонтира напълно. След това връща хората, само че ги модерира, нещо като житейски инженеринг - в един вход се настаняват семейство с едно дете, възрастен мъж, млади фамилии...
Комбинират живеещите в този блок, с цел да има многообразие в обществото. Този план в Лодз си има проджект управител, който да следи и поддържа хората “, споделят още от „ Спаси София “.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ